ISW: Москва оправдава ударите си срещу цивилни обекти в Украйна

Руският президент Владимир Путин отхвърли предложението от 20 април на украинския си колега Володимир Зеленски за временен мораториум от 30 дни върху далечни удари срещу гражданска инфраструктура.

Отхвърли и предложението да удължи собственото си 30-часово великденско примирие.

Това пишат от Института за изследване на войната (ISW).

Путин обяви края на Великденското примирие на 21 април.

Той се опита да смекчи отхвърлянето на предложението, като заяви, че Русия и други неназовани участници трябва да проучат ударите срещу цивилни цели, където действа военен персонал, и "да вземат подходящи решения". Путин не предложи възможността за създаване на независими механизми за наблюдение. Руски официални лица по-рано изразиха незаинтересованост от ръководените от Запада механизми за наблюдение като условие за бъдещо прекратяване на огъня в Украйна.

Путин също така се опита да оправдае неотдавнашните ракетни удари на Русия срещу украинска цивилна инфраструктура. Той призна, че руските сили наскоро са ударили цивилна инфраструктура в град Суми, вероятно руския ракетен удар на 13 април срещу град Суми. Но предположи, че украинският военен персонал там е легитимна военна цел.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп изрази надежда на 20 април, че Русия и Украйна ще сключат сделка тази седмица, вероятно имайки предвид общо споразумение за прекратяване на огъня, което ще предшества бъдещите мирни преговори.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков изглежда отговори на изявлението на Тръмп, като заяви, че Кремъл не е готов да обсъжда времева рамка.

Отказът на Кремъл да се ангажира подчертават незаинтересоваността от прекратяване на войната чрез мирни преговори в близко бъдеще.

Руските държавни медии засилиха призивите на окупационния ръководител на Херсонска област Владимир Салдо за допълнителни териториални отстъпки от Украйна в области, към които Русия все още не е предявила официални претенции. Салдо заяви на 21 април пред ТАСС в Кремъл, че "връщането" на западния (десния) бряг на река Днепър е "фундаментално важно" и "абсолютен приоритет" за Русия.

Салдо твърди, че украинските сили ще продължат усилията си да използват източния (левия) бряг на реката като "лост за натиск" срещу Русия и че присъствието на украинските сили на западния бряг възпрепятства възобновяването на корабоплаването по реката.

Салдо заключи, че "сегментът от река Днепър, който минава през Херсонска, Запорожка и Днепропетровска области, трябва да бъде изцяло под руски контрол", за да се гарантира развитието на инфраструктурата, "свързана с реката".

Руските сили в момента заемат позиции само на източния бряг на река Днепър в Херсонска и Запорожка области, но руският президент последователно настоява от юни 2024 г. Украйна да отстъпи всички Запорожка и Херсонска области на Русия.

Салдо изглежда призовава за допълнителни руски териториални претенции по поречието на реката в централната Днепропетровска област - област, която Русия официално не е претендирала или незаконно анексирала. Не е ясно колко територия по бреговете на реката в Днепропетровска област, за която Салдо твърди, че трябва да бъде под руски контрол, или дали Салдо намеква, че руските сили трябва да заемат обширна територия на изток и североизток от реката, така че Русия "напълно да контролира" реката и нейните непосредствени околни райони. Руските сили може да искат да контролират минимум 25 километра територия на двата бряга на река Днепър, за да попречат на украинските сили да извършват тръбни артилерийски удари срещу района.

Призивът на Салдо за допълнителни руски териториални претенции по поречието на река Днепър е в съответствие с други официални изявления на Кремъл, тъй като Русия продължава да отправя обширни териториални искания към Украйна, като същевременно не предлага никакви собствени отстъпки. Херсонска, Запорожка и Днепропетровска области са включени по-специално в аморфния, измислен регион на "Новорусия", за който официални лица в Кремъл често твърдят, че е "неразделна" от Русия и се позовават, за да предявят допълнителни териториални претенции в Южна Украйна.

Путин използва термина "Новоросия" на 21 април на церемонията по връчването на Общоруската общинска награда "Служба", твърдейки, че общинските работници работят в много трудни условия "в районите на Донбас и Новоросия".

Преди това Путин е инструктирал руските сили да създадат "буферни зони" в райони на Украйна, към които Русия официално не е предявила претенции, включително в Харковска и Сумска области.

Призивът на Салдо за руски контрол върху районите в Херсонска, Запорожка и Днепропетровска области по поречието на река Днепър, за да се "гарантира развитието на инфраструктурата", би бил в съответствие с предишните цели на Путин относно създаването на "буферни зони".

Представители на Кремъл продължиха да повтарят предвоенните искания на Русия на 21 април. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви на 21 април, че потенциалното членство на Украйна в НАТО би застрашило националните интереси на Русия.

Руски официални лица многократно са повтаряли, че всяко мирно споразумение в Украйна трябва да премахне "първопричините" за войната, като предполагаемото нарушение на задълженията на НАТО да не се разширява на изток.

Изявленията на Салдо и Песков показват, че предвоенните искания на Русия не подлежат на обсъждане, като същевременно отправят все по-широки териториални искания към Украйна.