Ще избухне ли война между Индия и Пакистан?

Обикновените хора в Карачи, най-големия и най-населен град в Пакистан, посрещнаха с тревога новината, че нападатели са открили огън и са убили повече от 26 туристи в град Пахалгам, който е разположен в администрирания от Индия Кашмир.

В миналото ислямистки групировки многократно са извършвали смъртоносни нападения в спорния район, които нерядко са прераствали и в престрелки между индийски и пакистански части. Този път Ню Делхи изглежда твърдо убеден, че трябва да даде урок на Исламабад, обвиняван в подкрепа на сепаратистите в Кашмир.

Възпира ли ядреният потенциал Индия и Пакистан?

Въпреки сериозното напрежение между двете ядрени сили, малцина в Пакистан вярват, че то може да ескалира до пълномащабна война с Индия.

"Мисля, че тотална война между Индия и Пакистан не е възможна", казва за ДВ Имтиаз Гул, изпълнителен директор на базирания в Исламабад Център за изследвания и проучвания в областта на сигурността. "Ядреният потенциал на двете страни служи като голям възпиращ фактор за пълномащабна конфронтация", убеден е той.

Това може и да е била вярно досега, но в момента се наблюдава ескалация. След нападението в Пахалгам Ню Делхи предприе поредица от строги мерки срещу Пакистан, като прекъсна почти всички дипломатически връзки, затвори сухопътните и въздушните граници и прекрати действието на Договора за водите на Инд от 1960 г., който урежда разпределението на водите от реката и нейните притоци.

В отговор Исламабад също ограничи дипломатическите си отношения с Ню Делхи и преустанови двустранната търговия. Какво още може да се очаква?

"Вероятността от военна операция е голяма"

През 2019 г. при самоубийствен атентат в Пулвама, също Кашмир, бяха убити 40 индийски паравоенни бойци. Индия отговори с въздушни удари по Пакистан, което изправи двете страни пред прага на войната, но кризата все пак бе замразена.

Може ли Индия отново да нанесе такива удари? Пред ДВ старшият анализатор в Международната кризисна група Правин Дхонти казва, че индийският министър-председател Нарендра Моди и неговото правителство са подложени на огромен натиск да отвърнат с военен удар: "Обичайната враждебна реторика от страна на правителството и управляващата партия (Бхаратия Джаната – б.ред.) към Пакистан оформи тези обществени очаквания. Това правителство вероятно ще се почувства принудено да проведе военна операция, която трябва да изглежда по-значима от въздушните удари през 2019 г., за да успокои своите поддръжници", смята той.

Дхонти твърди още, че дипломатическите ходове "нямат същия успокояващ ефект върху обществената психика като военните ". В тази връзка наблюдателят предупреждава, че "вероятността от военна операция е голяма".

Малиха Лодхи, бивша пакистанска посланичка в САЩ, смята, че Исламабад също ще отговори на подобен ход с военна сила: "Последиците от това ще са непредсказуеми, възможно е да се стигне до пълномащабна криза. Идеята за ограничена война, водена под ядрените рестрикции, както се спекулира в Индия, крие огромни рискове. Подобен сценарий трябва да бъде избегнат на всяка цена поради опасността от неконтролируема спирала на ескалация", подчерта тя.

Според бившия индийски генерал Саид Ата Хаснайн отговорът на Индия "не трябва да бъде обвързан със срокове". Освен това Индия трябва да го предприеме само ако успехът е гарантиран, смята той. Бившият военен е категоричен, че индийската общественост може да се довери на политическото и военното ръководство на страната.

"Индия ще се опита да изолира Пакистан"

Дипломатическите връзки между Индия и Пакистан ще останат замразени, а напрегнатата ситуация, която може да прерасне във война, вероятно ще се запази в обозримо бъдеще, смята Гул. Експертът допълва, че Индия ще продължи да оказва натиск върху Пакистан, използвайки също и международното си влияние.

"Индия ще се опита да изолира Пакистан. Едностранното излизане от Договора за водите на Инд е голяма заплаха за страната", казва той. Експертът добавя, че спирането на търговията и визите, както и изолирането на Исламабад в международен план, "са най-силните инструменти, с които разполага Индия".

Гул определя съответните възможности, с които разполага Пакистан, като доста по-ограничени. В момента Пакистан се бори с тежка икономическа криза, а стремително растящата инфлация в страната засяга тежко гражданите. Освен това екстремистките групировки, които са активни в западната провинция Белуджистан и северозападната Хайбер Пахтунхва, представляват огромно предизвикателство за сигурността в страната.

На политическия фронт един от най-популярните политици в страната, бившият министър-председател Имран Хан, остава в затвора, а неговите поддръжници са в конфликт с военните. Продължителният конфликт с Индия за Кашмир може допълнително да дестабилизира страната.

Чия страна ще заемат САЩ и Китай?

Организацията на обединените нации призова Индия и Пакистан да проявят "максимална сдържаност", за да могат проблемите да бъдат "решени по мирен път чрез конструктивен взаимен ангажимент".

Китайското външно министерство също призова регионалните съперници да проявят сдържаност и да преодолеят различията си чрез диалог. Иран вече предложи да посредничи, а Саудитска Арабия обяви, че полага усилия за "предотвратяване на по-нататъшна ескалация".

Въпреки че президентът на САЩ Доналд Тръмп първоначално осъди нападението в Пахалгам, в последния си коментар по въпроса той се въздържа да вземе страна: "На границата (на Кашмир) има напрежение от 1500 години. То е едно и също, но аз съм сигурен, че те ще се разберат по един или друг начин. Познавам и двамата лидери (на Индия и Пакистан)", коментира Тръмп пред репортери.

Според статия в списание "Нюзуик" САЩ трябва да се ориентират в сложния дипломатически пейзаж след нападението в Кашмир. "Подкрепата на Вашингтон за Индия и усилията за поддържане на отношения с Пакистан на фона на засилващите се техни връзки с Китай са от решаващо значение за осигуряване на регионална стабилност и избягване на по-голям конфликт", посочва изданието.

И продължава: "Вашингтон вероятно ще настоява за дипломатически решения, целящи деескалация на кризата и предотвратяване на по-нататъшно насилие. Изходът от ситуацията ще се отрази не само на Южна Азия, но може да промени и глобалната сигурност, особено с оглед на нарастващото влияние на Китай в региона."

Автор: Шамил Шамс