Защо са толкова много безсимптомните, заразени с COVID-19

Данните за COVID-19 включват обезпокоителна реалност: нямаме представа кой от нас разпространява болестта.

Около половината от неволните „разпространители“ на вируса се чувстват добре до няколко дни преди да проявят прословутите симптоми на кашлица, треска и умора, но дотогава те може вече да са заразили множество хора. В същото време още по-неуточнената група заразени с коронавирус индивиди, които остават безсимптомни, представляват 40% от инфекциите в САЩ, според оценки на Американските центрове за контрол и превенция на заболяванията, съобщава National geographik, цитиран от БГНЕС.

Но още по-дезориентиращият въпрос е защо тези две групи - пресимптомни предаватели и асимптоматични случаи, са толкова чести. Други вируси, като грип и настинки, също се разпространяват безшумно. Но изключителната неуловимост на вируса, който причинява COVID-19, затруднява контрола.

Част от проблема е липсата на знания за това как се проявява болестта. Знаем, че възрастните хора, затлъстелите и страдащите от други заболявания като астма или диабет са по-склонни да развият тежка форма на COVID-19. Но тези, които са заразени и въпреки това избягват най-тежките симптоми на вируса, са най-трудни за тълкуване.

Изследователите се опитват да проучат биологията на тези случаи и да разработят свързани модели за прогнозиране на разпространението на COVID-19. Последните данни показват, че може да е комбинация от генетика, възраст и индивидуалност на личната имунна система, която определя дали инфекцията ще се развие в лек или почти незабележим случай.

Най-голямата трудност при изучаването на асимптоматично предаване е възможността да се разбере колко често се случва, тъй като субектите, които нямат оплаквания рядко се подлагат на тест.

И дори в страни, които са провели обширни тестови кампании, като Китай и Исландия, е било трудно да се получат надеждни данни. Една от причините е, че изследователските проучвания не следят пациентите достатъчно дълго след теста, за да се види дали те развиват симптоми по-късно.

Ново проучване, публикувано в Nature, изчислява, че в Ухан, Китай, 87% от инфекциите не са открити в началото на пандемията, тъй като здравните работници не са знаели за безсимптомното разпространение.

Що се отнася до хората, които не показват никакви симптоми, все още не е ясно колко заразни могат да бъдат те, тъй като изследователите изпитват трудности при документирането на предаването на вируса. CDC (Център за контрол и превенция на заболяванията) изчислява, че заразността на асимптоматичните случаи е 75% в сравнение със симптоматичните случаи, като предупреждава обаче, че тази оценка се основава на доста неясно познаване за разпространение на вируса, или по-скоро на несъзнателно изпускане на вируса в атмосферата от заразените субекти.

Може би за начало асимптоматичните индивиди носят намалено вирусно натоварване или имунната им система се държи като тази на прилепите.

"Прилепите имат тези вируси, но те не развиват болестта. Изглежда, че имат имунен отговор, който им позволява да победят вируса", каза Стенли Перлман, професор по микробиология и имунология в Университета на Айова в Айова Сити.

Тези теории биха могли да хвърлят светлина върху новите китайски изследвания, показващи, че асимптоматичните индивиди имат по-слаб имунен отговор като цяло и произвеждат по-малко антитела, едно от защитните оръжия на имунната система.

Изследователите също се опитват да разберат кои субекти са най-вероятно "невидими" случаи на COVID-19. Всъщност най-сериозните форми на този вирус изглежда щадят най-младите, според анализ на близо 17,3 милиона медицински досиета на британски пациенти, който свързва опасността от смърт поради вируса със старостта.

Говорейки за тежките форми на заболяването, "най-определящият показател несъмнено е възрастта", казва Пол Сакс, клиничен директор на инфекциозното отделение в Бригам и Болница за жени в Бостън и професор по медицина в Харвардското медицинско училище. Но причината не е просто в по-доброто здраве на по-младите. Според една от теориите най-уязвимите субекти биха имали повече ACE2 рецептори или клетъчните "врати за достъп" за коронавируса.

В сравнение с младите хора, възрастните имат повече ACE2 в тялото, а също и в лигавиците на носа, една от първите точки на контакт с вируса. Затлъстелите лица също имат по-голям брой от тези рецептори.

Друга теория, която се налага, е, че младите хора обикновено са по-изложени на вирусни респираторни инфекции, така че ако се заразят с вируса COVID-19, това е по-малко опасно.

"Излагането им на множество коронавируси им осигурява частична защита срещу COVID-19," казва Сакс.

Преработена, но все още непубликувана статия, публикувана в Nature, подчертава, че хората, които са се възстановили от някои видове коронавируси, може да имат вече съществуващи клетки с памет, които или предотвратяват опасността от COVID-19, или го ограничават до лек случай.

Други изследвания показват, че асимптоматичните индивиди могат просто да имат по-голям генетичен късмет. Някои хора имат вариации в гените ACE2, които ги правят по-уязвими към шип протеина на вируса COVID-19 или по-склонни към възпаление, което оставя белези в белите дробове, или имат стеснени кръвоносни съдове, което утежнява болестта. Ранните доклади от Италия и Испания показват, че някои кръвни групи увеличават риска от хоспитализация, но по-големи проучвания, направени наскоро, противоречат на тази теория.

Хората с други известни заболявания също могат да ги предават безсимптомно, но това обикновено се пренебрегва от учените, тъй като проучванията обикновено се фокусират върху най-тежко засегнатите.

Проучване в целия ЕС от 2019 г. се стреми да документира това невидимо разпространение.

„Това е тема, която е обект на дебати в продължение на много години“, казва Бен Каулинг, професор и ръководител на секция по епидемиология и биостатистика в Училището за обществено здраве на университета в Хонконг „За грипа инкубационният период е един до два дни. Предаването настъпва бързо и повечето случаи са леки. Много е трудно е да се проследи как заразените субекти са били заразени ".

Въпреки трудностите при проследяването на предаването на COVID-19, Каулинг казва, че 14-дневният инкубационен период на коронавируса е дал на медицинските специалисти повече време да свържат точките и да проследят асимптоматичните случаи. Един забележителен аспект обаче е, че някои хора, след като бъдат информирани, че са заразени, признават, че всъщност не са напълно безсимптомни.

„Когато бяха попитани за симптомите, които изпитваха, те осъзнаха, че се чувстват особено“, казва Каулинг „Има сива зона, където сърбежът в гърлото или главоболието може да са симптом на инфекция или просто последица от нощ, в която не сте спали добре“.

Това объркване относно класическите симптоми на COVID-19 не е изненадващо, като се има предвид, че списъкът продължава да расте. Сега той включва загуба на вкус и мирис, обриви по пръстите на краката и дори стомашно-чревни разстройства като гадене или диария. Скорошна статия в „Nature Medicine“ посочва, че дори хора, които нямат симптоми, все още могат да претърпят увреждане на белите дробове.

С други думи, това, което изследователите са смятали за истински асимптоматични случаи, всъщност може да бъде пауцисимптомно - тоест случаи, при които малкото симптоми са толкова леки, че са почти незабележими.

„Те са леки заболявания, които ви карат да се чувствате не в пълна форма, но не ви карат да мислите за инфекция с COVID-19“, казва Лорън Ансел Майерс, професор по интегрирана биология в Тексаския университет в Остин, която изучава модели на болестите.

По-доброто опознаване на тази сива зона може да бъде от основно значение за ограничаване на разпространението на вируса.

„Би било важно да разберем, че леките симптоми са често срещани, за да можем да идентифицираме и изолираме субектите по-бързо“, казва Майерс. "Ако има по-малко истински асимптоматични случаи, отколкото смятаме, това може да има огромно въздействие върху нашите прогнози и отваряне на политиките".