Преди 5 години COVID-19 беше обявен за пандемия. Какво научихме от това?

На 11 март 2020 г., докато COVID се разпространяваше бързо по света, Световната здравна организация (СЗО) официално обяви глобална пандемия. Оттогава над 7 милиона души загубиха живота си вследствие на вируса. Мерките за обществено здраве, прилагани в опит да го ограничат, доведоха до дълбоки промени и предизвикателства в обществата по цял свят.

Днес, пет години по-късно, вирусът все още циркулира, но благодарение на ваксините и придобития колективен имунитет след прекарани инфекции, хоспитализациите и смъртните случаи са значително по-малко в сравнение с първите години на пандемията. В същото време дългият COVID продължава да оказва огромно въздействие върху живота на хората – според някои оценки над 400 милиона души по света вече са преминали или в момента преминават през тази хронична форма.

Пандемията показа ясно, че целият свят трябва да направят изводи и да усъвършенстват своите системи – от проследяването на вирусите (т.нар. „сървейланс“) до реакцията при епидемичен взрив, както и в разработката на ваксини и медикаменти. Всичко това е от решаващо значение за по-добра подготовка за следващата световна здравна криза.

Готовност в лабораториите

Лабораториите в Австралия, включително тези към Института „Дохърти“, бяха сред първите в света, които откриха и диагностицираха вируса на локално ниво и дори изолираха щама, преди да го споделят на световно ниво в началото на 2020 г. Успоредно с това, властите въведоха редица мерки за обществено здравеопазване – затваряне на граници, създаване на пунктове за масово тестване и ограничаване на събиранията.

Все пак стана ясно, че има области, в които би трябвало да реагираме още по-координирано. В началните фази на пандемията често се появяваха затруднения при споделянето на данни, биологични проби и съставки за тестове между отделните държави и територии. В момента съществуват и ограничения за обмена на щамове на вируси между различните региони – което възпрепятства способността на много лаборатории бързо да оценят точността на тестовете си при появата на нов щам.

Готовност още в мирно време

В самото начало на една пандемия е от решаващо значение да се събере обемна информация за новия вирус максимално бързо. Необходими са системи, подготвени в „мирно време“, за да могат да бъдат активирани ефективно в „пандемичен период“. През 2020 г. някои страни разполагаха с готови протоколи за събиране на проби от хоспитализирани пациенти и в интензивни отделения, както и за стартиране на клинични изпитвания. Но липсваше цялостен план за проучвания на предаването на вируса в общността и сред определени групи с висок риск.

В такава ситуация всеки ден е от значение. И макар технологиите да помогнаха с бързото създаване на бързи антигенни тестове (RAT) и ваксини на базата на информационна РНК (mRNA), трябва да продължим да развиваме способностите си за бърза реакция.

Ваксината - спасение или нов проблем?

Две компании направиха пробив с mRNA ваксините срещу COVID – Pfizer и Moderna. Впечатляващият резултат насърчи и други производители да последват примера им. В последствие AstraZeneca също интегрира mRNA ваксините в портфолиото си.

Ако ваксината не е възможна

Не можем да изключим сценарий, при който се сблъскваме с вирус, срещу който ваксина не може да се разработи лесно (подобно на продължаващите усилия да се намери ваксина за ХИВ над 40 години). В такъв случай ще трябва да разчитаме на антивирусни лекарства. Проблемът е, че разработката им отнема повече време, а най-мощните антивируси обикновено са твърде специфични и действат на ограничен кръг вируси.

За да отговорят на това предизвикателство, изследователи по света се опитват да създадат „библиотека“ от лекарства, насочени към цели семейства вируси, които потенциално могат да провокират следващата пандемия. Също така съществуват инициативи за развитие на нови платформи и технологии, напълно тествани срещу един вирус, но лесно адаптиращи се към друг. Това позволява по-бързо внедряване, тъй като безопасността и дозировката вече са изучени.

Това е основна цел на новия Cumming Global Centre for Pandemic Therapeutics, създаден в рамките на Института „Дохърти“. Тези смели начинания обаче изискват глобално сътрудничество, обмен на ресурси и тесни партньорства с частния сектор.

Равен достъп до ваксини и лечения

Дори и с работещи ваксини или лекарства, трябва да гарантираме бърз и справедлив достъп до тях за всички. Този принцип не бе спазен по време на COVID. Държави с ниски и средни доходи се сдобиха с ваксини много по-късно от богатите държави или изобщо не получиха доставки. Същото важи и за антивирусните медикаменти като Paxlovid, който не бе достъпен в редица региони.

СЗО предприе опит да създаде „пандемично споразумение“ (pandemic accord), с което държавите членки да си сътрудничат по отношение на превенция, готовност и реакция. Но, въпреки продължителните обсъждания, обвързващ документ все още липсва.

Неизбежните нови заплахи

Пандемията от COVID – и най-вече технологичният напредък, който я придружаваше – я превърнаха в най-проучваната в историята. Данните, събрани през последните пет години, предлагат безпрецедентна база от информация за ефективна реакция при следваща пандемия. А въпросът не е „дали“, а „кога“ ще се появи.

Само в последните пет години се сблъскахме с нови инфекции като mpox (маймунска шарка), обявена за извънредна ситуация за общественото здраве през юли 2022 г. и отново през август 2024 г. В момента в Конго има огнище на ново вирусно заболяване с все още неясен произход. Знаем, че прилепите – считани за първоизточник на коронавируса зад пандемията COVID – носят множество потенциално опасни за човека вируси. Освен това вируси могат да преминат и чрез комари или близък контакт с други животни.

Пандемии от този мащаб са глобални, а не национални проблеми. Настоящият момент е ключов – развитите държави трябва да засилят ангажиментите си на световно ниво, подпомагайки с политическа воля и инвестиции, съчетани с уроците от COVID. За съжаление, пет години след началото на пандемията, в много отношения все още не сме достатъчно подготвени за това, което ни очаква.