COVID-19: Между войната и тероризма

Коментар на Иван Иванов във "Фейсбук"

Всеки новинарски блок започва с данни за заразени (ранени), починали (убити) и излекувани (спасени) човеци. Звучи като война, но войната е друго. Там има фронтова линия, има видим враг, има силна консолидация срещу убиващия противник отсреща.

Тук врагът е невидим, фронтовата линия е неясна и плуваща, най-близките могат да се окажат своеобразни противници. Затова ограничаваме социалните си връзки, доверието пада, крием се, маскираме се. Като при терористична заплаха.

Ще кажете, каква е разликата между война и тероризъм.
- при война лидерите знаят че или нападаш или се защитаваш, при тероризма трябва да си гъвкав, подвижен и нетрадиционен;

- при война има необходимост от авторитарно-команден подход на вземане на решение при тероризма способността на местната власт и общност да се самоорганизират за реакция са ключови;

- при война жертвите и човешките, и материалните сякаш са в реда на нещата, при тероризма всеки загубен човешки живот е значителна загуба;

- при война групата се самоорганизира срещу външна заплаха и враг при тероризма заплахата идва някъде отвътре и себеорганизацията е затруднена;

- при война военните и лекарите са най-важните професионалисти при тероризма първо са лекарите, после полицаите и социалните работници;

- при война информацията е винаги пропагандна, прикрита и изкривявана при тероризма се търси ярка публичност и масов информационен ефект;

- при война много повече се залага на комуникация отгоре-надолу и хората чакат заповеди отгоре при тероризма комуникацията е предимно по хоризонтала и трябва да се съобразяват най-различни информационни канали.

Да резюмирам,

какво трябва да прави държавата в ситуация на вирусна пандемия,

която в психологичен план се преживява подобно на терористична заплаха:

- гъвкав, териториално ориентиран и децентрализиран подход при вземане на решение за ограничаване на мерките;

- подкрепа на субсидиарен принцип на всички общностни структури, които могат да въздействат върху информиране и стриктно спазване на мерките срещу заплахата;

- намаляване на свръхемоционалната компонента при показване на щетите от кризата и залагане на ясна, точна и конкретна информация;

- извънредна и достатъчно силна морална, финансова и организационна подкрепа предимно за лекари, полицаи и социални работници;

- специална психологическа подкрепа за децата (схеми, програми, механизми), защото негативния дългосрочен ефект ще е предимно върху тях, а това е негативен ефект и върху икономиката, и държавата в бъдеще.

Важно е да се знае, че бъдещото ни икономическо, социално и организационно възстановяване е функция от 3 неща: начина по който властта управлява и комуникира кризата; каква финансова и организационна грижа се полага за професионалистите на първа линия; качеството на психологичната грижа за най-уязвимите хора и групи в тази своеобразна терористична ситуация.

* Заглавието е на ФАКТИ