Естественият подбор не може да бъде спрян

Световноизвестният учен Анча Баранова - доктор на биологическите науки, професор от Школата по системна биология в Университета “Джордж Мейсън” споделя мнението си за развитието на пандемията от коронавируса.

“Докато хората са млади и имат имунитет, ще се справят с коронавируса или с множеството имунизации, смята проф. Баранова. - Към старостта все повече и повече болести ще се появяват и коронавирусът ще е една от тях. Затова средната продължителност на живота ще намалява. Ние имаме нов природен враг, който постепенно ни "изяжда", гризе ни”.

Хората, както и всички други живи организми на нашата планета, са подложени на естествен подбор, обяснява проф. Анча Баранова, цитирана от сайта Zdrave.to.

"Това е нужно, за да се поддържа популацията: ако нещо се променя във външната среда, то видовете ще търсят способи, с които да оцелее в новата среда и преимуществено ще се размножава по такъв начин, че бъдещото поколение да придобие по-напредничави характеристики, в сравнение с предишните поколения.

Например, по силата на естествения подбор в процеса на тази селекция хората в градовете станаха максимално устойчиви на стрес. Защото постоянно променящите се дразнители в обкръжението им допринесоха за това да оцеляват само онези ембриони, устойчиви на стрес", обяснява тя.

„Разликата е, че сега, по отношение на коронавируса, естественият подбор ще се случва не на ниво ембрион, а по отношение на фертилността, т.е., способността към зачеване. Ако жената всяка година боледува по два пъти от коронавирус и то с последствия от прекараната инфекция, някак си няма да ѝ е до размножаване. А тази, която не боледува от COVID-19, защото нейният генотип е устойчив към този вирус, плюс ваксинацията - може да роди повече деца. И така полека-лека, тихичко генотипът ще се измести, ще се придвижи, а популацията ще става все по-устойчива към коронавируса“, смята лекарят.

Защо някои хора се заразяват е коронавирус и боледуват, а други не?

"Едно време хората са се спасявали от „враговете” както могат, като реално своя принос са имали и гените. Моята баба е родила навремето, в началото на 20 век, 11 деца. До пълнолетие оцелели шест, такъв е бил естественият подбор. Явно гените на останалите са се оказали по-слабо приспособени към това да понесат инфекциите и другите заболявания. И след две-три поколения ние виждаме промяна, напредък в популацията. Това не означава, че ще станем съвсем нечувствителни към коронавируса.

Ако естественият подбор се движи само по един признак, то закрепнали против един „враг”, ние отслабваме за други. Ще се научим да се контролираме с коронавируса, но ще станем по-предразположени например, към херпесния вирус. Така е, в природата трябва да се поддържа балансът“, смята ученият.

„Истината е, че няма как да спрем естествения подбор. Ние можем да понижим неговата ефективност. Именно с помощта на ваксините може да се понижи влиянието на селекцията, да се промени посоката на естествения подбор. И вместо селекция, осъществявана от вируса, ще има селекция, осъществявана от поносимостта към ваксината“, обобщава специалистът.