"Едва не умрях от Ковид. Вече съм болна цяла година."

Медицинската сестра Клаудия Мюлер се заразява с коронавирус в белодробната клиника, в която работи. И изведнъж самата тя става пациентка. Вече повече от година жената не може да се избави от заболяването.

Клаудия Мюлер тренира на бягащата пътека. Останала е без дъх. "Като погледна надолу, веднага ми се завива свят." При това пътеката е настроена на бавна скорост - 3,5 км/час. "Преди започвах със 7 км/час, след което увеличавах скоростта на 10 или 12", разказва Мюлер. Но това е било преди да се разболее от Ковид-19.

На 15 декември 2020 година нейният тест за коронавирус се оказва положителен. Тя се заразява покрай работата си в една белодробна клиника. Четири дни по-късно се чувства толкова зле, че мъжът ѝ я откарва в болница. Мюлер попада право в интензивното отделение с диагнозата двойно възпаление на белите дробове. "Едва не умрях от Ковид-19", казва Мюлер.

Подобрение почти не настъпва

Два дни преди Нова година я изписват от болницата - но тя не е здрава. В продължение на три месеца е на легло, след което почти не може да ходи. През юни прави рехабилитация на Северно море, но и тя не води до подобрение. Сега, от три седмици насам, прави втора рехабилитация в Хамбург.

Ще остане там шест седмици. А тренировките на бягащата пътека са част от терапията - може би най-трудната. Но Мюлер се радва, че вече успява да тренира на пътеката. Доскоро най-голямото натоварване, на което е можела да се подложи, е било карането на колело.

В началото имала и проблеми с кръвообращението, бързо ѝ се завивал свят. Но постепенно увеличавала натоварването, макар да не може да става дума за "сравнение с преди", когато спортувала интензивно. Днес след спортните занимания казва: "Краката ми са като пудинг".

"100 пробождания в сърцето"

Загуба на силите и умората са само част от здравословните проблеми на Мюлер. "Някои дни имам чувството, че на гърдите ми тежи каса с бутилки." Дишането се затруднява, а лекарите са констатирали и сърдечна слабост. "Усещането е като че ли нещо 100 пъти пробожда сърцето ти - при това не само с игла, а някои път и като че ли с нож."

Следобед планът на Мюлер включва тренировки на паметта, тъй като и мозъкът ѝ е увреден от заболяването: тя бавно намира думите, има проблеми с паметта, често се уморява, чувства се изтощена. Мюлер играе компютърна игра в едно помещение, в което цари пълна тишина - в противен случай не би могла да се концентрира. "Ако двама души си говорят, а аз трябва в същото помещение да говоря с някого другиго - не се получава."

От пост-Ковид до лонг-Ковид

Състоянието на Клаудия Мюлер се нарича пост-Ковид синдром. Това е подформа на т.нар. лонг-Ковид. Второто е описанието на оплакванията, които продължават по-дълго от четири седмици след заразата с коронавирус. А при пост-Ковид симптомите се задържат най-малко 12 седмици.

При Клаудия Мюлер обаче продължава много по-дълго - вече над една година. "В началото бе много трудно да приемеш всички тези ограничения. Да приемеш, че си болен и не можеш да оздравееш за месец. Или за два или три", спомня си Мюлер. Тя не е имала предходни заболявания, на 38 години е, чувствала се е в отлична форма.

Терапевтичната клиника в Хамбург предлага специални програми за пациентите с пост-Ковид синдром. "Имаме много заявки, предимно от болногледачи и лекари", казва шефът на неврологичния център в клиниката Андреас Гончарек. "В момента не можем да удовлетворим потребностите."

Все по-малко болногледачи

Гончарек смята, че в момента в Германия към 5000 души от сферата на здравеопазването имат нужда от медицинска подкрепа заради лонг-Ковид. Поради тези проблеми недостигът на персонал може допълнително да се изостри. През септември 2021 главният лекар на рехабилитационната клиника Кристоф Раймерц дори бе казал, че броят на тези, които не са в състояние да работят, може да достигне 15 000.

Клаудия Мюлер иска да се върне на работа, когато оздравее - тя има 20 години стаж в бранша. Преди да се разболее, се е грижила за пациенти с рак и иска отново да се занимава с това. Но се съмнява, че ще може да издържи на натоварването. "Не бих могла да работя в дом за възрастни хора или да се грижа за тежко болни пациенти, тъй като няма да се справя физически." Въпреки това не се предава, тъй като през последните месеци е научила едно: "В един момент нещата ще се оправят - само трябва твърдо да вярваш в това".