Не само шамарите са насилие над децата. Думите също

Шестгодишният Ласе бързо се сприятелява - влизайки в лекарския кабинет, той раздава въздушни целувки, а после сяда в скута на доктора. Привидно милото му поведение обаче свидетелства за психологически проблем, обяснява психиатърът Ларс Ото Уайт, цитиран от германската обществено-правна медия АРД, която публикува статия за емоционалния тормоз над деца.

Експертът разказва, че шестгодишното дете е било диагностицирано с разстройство на привързаността, провокирано от подлагане на хроничен емоционален тормоз. Причините в семейството на Ласе са няколко - бащата напуска майката и отказва да общува със сина си, а изтощената жена често заплашва детето, че "ще го прати в дом", ако прекалява, разказва германската медия.

Проблеми като този са често срещани. Според изследване, в чието провеждане е участвал и психиатърът Уайт, емоционалният тормоз е най-разпространената форма на насилие над децата. Резултатите от изследването показват и това: че емоционалният тормоз има най-сериозно отражение върху психическото здраве на децата. В рамките на изследването учените разговарят с 800 деца, от които 300 споделят, че са били жертви на насилие - при близо 250 от тях става дума за психическо насилие.

Много случаи не се докладват

Трудно е да се каже колко хора са жертви на емоционален тормоз, тъй като голяма част от тях не се докладват, пише АРД. По данни на УНИЦЕФ най-разпространената форма на насилие е именно емоционалното, както и пренебрегването на детските нужди.

Ирис-Татяна Коласа от университета в Улм отбелязва пред АРД, че физическото насилие често също е придружено от емоционален тормоз. Според експертката това значи, че различните форми на насилие не могат да се разграничат лесно, но психологическият тормоз в никакъв случай не бива да се подценява.

Що е то емоционално насилие?

Но какво точно се смята за емоционален тормоз? Това често е трудно да се определи. По думите на психолога Уайт класически пример за подобна травма е т.нар. "размяна на ролите", при което детето трябва да се грижи за всичко в домакинството.

Друг пример за емоционално насилие са заплахите детето да бъде изоставено, ако не се държи "прилично". Според Уайт не бива да се подценява и ефектът на обидите, отправяни към детето, както и неглижирането на основните нужди на подрастващите.

"По принцип винаги е проблем, когато родителите, които трябва да са източник на спокойствие и сигурност за децата, не изпълняват тази роля и по-скоро предизвикват страх", обяснява Уайт пред АРД. Важно е и колко често се случват подобни травматични събития. Ако емоционалният тормоз е постоянен или се повтаря, се увеличава шансът за развиване на психическо разстройство - особено при децата.

Емоционалният тормоз води до тежки травми

Според изследването, цитирано от АРД, последствията от емоционалния тормоз могат да бъдат много сериозни и дори понякога да са по-лоши от тези от физическо насилие. При невръстните деца между 3 и 8 години емоционалното насилие предизвиква поведенчески разстройства, а при по-възрастните - депресия и тревожност.

Посттравматичният стрес подобен на онзи, от който страдат войници след като са били във военна зона, също може да е резултат от емоционалния тормоз, отбелязва АРД. Проблеми като този могат да останат неразрешени до края на живота на човек и да имат негативен ефект върху самооценката и способността на детето да сформира връзки.

С оглед на резултатите от изследването експертът Уайт подчертва нещо много важно пред германската медия - на темата трябва да се обръща повече внимание. Докато физическото и сексуално насилие често се дискутират и се предлага помощ за жертвите, за емоционалното насилие няма достатъчно публично достъпна информация.

Според експертите трябва да се обръща повече внимание на темата в училищата или при родилните курсове. Мнозина подценяват емоционалния тормоз и последиците от него. Нужна е осведоменост за това какво е добре и какво не е добре за децата.

Автор: Александер Щайнингер