Какво се случва с тялото ни, когато спрем да тренираме

Когато човек спре да тренира, тялото започва да променя своята физическа форма и здравословно състояние, понякога дори по-бързо, отколкото се очаква. Прекратяването на редовната физическа активност има своите последствия както върху мускулите, така и върху сърдечно-съдовата система, метаболизма, психическото състояние и имунната система.

Загуба на мускулна маса и сила

Едно от първите неща, които се случват, когато спрем да тренираме, е загубата на мускулна маса и сила, процес, познат като мускулна атрофия, пише puls.bg. Мускулите започват да намаляват по размер, тъй като тялото вече не се нуждае от тях в същата степен. При липса на физическо натоварване, мускулите се адаптират, като започват да разграждат протеина и да губят своята сила. В зависимост от нивото на активност преди прекратяване на тренировките и индивидуалния метаболизъм, този процес може да се случи сравнително бързо – в рамките на няколко седмици.

Промени в сърдечно-съдовата система

Тренировките имат голямо влияние върху сърцето и кръвоносните съдове. При редовна физическа активност сърцето става по-силно, увеличава се кръвния обем, който то може да изпомпа с един удар, и се подобрява циркулацията на кръвта. Когато спрем да тренираме, сърдечно-съдовата система започва да отслабва. Обемът на кислород, който тялото може да усвои и използва по време на физическо натоварване, намалява с около 5-10% още през първите седмици. Това означава, че издръжливостта бързо се понижава, а човек се уморява по-бързо дори при леко физическо усилие.

Промени в метаболизма и натрупване на мазнини

Метаболизмът също се забавя при спиране на тренировките, което може да доведе до увеличаване на теглото. Редовната физическа активност изисква повече енергия, която тялото получава, като разгражда калории и натрупаните мазнини. Когато това натоварване намалее, калориите, които човек консумира, не се изгарят със същата скорост, а неизразходваната енергия започва да се натрупва под формата на мазнини. Освен това, забавеният метаболизъм може да увеличи риска от развиване на инсулинова резистентност и други метаболитни нарушения, които влияят на нивата на кръвната захар.

Намаляване на гъвкавостта и подвижността

При липсата на редовни упражнения намалява и гъвкавостта на мускулите и ставите. Гъвкавостта е ключова за поддържането на правилна стойка и предпазването от травми. При дълъг период на бездействие мускулите и ставите започват да се схващат и губят своята еластичност, което може да доведе до по-трудни и болезнени движения. Тези промени повишават риска от мускулни разтежения и ставни проблеми.

Психологически ефекти

Освен физическите промени, спирането на тренировките може да повлияе и на психическото състояние. Физическата активност е свързана с отделянето на ендорфини, известни като “хормоните на щастието”. Когато престанем да се движим, производството на тези хормони намалява, което може да доведе до чувство на депресия, тревожност или дори намалено самочувствие. Някои хора дори изпитват „абстиненция“ към енергията и доброто настроение, които са имали при редовната физическа активност.

Намаляване на костната плътност

Дългосрочното прекъсване на тренировките може да доведе и до намаляване на костната плътност, което повишава риска от остеопороза. Това се случва, тъй като костите също се адаптират към липсата на физическо натоварване и започват да губят калций и минерали. Специално силовите тренировки или тези с натоварване върху костите, като бягане или вдигане на тежести, са особено важни за поддържането на здрава костна структура.

Отслабване на имунната система

Редовните тренировки укрепват имунната система, което прави тялото по-устойчиво на инфекции и заболявания. Когато спрем да тренираме, имунната система може да отслабне, като така ставаме по-податливи на настинки и вируси. Това е особено важно в периоди на повишен риск от зарази, когато редовната физическа активност би могла да играе важна роля за предпазването от болести.

Спирането на тренировките има редица негативни ефекти върху тялото, които засягат както физическото, така и психическото здраве. Въпреки че краткотрайните прекъсвания на физическата активност обикновено не са фатални, важно е човек да се стреми към постоянство в движението. Дори леки форми на физическа активност – като ходене, йога или разтягане – могат да помогнат за поддържане на тонуса и здравето на тялото в периоди, когато по-интензивните тренировки не са възможни.