Липсата на дълбок сън увеличава риска от Алцхаймер

Още една причина да поставите съня на първо място в списъка с приоритети? Недостатъчният дълбок сън — включително както бавновълновия (slow-wave), така и съня с бързи очни движения (REM) — може да ускори дегенеративните процеси в области на мозъка, свързани с болестта на Алцхаймер. Това показва ново изследване, публикувано от екип учени от Йейлския университет по медицина.

Според водещия автор на проучването д-р Гаон Чо, постдокторант в катедрата по вътрешни болести на Йейл, липсата на качествен дълбок и REM сън води до намаляване на обема на ключови мозъчни зони, включително т.нар. инфериорна париетална област – зона, отговорна за синтеза на сензорна и пространствена информация. Именно тя се смята за една от първите, които показват признаци на дегенерация при болестта на Алцхаймер.

„Открихме, че при хора с нарушен дълбок и REM сън тази мозъчна област се свива по-бързо“, обяснява д-р Чо.

Изводите на екипа се подкрепят и от клиничния опит на д-р Ричард Исаксон, невролог и основател на една от първите клиники за превенция на Алцхаймер в САЩ. „Дълбокият сън предсказва когнитивната функция. Комбинацията от сънни показатели и мозъчни обеми показва, че връзката е реална“, казва той.

Защо дълбокият сън е толкова важен?

По време на бавновълновия сън мозъкът активно изчиства токсини и мъртви клетки, като едновременно с това подпомага възстановяването на тялото. REM сънят, когато сънуваме, е ключов за емоционалната регулация, паметта и ученето. Нарушаването на тези фази не просто влошава съня – то засяга директно когнитивните функции и дългосрочното мозъчно здраве.

Възрастните хора се нуждаят от 7–8 часа сън на нощ, като според експертите между 20% и 25% от това време трябва да е в дълбок и REM сън. Проблемът е, че качеството и продължителността на дълбокия сън намаляват с възрастта, посочва д-р Чо.

Бързият темп на живот често ни кара да си лягаме късно и да ставаме рано, което рязко намалява времето, в което мозъкът има шанс да достигне до най-полезните фази на съня. REM сънят обикновено настъпва по-късно през нощта, така че ранното ставане автоматично го съкращава.

„Колкото повече време прекарвате в леглото, толкова по-големи са шансовете да достигнете до дълбок и REM сън — но това трябва да бъде качествен, непрекъснат сън“, подчертава д-р Исаксон.

Добрата новина: можем да обучим мозъка си да спи по-добре

Според учените няма „вълшебно хапче“ за добър сън. Но съществуват доказани стратегии, известни като “сънна хигиена“, които могат значително да подобрят качеството му:

• Лягайте и ставайте по едно и също време – дори през уикендите.

• Поддържайте спокойна, тъмна и хладна спалня, без източници на шум и светлина.

• Избягвайте алкохол преди лягане — макар да помага за заспиване, той нарушава съня по-късно през нощта.

• Изключете всички електронни устройства поне един час преди сън – синята светлина потиска отделянето на мелатонин.

• Създайте релаксираща рутина преди лягане – медитация, йога, топъл душ или четене.

Проучване от 2023 г. установява, че добрата хигиена на съня може да удължи живота – с близо пет години при мъжете и около 2,5 години при жените.

„Ако се стремим към по-добро здраве, трябва да се погрижим за съня си съзнателно. Няма медикамент, който да замести добрия сън“, казва д-р Чо.

Сънят не е лукс, а необходимост. А както науката доказва – той е и един от най-силните съюзници в борбата с когнитивната деградация и болестта на Алцхаймер.