Кредитори: Фалит на КТБ ще хвърли България в рецесия

Международните кредитори на Корпоративна търговска банка предупредиха във вторник българските власти, че ако те допуснат банката да фалира, това ще излезе на държавата по-скъпо, отколкото ако финансовата институция бъде спасена с оглед рискове за години на съдебни дела.

Отнемането на лиценза на КТБ ще принуди стотици бизнеси да затворят,

ще доведе до загуба на работни места и може да хвърли страната в рецесия. Това решение ще преследва България за години напред.

В писмо до българското правителството, цитирано от агенция Ройтерс, международна група облигационери в КТБ призоваха властите да преразгледат спасителната оферта, която беше предложена от консорциум през миналата седмица и която в последствие беше отхвърлена от парламента и беше критикувана от страна на Българската централна банка, предаде БНР. Писмото също така обвинява Централната банка, която през юни поема контрола над КТБ и на практика спря дейността й, за действия, които са били или небрежност или умишлено измамни относно степента на проблемите в банката.

Евентуалното закриване на КТБ ще предизвика най-тежката финансова криза в държава от Източна Европа от 90-те години насам. Повече от четири месеца след като банката затвори врати съдбата на четвъртия по големина кредитор в България се намира в състояние на неопределеност.

Писмото от вторник подчертава за опасността от заразен ефект, ако БНБ отнеме лиценза на КТБ, като решението на Централната банка се очаква в рамките на следващите няколко дни. Просто казано, цената при фалит на КТБ ще надхвърли далеч и най-високите допускания по отношение на размера на държавната помощ, необходима за спасяване на банката и на нейните вложители, се казва в писмото на международните инвеститори, притежаващи облигации (дългови книжа) на търговската банка.

През юли агенция Ройтерс съобщи, че група облигационери, включително от САЩ и европейските хедж фондове и финансови институции,

са образували комитет на кредиторите

и са наели юридическо представителство в България, в случай че КТБ бъде обявена в несъстоятелност. Корпоративна търговска банка не успя да осъществи окончателно разплащане по деноминираните в долари нейни облигации с падеж през август, чийто първоначален размер беше за 150 млн. долара.

Ключовата жалба на облигационерите е за "противоречиви" изявления на Централната банка относно здравето на КТБ. Одитът, поръчан от БНБ, показа в края на октомври, че банката ще трябва да отпише почти две трети от активите си, като едва 13 процента от отпуснати от нея кредити са били подходящо обезпечени. Тези отчети, твърдят облигационерите, противоречат с по-ранните уверенията на Централната банка както пред обществеността, така и пред инвеститорите.

Предполагаемите проблеми в КТБ не са се случили за една нощ,

като е трябвало няколко години, за да бъдат осъществени, се казва в писмото, в което имената на отделните облигационери са били почернени. Човек може също така да направи лесно заключение, че БНБ умишлено си е затваряла очите и умишлено е пренебрегвала своите задължения.

БНБ не е впечатлила с нищо при изпълнение на основната си функция: да работи за осигуряване на стабилността и сигурността на българската банкова система, посочват международните облигационери на КТБ. Тези, както и други претенции, ще послужат за основа на дела на вложители и кредитори за години напред, се предупреждава в писмото, изпратено до българските власти.

КТБ може и да има достатъчно средства, за да плати на вложителите до 100 000 евро,

а БНБ сама да си оправя кашата, която забърка, коментира американският финансист професор Стив Ханке за предаването „Неделя 150“ по „Хоризонт“. Ханке бе съветник на президента Петър Стоянов и е работил за въвеждането на валутния борд у нас.

Ханке уточни, че не е запознат с одитите на КТБ, но според него обявяването на фалит е добра мярка.

„По принцип смятам, че обявяването на фалит е подходяща мярка в случая с тази банка. Това означава, че ще го отнесат собствениците на банката и онези, които са взели пари на заем от нея. Надявам се да има достатъчно останали активи, за да се плати на хората, които имат влогове в банката. Поне на онези с влогове до 100 000 евро. Повтарям, че не съм видял доклада на одиторите. Но мнението ми клони към това да се обяви ликвидация. Така ще платят собствениците и длъжниците, а с наличните активи ще се издължите на вложителите. Но не мисля, че има системен проблем. На банката трябва да се позволи да фалира”, коментира Стив Ханке.

„Преди около година, по-скоро миналото лято, аз отново прегледах внимателно законите за банковата регулация в България. Тези закони са много добри – почти най-строгите в Европа. Но, в два отделни случая, предупредих управителя на БНБ Иван Искров, че

Ахилесовата пета на тези банкови правила може да се окаже банковият надзор

и прилагането на регулацията. Причината за моето предупреждение бяха слухове, които достигнаха до мен, че има съмнителни практики някои от банките, притежавани от българи. Тогава ме увериха, че законите се прилагат много стриктно“, разказа финансовият съветник.

Той уточни, че благодарение на валутния борд през последните години БНБ си извоювала огромна репутация – до момента, в който това лято се случи епизодът с Корпоративна търговска банка. До тогава БНБ беше единствената институция с висок процент обществено доверие.

„Това става, впрочем в Емисионното управление на банката, което е съвсем различен отдел от управление „Банков надзор“. Това са две отделни независими структури в БНБ, които нямат нищо общо помежду си. За съжаление, сега репутацията на институцията е накърнена. Думите ми се потвърждават от самата централна банка. Защото тя поиска помощ от МВФ и ЕС. Това е голяма грешка. БНБ трябва сама да си оправи кашата, която забърка, сама да възстанови репутацията си, а не да търси външна помощ“, бе категоричен Ханке.