БСК предлага четири варианта за изплащане на втора пенсия

БСК настоява за запазване на капиталонатрупващия характер на втория осигурителен стълб и за осигуряване на право на избор на осигурените лица измежду четири варианта:

1. Еднократно изтегляне на натрупаната сума в личната осигурителна партида

2. Срочна пенсия (разсрочено плащане на месечна пенсия в размер и срок, определен от осигуреното лице) при запазване правото за наследяемост;

3. Пожизнена пенсия (т.е. отказ от личната партида и правото за наследяване) и прехвърляне на натрупаните в личната партида средства в общия пул;

4. Смесен вариант – част от натрупаните средства да бъдат запазени в личната партида, а друга част да бъдат прехвърлени в общия пул.

Това се посочва в позиция на БСК до медиите.

Законопроектът продължава практиката за иницииране на сериозни по обем и съдържание промени, необвързани с цялостна концепция за реформа в осигурителната система, без оценка за въздействие и без предварително обсъждане на алтернативните варианти с представителните организации на засегнатите лица - работодатели (осигурители), осигурени лица, организации на пенсионерите, с Българската асоциация на дружествата за допълнително и доброволно пенсионно осигуряване (БАДДПО) и експертната общност.

Предложенията въвеждат фундаментални промени в пенсионно-осигурителния модел и действащото осигурително законодателство, като засягат не само допълнителното задължително пенсионно осигуряване, но и ДОО. Компетентен орган по разработването и внасянето на законопроекта в този случай следва да бъдат едновременно МФ и МТСП, доколкото чл. 32 на КСО дава категорични правомощия на министъра на труда и социалната политика да „разработва, координира и провежда държавната политика по държавното обществено осигуряване“.

В същото време, БСК отчита необходимостта от спешни промени в режима на допълнителното задължително осигуряване в УПФ, доколкото:

чл. 167, ал. 2 от КСО дава права на осигурените лица за ускорено изплащане на допълнителни пожизнени пенсии за старост, пет години по-рано от достигането на общата пенсионна възраст, т.е. от началото на 2017 г. за жени, родени през 1960 г.;

налице са значими неотстраними дефекти, които правят невъзможно изплащането на определения размер на пожизнената пенсия при запазване на паралелните права за наследяване (чл. 139, ал. 1, т. 1 и 3 на КСО). Тези дефекти са допуснати още в първоначалния текст на чл. 139 от КСО, приет през 1999 г., и не са отстранени с последвалите промени през 2003 г.

Следва да бъдат подкрепени намеренията, стоящи зад част от предлаганите промени:

укрепване на управлението на пенсионно-осигурителните дружества,

детайлизиране на правилата и ограниченията за свързаност на акционерите и длъжностните лица,

инвестиране на средствата,

оценка на риска,

усъвършенстване на надзора и др.

Същевременно, подчертаваме, че по-голямата част от тези промени регламентират недопустими права на субективна и непрозрачна преценка на надзорния орган, въвеждат груб фискализъм (огромни завишения на санкциите и глобите за неясно формулирани и маловажни административни нарушения) и недопустима намеса в оперативната самостоятелност на ПОД.

В тази връзка, следва да бъде възприет изцяло нов, алтернативен подход, осигуряващ пълно съответствие с изискванията на приложимото общо и специално право на ЕС, и законодателството на Р България. За тази цел е необходимо да бъде проведено предварително, задълбочено обсъждане с БАДДПО и представителните организации от финансовия сектор и други заинтересовани страни за постигане на съгласие по ефективни и балансирани решения, елиминиране на правото на субективна преценка на контролния орган /КФН/ и свързаните рискове.

Категорично не приемаме предлагания императивен, безалтернативен способ на задължително прехвърляне на средства от личната партида на осигуреното лице в УПФ, с което се отнемат осигурителни права. По този начин се отключват значителни негативни ефекти, вкл.:

допълнително се разклащат устоите на осигурителната система, като вторият стълб се поставя под натиск и значителен риск;

ДОО, респ. - т.нар. първи стълб получава значителни сравнителни предимства пред задължителното допълнително осигуряване;

с въведения т.нар. „свободен избор“ за пореден път се създава натиск за пренасочване на средства от личните партиди към т.нар. Сребърен фонд (фискалния резерв);

отключва се поредна загуба на доверие към осигурителната система и отказ от деклариране на реалните дължими осигуровки (ръст на сивата икономика и недекларирания труд), рефлектиращи върху приходите и дефицита на НОИ и НЗОК;

разклащане на капиталовия пазар, поради необходимостта от осигуряване на допълнителна ликвидност и реструктуриране на портфейлите на ПОД;

насърчаване на корупционни схеми за издаване на решения за инвалидизация с всички произтичащи от това ефекти, вкл. за обществените и социалните фондове (във връзка с факта, че единствената възможност за запазване на натрупаните по личната осигурителна партида средства е осигуреното лице да има по-висока степен на инвалидност).