Евразийски или Eвропейски съюз

От началото на военните действия в Украйна, често се споменава, включително и президента Володимир Зеленски, че нейното начало датира от 2014 г. Тогава Руската федерация анексира полуостров Крим. Същата година, обаче се случва още едно важно събитие - създава се Евразийския икономически съюз, известен още като Евразийски съюз. В него членуват Русия, Казахстан, Беларус, Армения и Киргизстан. Очаква се в скоро време да се присъединят Узбекистан и Таджикистан.

Каква е ролята обаче на този съюз - днес, когато Западът и САЩ обръщат гръб на Русия и се изнасят от страната и може ли той да замести Европейския съюз? Ще станем ли свидетели на преразпределение на блага? Отговор на тези въпроси дава специално за ФАКТИ икономистът доц. Григор Сарийски.

Още новини от Украйна

Доцент Сарийски, през последните години много се работи върху развитието на евразийския икономически съюз. Може ли да кажем, че дефакто той се явява един вид механизъм за преразпределяне на благата, т.е. прехвърляне на благата от Европа към Азия?

Не бих казал. Един работещ механизъм за разпределяне както на облаги, но също и на негативи беше СИВ. В ядрото си той имаше много мощен притегателен център, защото СССР осигуряваше почти безплатни енергоизточници за всички членуващи страни и успоредно с това осигуряваше огромен пазар за продукцията, която те не можеха да продадат по т. нар. „второ направление“. Всяка от страните-членки на СИВ имаше конкретно измерим интерес от своето членство. Това ги привличаше и дълго време гарантираше целостта на този съюз.

Сравнението с ЕС показва, че между двата съюза има огромната разлика, като в известна степен те са изградени на диаметрално противоположен принцип. Така нареченото „ядро“ на ЕС включва страни като Франция, Германия, Нидерландия и други, които ползват облагите на това, че имат безпрепятствен достъп до периферията на ЕС с уговорката че ще бъдат нетни донори в общата каса. С други думи те имат ангажимента да внасят в бюджета на Съюза повече, отколкото получават и по този начин да подпомагат догонването на новите страни-членки. Проблемът е, че докато трансферите от и към бюджета на ЕС имат съвсем конкретно и лесно установимо парично изражение, то оценката на получените облаги (под формата на приток на работна ръка и безпрепятствен достъп до пазарите в страните от периферията) граничи с невъзможното. Именно това доведе до създаване на известни настроения срещу „използвачите“ и някои от икономиките в ядрото (като например Нидерландия и Австрия) започнаха да се отнасят към подобни харчове с все по-голяма неохота. В условията на криза поляризацията се засилва и призивите за “стига помощи“ стават все по-силни. Въпрос на време е т. нар. "пестеливци", да се наложат при изграждането на многогодишната финансова рамка и постепенно да изместят финансирането към т. нар. "инструменти", т.е. към отпускането на средства под формата на заем.

Що се отнася до евразийския съюз, той не наподобява дори и бегло това, което беше СИВ и поне на настоящия етап няма потенциала да функционира пълноценно.

Защо Евразийският съюз не може да бъде паралел на Европейския?

Свидетели сме на опит да се да се изгради нещо като паралел на ЕС. Аналогична система, в която ще се реализират сходни принципи за свободно движение на хора, стоки и капитали вътре в неговите рамки. Това донякъде ще допринесе за развитието на страните-членки, тъй като ще могат да се възползват от ефекта на мащаба и на имплицитните стимули (под формата на премахване на тарифните и нетарифните бариери между тях). Не на последно място това ще им осигури известна защита срещу евентуални санкции отвън, доколкото тези страни ще разчитат във външната си търговия в по-голяма степен помежду си, отколкото на контрагенти извън съюза. Въпросът е, че тези структури работят толкова по-добре, колкото е по-голяма тяхната маса и при сегашните условия, за да се изгради като работеща алтернатива на ЕС на един икономически съюз е необходима съпоставима членска маса (поне като брой, без да говорим за платежоспособност). Необходими са хората, които да осигурят достатъчен комфорт за неговото развитие, т.е. да дадат възможност за проявяване на т. нар. ефекти на мащаба, за достатъчна диверсификация на снабдяването и пласмента и не на последно място – условията, които да му дадат възможност да се противопостави на останалите. Малките и недобре развити структури нямат особени шансове за оцеляване и развитие, поради което в момента страните-членки на евразийския съюз търсят варианти за реализация на някакви хибридни инициативи, посредством задълбочаване на сътрудничеството извън неговите рамки. Времето ще покаже дали тази форма е сполучлива, но е повече от сигурно че възстановяването на СИВ е невъзможно. Историята никога не тече назад.

Да, малко са на брой държавите, но заема доста голяма географска площ, респективно разполага с много природни блага…

Действително, общността за която говорим притежава значителни ресурси с които западът не разполага, само че е необходим още един, който се нарича „време“. Трябва време, за да се развият технологиите за усвояване на тези ресурси. Необходими са мощности, което да позволят на местния бизнес да преработва добиваните суровини до степен на напълно завършен продукт, върху който можете да залепите етикет и да го поставите на витрината на магазина. Икономиките в евразийския съюз като цяло не са достигнали този етап от своето развитие и се ограничават с износа на суровини и полуфабрикати, което означава че трябват години за да достигнат необходимото ниво. Съюзът е като дърво. Не може да планирате брането на ябълки преди да е изминал достатъчно дълъг период от неговото посаждане. Във всеки случай това е пътят, по който са преминали страните-членки на ЕС. Просто те са изминали този път значително по-рано.

Но като че ли ЕС вече започна да се изражда малко...

Действително. В началото пред ЕС бяха поставени чисто икономически цели – за сближаване, догонване на доходите в страните от периферията, но с времето постигането на тези цели започна да изисква все по-голямо финансиране. За да може да се осигури един наистина работещ механизъм за фискален трансфер (т. е. за подпомагане на изоставащите, или засегнати от т. нар. „асиметрични шокове“) са необходими минимум 20% от БВП. Това ще позволи провеждането на работещи политики, с които да се подкрепят изоставащите по обективни причини региони (с изплащане на помощи за безработни, допълнителни разходи за инвестиции и пр.). В САЩ например федералния бюджет е от порядъка на 21-22%, като след началото на пандемията беше увеличен до около ¼ от БВП и с тези пари се провеждат общи политики. Подпомагат се регионите с неблагоприятна икономическа конюнктура. В ЕС този дял е 1%, а с толкова малък дял трудно можете да направите друго освен да раздавате бакшиши. Да раздавате под различна форма облаги на политическия и икономическия елит в страните-членки и купувайки тяхната вярност да крепите целостта на Съюза. Очевидно е, че в сегашния си вид ЕС не може да реализира нито една мащабна инициатива (в това число и конвергенцията на страните от периферията) и това е причината за изместването на целите – от чисто икономическите за догонване и конвергенция към странните приоритети от последните години – за толерантност, равнопоставеност, инклузия и други, маскирани с благовидния етикет „върховенство на закона“.