Фискалният съвет разкритикува проектобюджета на Асен Василев

Представеният от редовното правителство проектобюджет за 2023 г. страда от много недостатъци. В проектобюджета не са предвидени реални структурни реформи и оптимизации - нито по отношение на приходите, нито при разходите. Има отказ от приходни мерки с голям ефект, докато се въвеждат нови изисквания към средния бизнес с малък ефект и висока административна тежест. Планирани се прекалено високи дефицити на касова основа до 2025 г., а дългът расте прекалено бързо.

Това са част от изводите в оценката на Фискалния съвет на изготвения проектобюджет за 2023 г. Фискалният съвет е независим консултативен орган, който по закон извършва независимо наблюдение и оценка на бюджетната рамка, припомня "Сега".

Като цяло фискалният съвет счита оценката за очаквания растеж от 1,8% на БВП за оптимистична. Рисков според експертите е и заложеният ръст на приходите в размер на 4,7 млрд. лв. спрямо 2022 г. на фона на оценката на служебния кабинет за ръст от 1 млрд. лв.

Основният фактор за този по-висок ръст на приходите е заложеното от Асен Василев второ плащане по плана за възстановяване в размер на 1,4 млрд. лв., което обаче може да не дойде до края на годината, предупреждава Фискалният съвет. Рискът за това е голям заради многото неприети законопроекти по плана и очаквани реформи.

Не е гарантирано и че в хазната реално ще постъпят предвидените 669,8 млн. лв. допълнително от привеждането на 100% от дивидентите на държавните дружества. Дори тези пари да се отчитат счетоводно като печалба, реално парите може още да не са постъпили в дружествата, предупреждава съветът.

На фона на залагането на рискови приходи има отказ от отмяната на уж временни мерки като намалената ставка на 9% на ДДС за ресторантьорски, кетъринг и туристически услуги, спортни съоръжения, книги, бебешка храна. По тази линия се губят като приход за хазната 243, 2 млн. лв. Фискалният съвет счита, че тази мярка трябва да бъде преразгледана. Не постига целта си и нулевата ставка за ДДС при хляба и хлебните изделия, което се равнява на минус в постъпленията в размер на 82,7 млн. лв. 110 млн. лв. спад в приходите от ДДС ще има заради повишаване на прага за регистрация от 50 000 на 100 000 лв.

В разходната част Фискалният съвет подкрепя политиката по увеличаване на доходите на педагогическите специалисти, както и осъвременяването на пенсиите, но при вторите се изтъква, че трябва да се търси реформа в пенсионно-осигурителния модел, така че справедливостта и устойчивостта на системата да бъде гарантирана. Въвеждането на капиталово бюджетиране остава за бъдеще време, изтъква фискалният съвет.

ТЕМПО

Въпреки удържането на дефицита на начислена основа под 3%, което е условие за членство в Еврозоната, при съставянето на бюджета е нарушено друго фискално ограничение - дефицитът да не надхвърля 3% и на касова основа. За 2023 това изискване е изпълнено, но в прогнозата за 2024 и 2025 г. се предвиждат по-високи дефицити - 3,7% и 3,9%. Дефицитите водят и до бърз ръст на дълга, въпреки че общото ниво значително под позволените 60% от БВП, изтъква фискалният съвет. При достигнато ниво от 20% от БВП за 2019 г., към 2025 г. се предвижда дългът да е достигнал 29,1% от БВП. За обслужването на този нараснал дълг към 2025 г. ще са необходими 1,7 млрд. лв. разходи за лихви срещу 600 млн. лв. през 2020 г.