След 10 години няма кой да работи в България, ако не се въведат спешни реформи

„Ако днес не започнем решителни реформи, след десет години няма да има кой да работи в България“, заяви Васил Велев, председател на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), по време на кръглата маса „Връзката между образованието и пазара на труда“, която се проведе днес, 5 декември 2024 г. в София.

Събитието привлече вниманието на над 150 представители на държавни институции, браншови и бизнес организации, учебни заведения, професионални гимназии, частни училища, регионалните управления по образование, бизнес организации и синдикати към тревожните данни: близо 50% от учениците отпадат от системата преди да завършат средно образование, а повече от 40% от висшистите работят на позиции, които не изискват висше образование. „Вместо да бъде източник на висококвалифицирани кадри, България все повече рискува да остане без нужната работна сила. Това е резултат от системна липса на връзка между образованието и нуждите на пазара на труда, която се задълбочава“, допълни Велев.

Според Националната карта на висшето образование университетите често предлагат специалности, които не са търсени на пазара на труда. Направления като „Математика“ и „Транспортно строителство“, които генерират специалисти с висока добавена стойност, остават слабо запълнени – съответно 19,5% и 16,8% от наличния капацитет. Същевременно, най-голям брой студенти се обучават в области като „Социални, стопански и правни науки“, които не са сред най-търсените от работодателите, и често завършилите остават без работа или заемат позиции за среднисти. Нуждата от технически кадри, инженери и здравни специалисти остава критично висока, като в тези области реализацията е почти пълна – до 95% за медици например.

Българското образование има нужда от цялостна реформа, чрез която да бъде адаптирано към нуждите на икономиката. Задължително е да се работи върху подобряване на професионалното образование, повишаване на привлекателността на ключови професии и засилване на участието на бизнеса в създаването на учебните програми.

Д-р Илин Димитров - секретар по култура, образование и туризъм на Президента на Република България посочи, че „Данните са стряскащи и е наложително всички заинтересовани страни да настояваме направените предложения да бъдат взети предвид и от това да произтекат решения и спешни мерки за реформи в образователната ни система“. Като основни проблеми той посочи ниския дял на образование и грижа в ранна детска възраст в България в сравнение със средния за ЕС, ниското ниво на познавателни и социално-емоционални умения, необходими за училище, както и слабата връзка между науката и пазара на труда.

Данните, представени от АИКБ, подчертават драматични дефицити в образователната система. За последните 5 години броят на учениците, получаващи диплома за средно образование, е спаднал с 25%, а тези, които избират професионално образование – с над 50%. От тях над половината са функционално неграмотни според последните международни оценки. Резултатите от теста PISA показват, че 54% от българските ученици не достигат критичния минимум от знания по математика, 53% - по четене и 48% - по природни науки.

Демографският спад допълнително задълбочава кризата. През последните три десетилетия броят на новородените е намалял с 34 434 души, а продължаващата емиграция на млади хора свива значително броя на учащите. Тази комбинация от фактори води до драстично намаление на броя на завършващите, което ограничава притока на квалифицирани кадри към пазара на труда.

„Образованието трябва да се изведе като платформа за обединение на България от гледна точка на нейното бъдеще - както на работодателите, така и на социалните партньори, на родителите и на цялото ни общество. Трябва да има обща национална програма за развитие на образованието, съобразена с пазара на труда. В Министерство на образованието и науката работим за това професионалните паралелки да съставляват 60% от всички паралелки, но за да има деца в тях, трябва също да ги рекламираме по-добре като възможност за кариерно развитие пред нашите деца и техните родители“ допълни проф. д-р Цоков, министър на образованието и науката.

Идентифицирани бяха основни проблеми в сферата на образованието. Сред тях са нисък дял на учениците, завършващи средно образование – около 50%; несъответствие между образованието и нуждите на пазара на труда; нужда от популяризиране на професионалното образование, информация и реклама за неговото значение; остарели методи на преподаване и учебни програми; свръхпредлагане във висшето образование и демографски срив.

Според Асоциацията демографският спад и липсата на адекватни реформи са сред водещите фактори за задълбочаване на кризата. Въпреки усилията за адаптиране на образователните програми към нуждите на бизнеса, системата остава недостатъчно гъвкава, а финансирането на принципа „парите следват ученика“ не стимулира качеството. Според прогнозите на Агенцията по заетостта през следващите години България ще изпита остър недостиг на специалисти в области като инженерство, строителство и здравеопазване. Съществуващите образователни програми, ориентирани главно към теоретични знания, са далеч от практическите изисквания на трудовия пазар.

„За съжаление, в момента ние се намира в една много остра структурна несъвместимост между това, което търсят работодателите, и това, което се предлага като работна сила. Искрено вярвам, че само в партньорство можем да търсим решения, защото образователната система и системата на пазара на труда са толкова органично свързани, че те не могат да дават самостоятелни решения, които да не са свързани, както и не могат да компенсират дефицити, възникнали в по-ранен етап“, посочи Наталия Ефремова, заместник-министър на труда и социалната политика.

Дискусията постави акцент върху неотложните реформи за удължаване на основното образование и активното участие на бизнеса в управлението на образователните програми, предложението на АИКБ за въвеждане на задължителна матура по математика получи пълна подкрепа от присъстващите. Участниците се обединиха около необходимостта от въвеждането на задължителна матура по математика след дванадесети клас и от рекламирането на образование по дефицитни специалности - както професионално, така и висше.