Казахстан и ЕС с потенциал за развитие в 4 области

В кулоарите на срещата на върха „Централна Азия – Европейски съюз” се проведе разговор между Касим-Жомарт Токаев и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. По време на срещата бяха обсъдени перспективите за развитие на сътрудничеството между Казахстан и Европейския съюз в различни сектори на икономиката, цифровизацията и иновациите. Страните оцениха положително началото на процедурите за сключване на споразумение за опростяване на процедурата за издаване на визи между Казахстан и Европейската комисия.

Касим-Жомарт Токаев подчерта, че Споразумението за засилено партньорство и сътрудничество остава основата за многостранно взаимодействие между Казахстан и ЕС. Президентът очерта четири приоритетни области, в които Казахстан има потенциал за задълбочаване на сътрудничеството с Европа. Говорим за енергия; изпълнение на големи инфраструктурни и индустриални проекти; разширяване на транспортни и логистични мрежи; цифрови иновации, модерни технологии и изкуствен интелект.

На свой ред Урсула фон дер Лайен отбеляза важността на реализирането на проекти в областта на транспорта и логистиката, включително Транскаспийския международен транспортен маршрут. Тя също така поздрави Касим-Жомарт Токаев за откриването на голямо находище на редкоземни метали в Казахстан.

Събеседниците се договориха да продължат работата в рамките на платформата за диалог C5+EU, като обсъдиха и актуални въпроси от регионалния и международен дневен ред.

Касим-Жомарт Токаев говори на срещата на върха „Централна Азия – Европейски съюз“ в Самарканд. Той е убеден, че в условията на бързи геополитически промени и глобални предизвикателства, разширяването на междурегионалното партньорство е от особено значение и стратегическо значение.

Президентът на Казахстан представи на участниците в срещата своята визия за дългосрочната програма за взаимодействие между Централна Азия и Европейския съюз. Той смята, че трябва да се обърне приоритетно внимание на укрепването на търговско-икономическите връзки. По думите му Казахстан е готов да увеличи износа за ЕС по 175 стокови позиции на стойност над 2 млрд. USD.

За финансиране на подобни проекти президентът призова европейските компании да използват платформата на Международния финансов център Астана.

Като друга важна област на сътрудничество в речта беше посочена енергетиката.

"Казахстан остава надежден доставчик на въглеводороди за Европа. Страната ни представлява около 13% от целия внос на петрол в ЕС, по-голямата част от който минава през Каспийския тръбопроводен консорциум (CPC). Ние високо ценим подкрепата на ЕС, насочена към осигуряване на стабилно и дългосрочно функциониране на този консорциум, като в същото време разработваме алтернативни маршрути за транспортиране на суровини. Казахстан изпълнява проекти в областта на възобновяемата енергия и чистите горива. Увеличаваме капацитета на вятърната и слънчевата енергия, а също така разработваме проекти за производство на „зелен“ водород заедно с нашите дългогодишни партньори Total, Eni, Svevind и други европейски компании. Освен това Казахстан, заедно с Узбекистан и Азербайджан, започват работа по мащабен проект за изграждане на „зелена“ линия за пренос на енергия през Каспийско море с по-нататъшен достъп до европейските пазари, отбеляза Токаев.

Според него, сътрудничеството в областта на редкоземните материали е друга стратегически важна област на взаимодействие. Казахстан произвежда 19 от 34 вида суровини, необходими за икономиката на ЕС, включително уран, титан, мед, литий, кобалт, волфрам и много други. Освен това страната, съвместно с ЕБВР, изпълнява проекти в областта на геоложките проучвания и въвеждането на модерни и устойчиви практики в минната индустрия. В този контекст президентът предложи да се създаде Регионален изследователски център за редкоземни метали в Астана, който може да се превърне в източник на актуална информация за предприятията и инвеститорите за наличните находища, технологии и тяхното развитие.

Държавният глава смята, че с необходимата инфраструктура и координирани действия на държавите от региона Централна Азия може да се превърне в проспериращ транзитен център, осигуряващ ефективни вериги за доставки между Изтока и Запада. Миналата година обемът на контейнерния трафик по Транскаспийския международен транспортен маршрут се е увеличил с 62%, възлизайки на 4,5 милиона тона. Предвижда се товарният трафик да се увеличи до 10 милиона тона до 2027 г. Касим-Жомарт Токаев подкрепи стратегията EU Global Gateway, която насърчава разширяването на устойчиви транспортни връзки в региона.

Казахстан активно насърчава инициативи за декарбонизация. Както каза президентът, страната ни играе критична роля в производството на чиста енергия, осигурявайки около 40% от доставките на ядрено гориво в света. Миналата година в Казахстан беше създаден Регионален проектен офис по изменение на климата и зелена енергия.

В речта си държавният глава обърна специално внимание на цифровите технологии и развитието на изкуствения интелект.

"Казахстан активно инвестира в тези области. В началото на годината страната ни създаде Международния консултативен съвет по изкуствен интелект към президента. В Казахстан се изпълнява програма за обучение на 100 хиляди IT специалисти. В Астана се създава високотехнологичен център Alem.AI, който ще насърчава иновациите, създаването на стартъпи и изследванията в тази област. Ние също така стартирахме рисков фонд за ускоряване на развитието на изкуствения интелект. Чрез инициативата Team Europe Европейският съюз подкрепя страните от Централна Азия да развиват сътрудничество в областта на цифровите технологии. Казахстан е готов за сътрудничество и обмяна на опит. В тази връзка предлагам да стартираме иновационен кампус „Централна Азия – Европейски съюз“ на базата на Astana Hub“, каза Токаев.

Президентът на Казахстан се обяви в подкрепа на преговорния процес за Украйна.

„Казахстан неизменно се застъпва за мирното разрешаване на конфликтите, така че ние приветстваме началото на преговорите за Украйна, надяваме се на благоприятен изход, въпреки че напълно разбираме сложността на проблема“, каза той.

По време на срещата говориха още президентът на Република Узбекистан Шавкат Мирзийоев, председателят на Европейския съвет Антонио Коста, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, президентът на Киргизката република Садир Джапаров, президентът на Република Таджикистан Емомали Рахмон, президентът на Туркменистан Сердар Бердимухамедов, президентът на Европейската банка за възстановяване и развитие Одил Рено-Басо.