Светещите пешеходни пътеки в София изгаснаха (Видео)

Четирите пешеходни пътеки в София, които светят при пресичането на пешеходец, вече не работят. Причината не е авария в съоръженията, а в това, че Столичната община не желае да ги поддържа, разкри за Факти.бг доцент Стоян Танев от Института за космически изследвания към БАН, който е автор и създател на светещите пешеходни пътеки.

Оказа се, че учените от БАН са разработили проекта, а от веригите бензиностанции "ЕКО" са финансирали пешеходните пътеки и след това са ги дарили на Столичната община. Ангажиментът им обаче спрял дотам. След това в продължение на няколко години доцент Танев и учените от БАН са поддържали съоръженията със собствени средства до края на 2015-а година, когато средствата за ремонт и поддръжка тотално свършили. Учените решили да се обърнат към Столичната община, тъй като сметнали, че щом петролната верига е направила дарение към "Московска" 33, то най-вероятно те би трябвало да са отговорни за поддръжката му.

"Осветлението на пешеходните пътеки е спряно от Нова година. След като беше първоначално финансирано, ние го доразвихме и поддържахме с  наши средства почти три години. Помолих единствено общината да заделят сума в размер на една минимална работна заплата на месец за всичките четири пътеки, за да може да ги поддържаме, което стига общо взето да платим интернета за съоръженията и дребни ремонтни дейности, но те ни отказаха", заяви за Факти.бг доцент Стоян Танев.

Ученият разкри, че е бил изнедан защо общинската администрация не желае да финансира толкова малка сума за пътеки, които са полезни както за пешеходците, така и за шофьорите.

"Имах уговорен приемен час през лятото на миналата година с вече бившия зам.-кмет по транспорта Любомир Христов. Той ме препрати към отдел "Транспортна инфраструктура" на Столичната община.Там ми отговориха, че не могат да ми помогнат, защото не знаят кой е собственик на  съоръжението - дали те или някой друг. Аз не знам кой отговаря за съоръжението, но със сигурност твърдя, че пътеките са дарени на Столична община от „ЕКО България” във връзка с тяхната инициатива „Обади се като стигнеш!” и бяха официално открити преди три години от кмета на София г-жа Йорданка Фандъкова", категоричен е доцент Танев.

Той допълни, че в края на изминалата година е спряна поддръжката на съоръженията, защото от Института за космически изследвания не са в състояние да продължават да влагат лични средства и труд.  Преди няколко дни е прекратен и договорът с GSM оператора за дистанционен контрол, който е необходим, за да се следят от разстояние техническите параметри на инсталираните устройства.

Защо светещите пешеходни пътеки са толкова важни?

„Светещите” пешеходни пътеки са общо четири. Първата беше официално открита от кмета на София Йорданка Фандъкова на 30-ти октомври, 2012-а година на булевард „Васил Левски”до Ректората.

Останалите три бяха открити през март и април 2013-а година. Намират се на кръстовището на булевард „Янко Сакъзов” и улица „Сан Стефано”, на булевард „Шипченски проход” до пазара „Ситняково” и на улица акад. „Йордан Йосифов” в квартал Студентски град. Финансирани са от веригата бензиностанции „Еко” на стойност 25 хиляди лева.

За последните 3 години на пешеходната пътека на Ректората са минали над 4.5 млн души, а на тази на булевард „Янко Сакъзов” – 2.9 милиона души. 

Доцент Танев споделя, че проектът е бил един от най-тежките на Института и е бил разработен и реализиран от идея до крайно изделие в рамките на два месеца.

Системата подава ранна сигнализация на водачите на моторни превозни средства за наличието на пешеходци, още преди те да са стъпили на пътното платно. Освен това тя автоматично контролира силата на светене на сигнализацията в зависимост от наличната светлина и се приспособява при различни метеорологични условия. Изобретението помага на шофьорите да възприемат по-добре пътната обстановка. При разпознаване на пешеходец системата подава сигнали към светлинните модули, монтирани на пътното платно, които генерират сигнализация – тип бягаща светлинна вълна. Посоката на светене съответства на посоката на пресичане на пътното платно. Пътеките са видими в прав участък от разстояние 50 метра при дневна светлина и 500 метра нощем.

Компютри под асфалта

Светещата пешеходна пътека се състои от главен и подчинен микрокомпютър, GSM модул за дистанционен контрол на съоръжението и светлинни модули с вградени микроконтролери. Сензорите за регистриране на пешеходец са четири на брой и се монтират от двете страни на пешеходната пътека. Модулите за подаване на светлинна сигнализация са с програмируеми параметри и формират динамична сигнализация тип „бягаща светлинна вълна”.

В една пешеходна пътека има 27 микрокомпютъра. Двадесет и четири от тях са  в светлинните модули под асфалта, а останалите три се грижат за разпознаване на пресичащи пешеходци от двете страни на пътното платно, както и за предаване на данните до контролен център за дистанционно управление, и визуализиране на статуса на монтираните съоръжения. 

При разпознаване на движещ се в зоните на пешеходната пътека пешеходец, главният компютър подава управляващи сигнали към светлинните модули, монтирани на пътното платно, които генерират светлинна сигнализация. Системата осигурява ранно предупреждаване на водачите (1-4 секунди) за наличност на пешеходци в зони около пешеходните пътеки с намалена видимост, независимо от фазата на денонощието и метеорологичните условия като дъжд, сняг, мъгла. 

Пешеходните пътеки се захранват от електрическата мрежа, но те не консумират ток постоянно, а само тогава, когато са активирани и е регистриран пешеходец, пресичащ пътното платно. Еквивалентната енергия, необходима за  захранване на цялата система, се равнява на енергията, необходима за постоянното светене на една електрическа крушка  с мощност 75 W. 

Светещите пътеки – издръжливи и на Марс

Пътеките са проектирани да издържат на всякакви тежки условия. Светлинните модули в асфалта работят в температурен диапазон от – 40 градуса до + 80 по Целзий. Върху тях може да бъде упражняван натиск от 5 тона, равняващ се на натиска от гума на голям товарен камион (в градска среда се допускат МПС с тегло до 5 тона на полуоска). Пътеките могат да работят и под вода, равняваща се на 100 % влажност, издържат на химикали, с които се третира пътната настилка през зимния период.

„Съоръжението е проектирано така, че не пречи по никакъв начин както на шофьорите, така и на пешеходците. Знаете ли колко хора ми благодарят за това, че сме го измислили и проектирали“, коментира доцент Танев.

От Института дори са планирали как да доразвият идеята си като пътеките ще са още по-полезни на столичани. Вече са разработени лабораторни модели на сензори за измерване на скоростта на коли, преминаващи през пътеките, както и регистриране на пътния трафик. Сензорите ще бъдат монтирани в светлинните модули на пътното платно. Пътеката ще подава информация към близко стоящи до 500 м светофарни уредби при наличност на висок автомобилен трафик в съответната посока на движение. Работи се и по създаване на мобилно приложение за пътната проходимост в зоните, където са монтирани съоръженията.

Ще светят ли отново пътеките?

Самият факт, че пешеходците са свикнали пътеките да светят нощем и да пресичат улиците по-спокойно и без да се оглеждат за коли, прави ситуацията още по-притеснителна, особено след като сега съоръженията не функционират и е възможно някой да пресече улицата без да се огледа, а шофьорът отстрани да не може да реагира. „Няма да оставим нещата така, ще търсим начини за финансиране на пътеките. Дори частни лица ни питат, дали може да дарят средства“, категоричен е доцент Танев. Потърсихме за коментар и общината. Оттам отговориха, че обмислят как да продължат проекта на учените.

„Дирекция „Транспорт“ на Столична община прави проверка с цел осигуряване на последваща поддръжка на системата на светещите елементи като за това е потърсен Института за космически изследвания и технологии при БАН, който е автор на съоръжението. Целта е  поддържане и работа на системата“, отговориха от „Московска“ 33. Междувременно от Института за космически изследвания заявиха, че се надяват в най-скоро време пътеките отново да светят. Търсят се и начини за кандидатстване по европрограми.