Охранителни фирми възраждат времето от "Великолепната седморка"

Култовият американски уестърн от 1960-а година "Великолепната седморка", в който 7 наемници защитават малко мексиканско градче от бандити, е на път да се случи и у нас. Селата в страната се грабят ежедневно и все повече хора разчитат на охранителни фирми, а не на полиция, за да ги пазят от крадци.

По този начин цели общини избират услугите на частните охранителни фирми, които да се грижат за сигурността по селата, установи проучване на Факти.бг. Заради високите нива на битовата престъпност в страната и невъзможността на полицията да охранява всяко едно запустяващо населено място, все повече се засилва тенденцията цяло село да наема охранителна фирма, която да пази къщите или само с присъствието си охранителите да респектират крадците. Бизнесът с частните охранители толкова е навлязъл у нас, че фирмите вече предлагат пакетни цени за цели села, в зависимост от броя на жителите и охраняваните обекти. Така цели общини се превръщат в клиенти на охранителни фирми. 

Промоционалните пакети 

Някои от СОТ фирмите дори публикуват услугите на сайтовете си, ако цели села искат да бъдат охранявани.  Така например ако къщите са до 500, всяко едно домакинство трябва да заплати по 10 лева, установи проучване на Факти.бг. Ако селото е по-голямо и къщите стигат до 800, цената спада с 3 лева на домакинство, а ако къщите са между 800 и 1000 таксата е 6 лева на къща. В случай че в селото има повече от 1000 къщи, цената спада до 5 лева. Към момента за самостоятелна охрана на къща в провинцията цените варират между 45 - 65 лв. Услугата може да достигне и до 100 лева, в зависимост от броя на инсталираните камери за видео наблюдение. 

Във Видинска област кражбите по селата са ежедневие. През 2013-а година жителите в село Новоселци вземат решение да наемат частна охранителна фирма, тъй като положението с кражбите е станало нетърпимо. Резултатът - спад в битовата престъпност, но само ако има екипи на терен, които да охраняват селото от набезите на наглите крадци. 

"Преди около три години старият кмет избра варианта с охранителната фирма. Бяха зачестили много кражбите и трябваше да се предприеме нещо. По голяма част от хората в селото, което е около 1200 жители, предпочетоха да спят спокойно и си направиха договори с охранителната фирма.  Сумите, които заплащат, са достъпни -  от 6 до 10 лв., в зависимост от големината на имота. Изведнъж рязко спаднаха кражбите , може би крадците се изплашиха , а и хората се успокоиха. Случвало ми се е да се обадя за съдействие и веднага се изпраща кола. В селата по принцип живеят много стари и самотни хора.  При нас има много градини и вилички, които се ползват само през почивните дни и имат нужда от наблюдение", коментира за Факти.бг кметът на селото Цеца Велкова. 

Полицията е инструктирана да обхожда района, но взетите мерки не са били достатъчни. "Да, имаме полицейско присъствие, но селото е доста голямо на площ,  затова имаме нужда и от допълнително съдействие от охранителна фирма", заяви още Цеца Велкова. 

Тъмното минало на охранителните фирми

Изборът на охранителна фирма обаче винаги е свързан и с определени рискове, като в миналото са стотици примерите за рекетьорски практики за плащане на дължимата вноска срещу кражба. Създадените през 90-те години групировки ВИС-1, ВИС-2, които легално функционират като охранителни фирми са бегъл спомен за тъмната страна на този бизнес. ВИС  е създадена от Васил Илиев - „Васил Илиев Секюрити“, но според някои съкращението може да означава и „Вярност, Инвестиции, Сигурност“. Това е и  първата силова групировка в началото на 90-те години, която набира своята мощ с рекет срещу охрана и с нелегален внос на коли. Групировката е близка до "Мултигруп" и осъществява голям дял от контрабандата на петрол по време на югоембаргото.

През 1994-а година фирмата получава отказ за лиценз. Следва пререгистрация – ВИС-2, но този път като застрахователна компания. Година по-късно Васил Илиев е убит, а управлението на фирмата формално се поема от Чавдар Писарски, инженер и специалист по авторско право, но брата на Васил Илиев -  Георги Илиев продължава да я ръководи в сянка. Лидерът на ВИС е покосен в момент, в който прави постъпки за създаване на частна банка "Национал" и когато на хоризонта изгрява друга конкурентна групировка - СИК.

Тя също започва в охранителния бизнес. Основатели са братята Красимир Маринов (Големия Маргин) и Николай Маринов (Малкия Маргин). В нея влизат още Румен Николов (Пашата), Младен Михалев (Маджо). Групировката също се преструктурира в застрахователно дружество.

Някои от тези практики са актуални и до днес – основно за рекет на охранителните фирми. Причината – СОТ бизнеса е неразривно свързан с всеки един отрасъл в икономиката на страната. Всеки, който иска да развива собствен бизнес и има офис, или обект, където се развива търговска дейност, има нужда от алармена система. Това става както в големите градове, така и в по-малките населени места. Практиката обаче показва, че дори и да не се наеме охранителна фирма, рано или късно се стига до кражба или поне до счупен прозорец. Така бизнесът е немислим без СОТ.

Рекетирането обаче е валидно и днес.

Само преди няколко дни при мащабна полицейска акция в Бургас беше задържан шеф на местен клон на голяма охранителна фирма. В хода на акцията бяха задържани общо 15 души. Според специализираната прокуратура акцията е насочена към задържане на членове на организирана престъпна група, занимала се с принуда, нанасяне на телесни повреди, унищожаване и увреждане на имущество, палежи и трафик на хора.

Задържаният е сочен за тартор на бандата на кирките, която преди няколко години действаше ударно в Бургас.

През 2014-а година в Айтос бяха арестувани двама братя от местна охранителна фирма. Те са се опитвали да изнудват собственичка на заведение в града да продължи изтичащия й договор с охранителната фирма. Тя имала намерение да се ориентира към конкурентната компания, което не се харесало на двамата собственици.

През 2011-а година в София беше проведена полицейска операция срещу шеф на охранителна фирма по обвинение за изнудване на лица за печелене на обществени поръчки.

Справка на Факти.бг в главна дирекция „Национална полиция“ показва, че фирмите, получили лиценз за охранителна дейност за 2016-а са 2965. Според проучванията на неправителствени организации  това прави годишно над 70 000 работници.

Повечето кметове споделят, че колкото по-голяма е фирмата и колкото по-отдавна е в бизнеса, толкова е по-надеждна и услугата, която предлага.  

"Винаги трябва да се внимава при избора на охранителната фирма , но ние нямаме проблем. Смятам ,че времето с рекета вече е отминало, коментира още Цеца Велкова. 

Обърнахме се за коментар и към някои от най-големите охранителни фирми у нас, които вече се специализират в охраната на села и квартали. "Безработицата се увеличава, кражбите също.  Първо че има респектиращ ефект, второ има и реална дейност. Тоест поставя се алармена система, при какъвто и да е досег тя се задейства и патрулът идва на място. Това всичко прави впечатление  и всеки избягва къща, където има алармена система", заяви за Факти.бг Георги Георгиев, ръководител "Дейност" от охранителна фирма от Източна България. Експертът е на мнение, че прибегне ли се до услугите на такава фирма кражбите спадат на около 90 %. Според Георгиев много е малък процентът, в който влизат крадците, които искат да рискуват в определена къща и при наличие на алармена система на охранителна фирма. Той е на мнение, че където има ромско население, там има най-много кражби. Вече се очертава  и тенденцията крадците отиват и до по-далечни села, където няма толкова представители на малцинствата. "Като са двама единият разбива обекта, а другият гледа дали някой не идва, някоя кола да не мине. Пазят се. Минимум са по двама. Като ги заловим на място, обаждаме се на полицията, след това ги предаваме и правим протокол, че като ги предаваме на полицията крадците са в добро здраве", заяви още Георгиев. 

Кой трябва да се грижи за сигурността в селата?

Докато все повече села се чудят как да спят по-спокойно някои общини измислят алтернативни варианти как да не използват охранителните фирми. В началото на март тази година община Видин създаде специално звено за охрана като самостоятелна структура в състава на общината. Според изчисленията на кмета на Видин Огнян Ценков по този начин ще се осигури по-качествена охрана и областната управа ще спести по 11 000 лв. месечно от местната хазна. По този начин общината се отказа от частните охранителни фирми, на които всеки месец плаща по 26 000 лв. за опазване на общественото имущество. 

"Общината във Видин има лиценз за самоохрана, който не е използван досега. В плановете ни за собствена охрана влиза и инсталиране на система от видеокамери на възлови места в града, както и в селата с повишен риск от кражби и измами", заяви Огнян Ценков.

32 млн. лв. са необходими полицията да охранява селата

От Асоциацията на българските села пък имат друга идея. Според председателя на организацията Борислав Борисов 32 млн. лв. са необходими на държавата да инвестира в полицията за охрана на най-застрашените от грабежи села. Според Борисов стартово следва да се осигури качествена охрана на около 2000 села в България, както и на близки в техния периметър около още 500 села. Това на практика са населените места, където има икономически дейности и активен социален живот. Според изчисления на асоциацията ще е нужно първоначално назначаване на минимум около 900 души, както и закупуването на около 400 автомобила, които да бъдат специално оборудвани. Към нужните първи стъпки за подобряване на средата за сигурност в селата се добавя и задължително обучение на кадрите и създаване на електрона система за аналитичност и превенция на престъпленията - по рискови групи и сектори, която да събира в бази данни нужната информация с цел превенция.

Според Борислав Борисов тези базови 30-32 млн. лв. представляват едва 3,2% от брутния вътрешен продукт, който се генерира от сектора селско стопанство и другите икономически дейности в селските райони. Там живеят 55% от населението на България и социалната им стабилност трябва да е от изключителен приоритет, разкриха още от Асоциацията на българските села.

24 000 полицаи срещу битовата престъпност

Преди няколко дни МВР и Националното сдружение на общините обявиха кампания срещу битовата престъпност, като вътрешният министър Румяна Бъчварова обяви 113 мерки за справяне срещу кражбите в страната. Тя обаче подчерта, че цели да се наблегне и на превенцията срещу битовата престъпност и че ресурсът, с който разполага министерството срещу този вид престъпления са 24 хиляди полицаи. 

"Аз смятам, че не е до полицията дали има ресурс или няма. И да има ресурс същата история щеше да бъде. Примерно на 5 села има един патрулен полицай. Той сам колко може да обикаля, като няма охранителни системи, сложени в къщите - той като мине те след него могат да влязат. Какво значи да инвестира държавата в полицията?  Аз смятам, че тя инвестира достатъчно. Ние не можем на всяка къща да сложим полицай. Трябва да сме реалисти. не може полицията да се занимава само с битовата престъпност, защото тя е навсякъде", коментира още Георги Георгиев

В същото време според официалната статистика на МВР извършените престъпления у нас за 2015-а година са над 110 хиляди, като повече от 50% от тях у са битови. Според МВР у нас има спад с 4 % на битовата престъпност спрямо предходните години. В същото време в Европа се наблюдава рязко покачване на битовата престъпност, като във водещите европейски държави тя се е покачила с 50%.