Аз обичам Милена Янинска

Тъй като нямам фейсбук страница - никога не съм влизал във Фейсбук, нито в Туитър, а за Инстаграм доскоро си мислех, че е нещо свързано с тежести, - но пък се вълнувам от интернет пространството - прочетох писмото ти, Милена, и ще ти отговоря тук - където си го публикувала. Това заяви Слави Трифонов в отговор на Милена Яневска, която коментира референдума в "Лентата".

Да си изказваш свободно мнението и да го защитаваш, е казус, който съм решил за себе си преди много години. Когато съм разбрал разликата между това да си свободен и това да си независим. Мисля, че човек е трудно да е независим – винаги зависиш от най-различни неща – времето, обстоятелствата, съдбата, но пък може да си свободен. Е, скъпа Милена, аз това съм си избрал преди много години – да бъда свободен и съдбата беше много благосклонна към мен, защото ме срещна с други свободни хора. Това са моите колеги от моя екип. Всъщност те са ми като семейство. И аз не се вълнувам от това дали те са татуирани или не. Каква музика слушат? Дали ходят на опера или на концерт на Николина Чакърдъкова? А се интересувам от това дали са свободни и способни да отстояват мнението си. За мое щастие моите колеги са точно такива. А още по-хубавото е, че се оказа, че има още много такива хора. Това ми стана ясно след като стартирахме заедно с моите колеги събирането на подписи за реализиране на референдума. Така, че скъпа Милена, има много свободни хора в България. Колко точно са - не зная и няма да еквилибрирам с цифри. Но знам, че са много и видимо ти си една от тях. Румънците на протестите си издигнаха един плакат – “Тихо, да не събудим българите!” Но аз мисля, че формата за събуждането на българите беше точно този референдум. И мисля, че голяма част от свободните българи са в много будна позиция, в очакване на това, което ще се случи.

А за чалгата...

Милена, чалга на турски означава музика. От шестгодишен съм музикант. Завършил съм детска музикална школа, музикална гимназия, консерватория. Грамотен съм в музикално отношение. Имам изключителната съдба да работя с музикантите от “Ку-ку бенд” и с Евгени Димитров. Да правя музика с тях. Това също ме прави щастлив. А както виждам от 20 години – това прави щастливи и много други хора. Това пък - за мен е чест. Така, че за музика мога много да говоря, музиката е прекрасно нещо, нашата музика се слуша от много хора и няма нужда от никакви коментари. Свободен избор на свободни хора, да слушат това, което им харесва. Какво по-хубаво от това?! Всъщност, който ми казва чалгар, може би не знае, че ми казва музикант. А как да се обидя, че ми казват нещо, което съм. Виж, ако се обидя, тогава става интересно за този, който ме е обидил. Но аз не ги виждам физически, защото те са скрити зад никнейми. Наричат се хейтъри. Седят потни и страхливи зад компютри, имат сериозни комплекси и не ми се показват физически.

За татуировките ще ти кажа, че имам една мисъл, която гласи: “Татуировките ми напомнят, че миналото се е случило.” Толкова по този въпрос. Радвам се, че си поговорихме.

Милена, аз те обичам.