Анна Заркова: Безработна съм

Журналистката Анна Заркова, чието име се свързваше с в. "Труд" повече от 25 години въпреки смяната на собствениците му, днес е безработна. Това съобщи самата тя в профила си във фейсбук. Отново там през май Заркова съобщи и че е напуснала изданието.

Това е публикацията на журналистката, която предизвика стотици реакции в профила й в социалната мрежа:

От вчера съм организирана безработна № 10054088 с мярка подписка по описа на Агенцията по заетостта. Регистрирах се в Бюрото по труда и ме обзе спокойствие и радост.
И каква радост! Иде ми да фръкна даже, понеже от Борисов знам, че „тая регистрация е рядък шанс“, че „огромни пари стоят, стотици милиони за безработни и да не се сърди, който не ги използва“, а също и че „тук, в България безработни са само тия, които не искат работа“ („Труд“, 2011 г.)
Имам поне две възможности, които Премиера – да се свети името Му и четвъртият Му мандат - в други програмни речи е очертал. Едната е, "ако нямам пари, да си насадя картофи, като Неговото семейство, в което цял живот не са купували картофи, а са си ги сели“. Другата е да паса овце, понеже „все за безработица се приказва, а се търсят много овчари“ („Труд“, 2013). Журналисти не се търсят, вярно, търсят се служители в медиите на факторите, но пък пак от Борисов узнаваме, че „при нас е най-голямата демокрация и кой каквото се сети, си драска“ - само дето не получава заплата, но това към свободата на словото не се отнася.
Както виждате, аз грижа нямам, още повече, че приеха Правителствен план - 2017 с финансирана мениджърска програма за „Активиране на неактивни лица“.
В Бюрото по труда една мила жена с тъжни очи (богослов била по професия, между другото) прегледа длъжностите ми (от коректор в БТА до отговорен редактор в „Труд“ ) и попита:
- Е, как е журналистиката?
- Ами...как...като читател вие ще кажете – викам. А тя:
- Аз от 6 години вестник не чета, а откакто дъщеря ми се пресели в Германия, по телевизията гледам филми само.
- Защо така?
- Разбрах, че в новините има само убийства, наводнения и пожари, а другото са празни приказки, боядисване на черното в бяло и поцелуване на големци с посрани гащи.
Замълчах. Репортерската професия ме е отучила да се изчервявам от срам...Ако някой може да добави нещо по темата след казаното от тази жена, да заповяда. Аз не можах.

Анна Заркова завършва Софийския университет „Климент Охридски”, специалност Българска филология. Работи като коректор в Българската телеграфна агенция (1982–1983); журналист във в. „Ком” (1984–1986); журналист във в. „Транспортен глас” (1987–1989); във в. „166” (1989–1991); отговорен редактор на отдел „Криминален и съдебни новини” във в. „Труд” от 1992 г. Носителка е на званието „Журналист на годината” на в. „Труд” за 1992, 1993, 1997 г. Удостоена е с наградата „Кристален орел” на Международния съюз на журналистите със седалище Ню Йорк (1998); носителка на наградата „Първенец в професията” на международната асоциация на жените журналистки със седалище Вашингтон (1999).