Сделката с ЧЕЗ: Какви са възможностите от тук насетне?

Неизвестните около сделката с ЧЕЗ оставят поне до утре, когато се очаква разговорите на Гинка Върбакова – собственичката на „Инерком”, в централата в Прага да приключат.

Появиха се неофициални информации, че новият собственик на ЧЕЗ по някакъв начин ще се ангажира с това ЧЕЗ – Прага да спечели арбитражното дело срещу страната ни. Тогава има риск държавата се окаже партньор с някой, който ще „осигури” загуба на стотици милиони по въпросното дело, пише БТВ.

Какви са възможностите оттук насетне?

Ръководителят на „Прозрачност без граници” в Чехия Давид Ондрачка смята, че от самото начало процедура по продажбата на активите на ЧЕЗ в България е била твърде затворена и непрозрачна, а оттам следват и скандалите около сделката.

„Има голям риск ЧЕЗ да се превърне в средство за пране на пари, което е недопустимо”, казва Ондрачка и допълва, че според него продажбата в момента не бива да се финализира.

Оказва се обаче, че дори и при хипотезата за проваляне на сделката с „Инерком” няма гаранция, че процедурата ще започне отначало. Надзорът на ЧЕЗ може да реши да потърси втория кандидат с най-висока оферта за активите на ЧЕЗ у нас.

Това е индийската компания „Индиън пауър”, обяснява говорителката на ЧЕЗ Алице Хоракова.

Според Ондрачка това не би било по-добър вариант от сделката с Върбакова.

„Ако развалят сделката с „Инерком”, не бива да се забъркват в подобен скандал с друга компания – индийската компания може да се окаже също проблем. Те трябва да намерят партньор с чиста структура без офшорно участие, така че да знаем чий е капиталът”.

Според него процедурата трябва да започне от начало, но този път да е съвсем прозрачна.

На противоположното мнение Петр Поспихал – бивш посланик на Чехия у нас.

„ЧЕЗ е огромна компания, която не може да си позволи просто така да рискува. Проверили са кандидатите”, смята той.

Според него трите страни трябва да ограничат емоциите си, без да търсят авангардни решения

„Да продължи сделката, както е подписана и българското правителство да си намери начин да изчисти опасенията. Но това зависи от вътрешните схеми в България”, обобщава той.

Според чешки медии вариантът българската държава да получи управлението на активите на ЧЕЗ у нас минава през вид извънсъдебно споразумение и частично плащане на обезещетние по арбитражното дело. За каква сума може да става въпрос не е ясно.

Към момента от ЧЕЗ също се въздържат от коментар на възможните решения и не потвърждават подобен вариант. Отговорите очакваме утре.

Чешката ЧЕЗ води дело срещу страната ни тъй като смята, че е претърпяла сериозни щети заради законови промени в сферата на енергетиката.

А иначе „електричество” имаше днес в парламента – отново заради сделката.

ГЕРБ попитаха дали съпругата на бившия премиер Станишев – Моника Йосифова не прави пиара на Гинка Върбакова. Извод за това бе направен заради прессъощение, свързано с нейното име. Моника Йосифова определи твърдения като „фалшива новина” и заяви, че ще съди тиражиращите неверни твърдения.

Що се отнася до влизането на държавата в съдружие с „Инерком” съветът е да не се върви в тази посока.

„Когато държавата влезе, се създава впечатление у хората, че нещата са по-сигурни, техните интереси няма да бъдат накърнени. Но дали това не е целта? За да може някакви офшорки със съмнителни руско-грузински интереси реално да придобият стратегически обекти?”, коментира енергийният експерт Мартин Димитров.

Според бившия енергиен министър Трайчо Трайков един от основните проблеми е експертизата на „Инерком”.

„Както се казва във финансовия свят „Каква своя кожа те слагат в играта?”. Ако всичко, което могат да загубят, са активите на сегашните дружества от групата на „Инерком”, тогава това, което те потенциално могат да причинят като щети е много повече”, коментира той.

Въпреки решение на съда на Европейския съюз, което поставя под въпрос арбитражни дела като това, което ЧЕЗ води срещу България, оказва се,че то няма да важи за нас, смята адвокат Михаил Екимджиев.

„Нормално е една европейска държава да има достатъчно надеждни институции и регулатори – КЕВР, КЗК, които би трябвало да могат да вразумят всеки инвеститор, включително в енергетиката, с предвидимо търговско поведение. Друг е въпросът дали всеки инвеститор влиза в тази графа”, казва адв. Екимджиев.