За робството, Рим и християнството

Имперският Рим разширява робството от домашно-битово към регионално, като го обвързва с правото на гражданство. Населението в „провинциите“ е безправно по отношение на римляните, но всеки има възможност да придобие гражданство, ако изпълни определени условия - служба в армията, заплащане, брак.

Християнството изтласква тези практики, но на тяхно място идват други. Една от причините за отпадането на Рим от Църквата е нежеланието на тамошните епископи да приемат равенството си с останалите предстоятели на древните и възникващите народностно-поместни църкви. Поради това с вековете се изгражда доктрината за централността на Рим като столица на християнството и практиката на задушаването на живите езици в полза на латинския. Установява се нещо като „духовно господство“ на латиноезичния и наднационален клир по отношение на „етносите“: първо в Европа, а после и по отношение на останалия свят.

Откъсналите се от Рим западноевропейски нации възприемат това отношение спрямо населението и държавите на останалия свят и, когато е възможно, буквално възраждат древното робство в Америка и Африка. Претенцията на Рим за монопол над Христовото учение се съпътства от софистически теории за расовото превъзходство на европееца (особено от англо-германски тип), които доживяват до средата на ХХ в.

През втората половина на XX в. формите на регионално робство в полза на европейските нации бяха почти унищожени под натиска на военно-политическите свръхсили СССР и САЩ.

Където е възможно, те се трансформираха в опити за идеологическо заробване - противопоставяне на „развити“ и „развиващи се“ страни, доктрина за „провалените държави“. Под предлог за борба с тероризма и диктатурата някои страни се разглобяват териториално като в Сърбия или се превръщат в протекторати, където населението се лишава от политическа независимост и възможност за самоуправление - Ирак, Либия, опит за същото в Сирия; под по-мека форма и в Европа.

Под предлог „освобождаване пазара на труда“ се възстановяват частично някои форми на робство за битови и производствени нужди (проституция и др.). Както и в средиземноморската античност, това често става със съгласието на пострадалите.

Робството ще изчезне тогава, когато всеки поотделно проумее, че свободата е за предпочитане.