Граждани: Президентът да свика КСНС заради летище „София“

„Гражданската инициатива за обществен и релсов транспорт“ изпрати писмо до президента на България Румен Радев с искане за свикване на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС). Причината – продължаващата процедура за концесия на летище „София“ и откритите нередности в процедурата.

Освен това България ще дължи компенсации на концесионера, ако правителството реши да строи второ летище около столицата през времето на концесията, а именно – през следващите 35 години . С две думи – въпреки че дори и в момента София има потенциал за втора аерогара и две пустеещи, но сравнително подходящи съоръжения – в Божурище и Доброславци, тя няма да може да реализира подобно намерение, припомнят от неправителствената организация.

Ето и цялата позиция на „Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт“. (без редакторска намеса)

Граждани настояват президента Румен Радев да свика КСНС заради концесията на Летище София

Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт изпрати писмо до президента на Република България с искане за свикване на консултативния съвет за национална сигурност. Причината – продължаващата процедура за концесия на Летище София и откритита редица нередности в процедурата. Ето някои от по-съществените:

1. Неясна и непрозрачна процедура и много бързане.

Доказателство за това твърдение е, че процедурата за отдаването на летището на концесия стартира без да са приети всички наредби, свързани с новия закон за концесиите (т.е. документацията е изготвена без пълния обем необходими законови и подзаконови нормативни актове). Например наредбата за концесиите бе приета на 24 август 2018, почти месец и половина след обявяване на концесионната процедура на 5 юли 2018 г.

2. Безотговорност.

Заложените в процедурата цели и условия са дадени общо, явно с цел да могат да се тълкуват свободно и то винаги в ущърб на концедента (държавата).

3.Едно сравнение, което не е в полза на България.

Приходите от концесията на летище София са разделени в два дяла – Първоначално концесионно възнаграждение, което е 550 млн. лв. (стр. 14) Заедно с това, ежегодно концесионерът ще трябва да заплаща още 15 млн. лв. или общо за 35 години това прави сумата от 525 млн. лв. (стр. 140) Общата сума на концесионните такси като сбор от първоначалното и годишно възнаграждение възлиза на 1, 075 млрд. лв. за 35 години. Интересно е сравнението с наскоро даденото на концесия летище на Белград. То е с по-малък трафик от софийското – 5 343 420 пътници за 2017 г. срещу 6 490 096 за софийското. Концесията е за 25 години, а общата концесионна такса е равностойна на 979 млн. лв. Разделено на 25 години обаче, това означава по 39 млн. лв. на година. Докато при софийското се получава концесионна такса от 29 млн. лв. на година.

4. Отказ от отговорност. Отказ от суверенитет

Защо използваме толкова силни думи? Отговорът ще открие всеки прочел проекта на концесионен договор. Например – на стр. 126 от проекто договора виждаме, че концесионерът сам ще определя основното перо в приходите си – летищните такси. От текста разбираме, че концесионерът сам ще си направи проучване дали да строи втора писта и сам ще оцени състоянието на съоръженията и дали и кога ще ги ремонтира. Можем да определим гореописания проблем като подобен на “самоконтрола” на строителя при строителството на пътя при Своге, където загинаха 18 души при тежка автобусна катастрофа. Още по-голям порок в процедурата е, че концесионерът трябва сам да си изготви и Първоначален генерален план.

Т.е. това може да се определи като абдикиране от управление, признание за управленска немощ и липса на капацитет. Убедени сме, че резултатите ще бъдат заплатени от всички граждани и занапред. Оставяме настрана факта, че Терминал 3 на летището е оставен да се построи за период от 10 години (!), при положение, че дори и с мудните процедури от отпускането на заеми, обществени поръчки и т.н. до финализиране, на Терминал 2 му трябваха 8 години. Не бива да забравяме, че концесионерът няма да прави процедури по ЗОП (гарантиращи дори минимална, но все пак прозрачност). Той ще си избира сам най-удобните изпълнители.

5. България ще дължи компенсации на концесионера ако решим да строим второ летище около столицата.

От проектодоговора става ясно, че държавата ще дължи компенсации на концесионера ако реши да строи или даде на друг концесионер да строи второ летище на София през времето на концесията, а именно – през следващите 35 години (!). С две думи – въпреки че дори и в момента София има потенциал за втора аерогара и две пустеещи, но сравнително подходящи съоръжения (Божурище и Доброславци), тя няма да може да реализира подобно намерение. Ако в бъдеще би имало управление с политическа воля за второ летище на София, то ще бъде поставено в крайно неизгодна позиция, заради необходимостта от компенсации (неустойки) на концесионера на Летище София. Като държавник би трябвало да си давате сметка, че тази клауза би имала дългосрочно негативно въздействие върху развитието на страната.

9. Алтернативите, които според гражданите трябва да бъдат разгледани:

Първата е за даване на концесия за изграждане на ново летище на мястото на Летище Божурище или на летището в Доброславци. Там концесионерът ще може да разгърне своята дейност от кота „0“, да построи инфраструктурата и да експлоатира съоръженията. Това е справедлив подход в търсене на реални инвестиции.

Втората възможност е за привличане на стратегически инвеститор, който срещу инвестиции да получи определен брой акции от държавното дружество „Летище София“ – например 49%. Държавата трябва да остане с контролния пакет от 51% без възможност той да бъде продаван. Това ще означава дългосрочен ангажимент на държавата ни и дългосрочен ангажимент на партньора/инвеститора.