Изборът за F-16 вече е направен. Какво следва оттук нататък?

На 16 януари 2019 г. Народното събрание взе историческо решение, с което възложи на Министерския съвет да подготви проект на международен договор и да проведе преговори с правителството на САЩ за нов тип боен самолет F-16V, Block 70. Едновременно с това парламентът възложи на министър-председателя да създаде организация и преговорен екип за изготвяне на проект на международен договор и провеждане на преговори със САЩ за придобиването на F-16. „За“ гласуваха 130 депутати, а 84 бяха против, което е убедително мнозинство в полза на този стратегически по своя характер избор, който ще определи бъдещето на бойната ни авиация за поне 40 години напред и сътрудничеството с най-мощните и технологично напреднали военновъздушни сили в света – тези на САЩ.

Това се посочва в официална позиция на Атлантическия съвет.

Атлантическият съвет на България в редица свои позиции се обяви в подкрепа на избора на F-16 V и аргументира защо този самолет е правилният избор, превъзхождащ по способности основния си конкурент в процедурата Грипен C/D. Атлантическият съвет на България приветства направения избор, в който този път националната отговорност надделя над лобизма.

Решението на кабинета да поиска мандат от парламента да преговаря със САЩ отбеляза първата правилна стъпка за 2019 г. в дълго отлагания процес на превъоръжаването ни с нова и оперативно съвместима с НАТО техника.

Атлантическият съвет на България вече изрази очакване първият договор за годината в процеса на технологичното превъоръжаване да бъде именно със САЩ за придобиването на F-16 V. Народното събрание направи следващата правилна стъпка за 2019 г., като подкрепи предложението на кабинета.

Сега на ход е министър-председателят, който трябва да създаде организация и да сформира екип, който да преговаря и да подготви на проект на международен договор със САЩ. Тук идва най-трудната част от цялата процедура, от която зависи дали преговорите ще бъдат доведени до успешен край и дали тази година ще има подписан и ратифициран от парламента договор за придобиване на F-16. Тук могат да се очакват всякакви опити за нанасяне на удари върху процеса, така че сключването на договор или ратификацията и влизането му в сила да бъдат осуетени и изборът да бъде провален.

Атлантическият съвет на България вече заяви, че продължава да следи процеса отблизо и е готов да реагира незабавно на всички опити за лобистки натиск, насочен към проваляне на придобиването на F-16, както и на всеки опит на институции, които нямат правомощия да решават този въпрос, да се опитват да влияят деструктивно на неговия ход.

Какво следва оттук нататък?

За да бъде успешно завършена процедурата и България да се присъедини към семейството на държави от НАТО, които имат на въоръжение F-16, Атлантическият съвет счита, че трябва да бъдат реализирани следните основни стъпки:

Незабавно да бъде изготвен времеви график на процеса на придобиването на F-16 отсега нататък, който да определи като крайна дата за внасянето на проекта на договора за придобиване на F-16 за ратификация от Народното събрание до 31 май 2019 г. Процедурата задължително трябва да приключи преди лятната ваканция на Народното събрание. Всяко отлагане и протакане на преговорите със сигурност ще бъде от полза на тези вътрешни и външни фактори, които са заинтересовани да бъде провален целият процес.

При гласуването на решението на Народното събрание част от политическите сили постъпиха национално отговорно и защитиха стратегическия интерес на България за по-тясна интеграция на страната ни в НАТО. За да не се позволи да се спекулира с хода на преговорите и постигнатия резултат, правителството трябва да преговаря със САЩ в условията на максимална възможна прозрачност и да дава периодични отчети пред парламента и обществото за хода на преговорите.

Атлантическият съвет на България вече настоя вместо осем да бъдат придобити ескадрила от 14 или 16 самолета и очерта предимствата на този вариант. Независимо от това дали в хода на настоящата процедура е реално възможно постигането на такова решение, това виждане следва да послужи като отправна точка в перспектива. Ето защо при формулирането на клаузите на бъдещия договор, дори да се отнася само за осем самолета сега, е необходимо да се заложи възможността за скорошно последващо придобиване и на останалите шест или осем самолета до формирането на ескадрила. От компанията-производител „Локхийд Мартин“ вече обявиха, че следващите осем самолета ще са на по-ниска цена. За тази възможност трябва да се помисли още на този етап.

Въпросите на бъдещото индустриалното сътрудничество трябва да бъдат уредени в договора, като се отчете ходът на стратегическото ни партньорство със САЩ в отбраната до момента и необходимостта от неговото задълбочаване и разширяване през идните години. Напредъкът на стратегическото ни партньорство със САЩ в отбраната е актив, който правителството може и трябва да използва в бъдещите преговори за постигането на максимално добри резултати по отношение на цената.

През 2016 г. за първи път законодателно беше въведена възможността за осъществяване на съвместни мисии със съюзни държави по охрана на българското въздушно пространство (air policing) в рамките на Интегрираната система за противовъздушна и противоракетна отбрана на НАТО. През септември 2016 г. беше осъществена първата съвместна мисия със САЩ по air policing. В тази връзка и предвид необходимостта от осигуряване на допълнителни способности за изпълнение на мисията по air policing до въвеждането на въоръжение в българските Военновъздушни сили на новите самолети F-16 V, необходимо е да бъде поставено началото на постоянна съвместна българо-американска мисия по air policing. Затова правителството трябва да договори на двустранна основа със САЩ у нас да бъдат базирани американски самолети F-16, които да участват в такава съвместна двустранна мисия по air policing до въвеждането на въоръжение на новопридобитите самолети F-16 V. Този въпрос следва да бъде уреден в процеса на изготвянето на договора със САЩ за F-16, така че американските самолети F-16 ефективно да подпомагат българските Военновъздушни сили в охраната на въздушното ни пространство. Това виждане съответства на изработената от Атлантическия съвет на България Визия за отбранителната политика до 2030 г. „България в НАТО и Европейската отбрана“, в която е заложено провеждането на повече съвместен air policing със съюзници от НАТО и която миналата година беше представена на вниманието на българското общество и нашите съюзници.

До края на 2019 г. правителството да представи план за поетапното извеждане от въоръжение на старите съветски МиГ-29 и СУ-25 в процеса на придобиването и въвеждането на въоръжение на новопридобитите F-16 V, както и на възможни опции за тяхната последваща пазарна реализация.

Не на последно място, още в хода на преговорите кабинетът трябва да постави пред САЩ въпроса за възможностите да ни бъде отпуснат целеви заем на преференциални условия за придобиването на F-16 V, с виждане за последващо закупуване на още шест или осем самолета.

Началото на 2019 г. беше белязано с добро и обещаващо начало за превъоръжаването на българските въоръжени сили. Изпратихме 2018 г. с оптимизъм за бъдещето на бойната ни авиация заради избора на F-16 V. Независимо от това, все още е твърде рано да очакваме със сигурност, че на 31.12.2019 г. ще изпратим годината с такъв оптимизъм, с какъвто я посрещнахме. Затова тепърва ни предстои още много и тежка работа.

Атлантическият съвет на България като активна гражданска организация на утвърдени експерти и общественици ще продължи да се бори за това да бъде успешно реализиран докрай вече направения от правителството и подкрепен от парламента правилен избор за придобиването именно на F-16 V!