Диана Ковачева: ЕК не е искала структурна реформа на ВСС

 

ЕК в нито един свой доклад не е искала да прави структурна реформа на ВСС, така че той да стане от постоянно действащ в непостоянно действащ. Сега действащият ВСС е постоянно действащ именно по препоръка на ЕК. В този смисъл става въпрос за изчистване на едно недоразумение, заради невярно предадена информация на говорителя на ЕК Марк Грей, иначе комуникацията между ЕК и България смятам, че продължава да бъде много добра и всички ние смятаме, че съдебната реформа трябва да бъде сериозна, задълбочена и да продължава. Това каза министърът на правосъдието Диана Ковачева в предаването  на БНР "Неделя 150".

Правосъдният министър коментира и предстоящия мониторингов доклад на ЕК. Според нея той ще бъде обективен. Той ще бъде по-различен от предишните доклади за България, тъй като той ще обхваща последните 5 години. Необходимо е наистина да очакваме обективен доклад, тъй като България за тези 5 години постигна доста сериозни резултати, остават и още доста неща да бъдат довършени. На практика и съдебната реформа и противодействието на организираната престъпност и корупцията са процеси, които не могат да приключат за 5 години, но при всички случай това е достатъчно дълъг период, в който можем да си дадем сметка какво сме постигнали, обясни тя.

Не толкова начинът, по който се избират членовете на ВСС, е определящ, колкото какви кандидати ще се появят и какви ще бъдат избрани. Директният избор обхваща не само директния вот, който на практика не е предвиден в закона, но обхваща и прякото номиниране на кандидати за ВСС. Сега предложеният проект от Министерството на правосъдието предвижда пряка възможност за номиниране. Всеки магистрат ще има възможност да номинира свой фаворит за кандидат за ВСС. Това дава началото на една публична и прозрачна процедура, в която всеки кандидат ще може да се представи и да представи своята визия за ВСС, както и ще могат да му бъдат задавани въпроси, на които той да отговори. В този смисъл прекият вот е финалният. Самият пряк вот не е толкова решаващ за качеството на кандидатите, защото ако имаме ограничено номиниране, ще имаме на практика един предрешен вот. Смятам, че с ЕК сме на едно мнение за това, че най-важното е кои ще бъдат избраните кандидати за това те да бъдат професионалисти, личности с висока почтеност, обясни Ковачева.

По отношение на избора на тримата големи – главен прокурор, председател на ВКС и председател на ВАС, правосъдният министър коментира, че МП е предложило да бъде увеличен срокът с един месец за избор на тримата големи, а мотивацията на ведомството е да има повече време да се обсъжда кандидатурата на евентуалните кандидати.

Изборът на главен прокурор е много важен, освен това мандатът му е 7 години. Един достатъчно дълъг срок и трябва наистина да се прецени добре кой да бъдат избран. Два или три месеца срок не е прекалено дълъг, за да бъде обсъждана и избрана подходяща кандидатура. Шест месеца ми се вижда малко дълъг период. Ако мандатът на ВСС приключва на 3 октомври и този ВСС трябва да избере новия главен прокурор, дали няма да е дълъг срокът от 5 месеца, в който на практика ще има двама главни прокурори избрани - един с неприключил мандат и друг с незапочнал, заяви правосъдният министър.