Еколозите получават по 350 000 евро за един лешояд на година. Пенсионерите по около 3000 лв.

В торба с жълтици за „зелените“ се е превърнало възстановяването на популацията на черния лешояд у нас, показва разследване на „Труд“.

Според Червената книга на Република България птицата се води изчезнала от територията на страната ни. За да се завърне видът в българската природа, Европейската комисия отпуска сериозни средства по програма LIFE. Но вместо развитие в положителна посока, през последните месеци се появяват информации за зачестили случаи на умрели черни лешояди.

Причината е, че почти всички многомилионни проекти за възстановяването на популацията се изпълняват от организации, членуващи в коалицията „За да остане природа в България“? Екообединението е едно с партия „Зелено движение“, която е в коалицията „Демократична България“ заедно с „Да, България“ на Христо Иванов и ДСБ на Атанас Атанасов.

Организациите

За завръщането на черния лешояд европейските пари през последните 10 години се усвояват от „Зелени Балкани-Стара Загора“, Фонд за дивата флора и фауна, Българско дружество за защита на птиците (БДЗП).

Както „Труд“ е писал в разследванията си през годините, „За да остане природа в България“ развива политическа дейност, а екологичните им проекти са параван за нея - „природозащитата“ на организациите в коалицията е със съмнителна полза както за околната среда, така и за българската общественост. Досега винаги изниква въпросът ползват ли „еколозите“ еврфинансирането, за да правят политика. До този момент на това питане никой не е дал категоричен отрицателен отговор.

Проектите

Основният проект е „Светло бъдеще за черния лешояд“. Той е на обща стойност 3 483 411 евро. като 2,6 млн. евро са от ЕК, а останалите пари са съфинансиране. Изпълнява се от „Зелени Балкани – Стара Загора“ в партньорство с Фонда за дивата флора и фауна.

Реализацията на проекта започва през лятото на 2015 година и трябва да приключи 2022 г. Основната цел е у нас да бъдат внесени общо 48 черни лешояда, които да бъдат пуснати на свобода. Първата е освободена през април миналата година. Животът ѝ не трае дълго – според съобщение на сайта на „Зелени Балкани“ женският лешояд Екстрамадура е открит мъртъв преди два месеца. Умрял от токов удар в далекопроводни жици край село Малоградец, община Антоново.

Лешоядът е част от група от 10 птици, пуснати да летят у нас от изпълнителите на проекта. Преди по-малко от седмица от „зелената“ организация обявиха смъртта на още един черен лешояд, носещ името Сливен. Той е дарение от испанското правителство и е освободен в България през 2019. Но е намерен мъртъв в резервоар в Украйна.

Най-много шум се вдига покрай убития от бракониери черен лешояд Ултрон. Той е прострелян в началото на месеца и 19 дни по-късно умира. Птицата е дарение от белгийски зоопарк.

Но докато много българи се възмущават в социалните мрежи от убийството на Ултрон, никой не се сеща да каже, че „зелените“ организации, „връщащи“ изчезналия вид, получават огромни суми от ЕК. И въпреки това определено не се справят със задачата.

Още финансиране

Други проекти, които са пряко свързани с възстановяването на популацията на птицата са „Опазване на черния и белоглавия лешояд в трансграничните райони на Родопите“ и „Възстановяване на популацията на едрите лешояди в България“.

Първият се изпълнява от Българско дружество за защита на птиците и е на обща стойност 2 199 961 евро. За вторият финансирането отива отново у „Зелени Балкани-Стара Загора“ и е за 1 332 328 евро.

Европейската комисия започва да спонсорира възстановяването на черните лешояди у нас преди близо 10 години. Интересният въпрос е, сега, през 2020 година, колко представители на този рядък вид летят в българското небе. Отговорът е по-малко от 20 – толкова птици са били пуснати от началото на изпълнението на проекта „Светло бъдеще за черния лешояд“. Като се имат предвид загиналите екземпляри, бройката е някъде около 17, може би и по-малко. А информацията за 20-те броя черни лешояди у нас бе дадена във вторник в ефира на БНТ от представител на Фонда за дивата флора и фауна.

Какво показват фактите? От 2015 година досега „зелените“ са пуснали по-малко от половината от 48-те черни лешояда, които са записали в програмата „Светло бъдеще за черния лешояд“. Имат още две години, за да осигурят и останалите. Но след като за 5 г. не са успели и на 50%, как ще се справят до 2022 г., когато приключва проектът. И ще върнат ли парите на Брюксел, каквато е практиката при провали на дейности, за които са отпуснати европари? Защото щом лешоядите са 20, а за тях ЕК е отпуснала близо 7 млн. евро, то това прави средно по 350 000 евро (близо 700 000 лева) на птица. Доста добра сума.

В същото време от „Зелени Балкани-Стара Загора“ отчитат странни дейности по „Светло бъдеще за черния лешояд“. Например „изградени три до пет агро-горски пасищни комплекси и създадено ядро от 200 свободно живеещи в тях елени лопатари“. Или „създадени моделни стада от овце и крави за популяризиране на екстензивно пасищно животновъдство и основано специално фермерско сдружение за подпомагане на местни животновъди“ и „формирани две нови колонии от лалугери в целевите територии“. И, разбира се, „подобрена национална експертиза и капацитет, създадени партньорства с международни експерти и организации, които имат отношение към опазването на лешоядите“.

Ползата

Очевидно е, че на въпреки огромните суми, отпускани за възстановяване на популацията на черния лешояд, „зелените“ бенефициенти на евросредствата не могат да се похвалят с положителен резултат.

Истината е, че за тях така е по-добре – докато птицата не се завърне у нас, Брюксел ще дава милиони. Така че и умрелите лешояди на практика не са загуба, а чиста печалба за „еколозите“.