Казанлък чества 135 години от Освобождението и от боевете при Шипка и Шейново.

Днес ще бъде отбелязана 135-та годишнина от Освобождението на Казанлък и от боевете при град Шипка и село Шейново.

Община Казанлък организира възпоменанието на историческите боеве с поредица официални събития в Казанлък, Шейново и Шипка.

В Казанлък в Девическия манастир от 10.00 часа ще бъде отслужена заупокойна молитва в памет на загиналите за свободата на града, след което ще бъде представена родолюбва и патриотична програма.

Паметта на загиналите край Шейново ще бъде почетена от 11.00 часа пред Паметника на победата.

Час по-късно, от 12:00 в град Шипка, пред катедрален храм „Рождество Христово“ ще започне програмата в памет на боевете Шипка-Шейново.  Цветя на признателност ще бъдат положени в костницата на храма.

 В Девическия манастир "Въведение Богородично" в Казанлък всяка педя земя е напоена със спомени и легенди от неговата двувековна история. През 1974 г. той, както и мраморната  чешма в двора и сградите, използвани за руска болница по време на Освободителната война, са обявени за паметници на културата.

Проектът за църквата е изготвен от руски архитект по поръчка на Петербургския митрополит Исидор . Тя е еднокорабна, а стените й са изградени от местен камък. Първата копка е направена през 1857 г.,  строителството й трае 9 години от дебърски строители под ръководството на майстор Козма. Приз 1866 г. храмът е завършен и осветен от търновския гръцки владика Атанасий. През 1872 г. тук е построено и девическо училище.

Войските на Сюлейман паша, преследващи бегълците, след падането на Стара Загора, се настаняват в манастирския двор, като преди това избиват приютилите се там 340 ранени и болни жени,  деца и старци. Временно църквата е превърната в затвор, в който пленени български  и руски войници са оковани, измъчвани и избивани. Всички дарения от Русия са плячкосани, а рисунките по стените осквернени. При бягството си по-късно, турците правят опит да опожарят храма. На 27.12. 1877 г. (стар стил) руските войски освобождават Казанлък и слагат край на поругаването на манастирските светини. Изграденият паметник в двора на манастира е в памет на пострадалите 340 българи и на загиналите руски войни и български опълченци.

В края на декември 1877 г. монахините предоставят на военното командване на Брянско-орловските части двуетажната къща източно от храма за временна военна болница. Заедно с руските медицински сестри те поемат грижите за ранените болни. Тук са гробовете на руски войници.

През 2000 г. се създава инициативен комитет за реставрация на храма, а през 2001 г. се изготвя и одобрява проект за целта. Тук работи реставраторският екип на Таня Симова, Надежда Донкова и Саша Стойнова. Под саждите се появяват разкошни сцени с ярки багри и невероятно красива живопис.