Атлантическият съвет: Г-жо Митрофанова, Престанете да променяте и насилвате българската история!

"Руската федерация чрез своя извънреден и пълномощен посланик в България за пореден път намери удачен начин да вгорчи Рождественските празници на България и българите – с едно невярно и обидно за всички българи интервю на г-жа Елеонора Митрофанова, дадено пред руската агенция ТАСС на 25 декември 2024 г.", алармира Атлантически съвет на България.

НЕ МОЖЕТЕ ДА ПРОМЕНИТЕ БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ, Г-ЖО МИТРОФАНОВА!

Руската федерация чрез своя извънреден и пълномощен посланик в България за пореден път намери удачен начин да вгорчи Рождественските празници на България и българите – с едно невярно и обидно за всички българи интервю на г-жа Елеонора Митрофанова, дадено пред руската агенция ТАСС на 25 декември 2024 г.

Водени от желанието да не нарушаваме празниците на българите, Атлантическият съвет на България решихме да отговорим на това интервю в днешния 7 януари 2025 г., когато България почита Св. Йоан Кръстител.

Считаме, че на първо място е редно да припомним на г-жа Митрофанова, че като дипломат, претендиращ за професионализъм, НЕ Е удачно:

а) да се преиначава историята на приемащата държава (т.е. България);

б) да се намесва във вътрешните работи на приемащата държава (т.е. България), посочвайки, кои са нейните (на Митрофанова и Русия) любими български политически партии и произтичащите от това възможности.

Извън тези А-Б правила на двустранната дипломация Атлантическият съвет на България, като организация милееща за чистотата на българската история, имаме желание да припомним на г-жа Митрофанова следните факти от българската история:

1. Никакво българско опълчение не е освобождавало България заедно с т.нар. Червена армия през 1944 г.! Просто НЯМА такова опълчение. Не е съществувало! Няма и „освобождение“ на България през 1944 г. Има ОКУПАЦИЯ от съветските/руските войски на една суверенна, обявила неутралитет на 26.08.1944 г. държава, наречена Царство България.

2. През м. септември 1944 г. Царство България има легитимни правителства начело с Иван Багрянов (1 юни – 2 септември 1944 г.) и Константин Муравиев (2 – 9 септември 1944 г.). Под дулата на съветската т.нар. Червена армия България е прегазена и окупирана, Багрянов заплаща с живота си, осъден на смърт от т.нар. Народен съд, а Муравиев е осъден на доживотен затвор от същия този „Народен съд“.

3. На 5 септември Съветският съюз официално обявява война на неутрална България. Към тази дата българското правителство вече е взело и е обявило решението си да не оказва съпротива на евентуално съветско нападение. Къде е „опълчението“, г-жо Митрофанова? Няма такова. Има пасивна съпротива от страна на целия български народ срещу съветската окупация. Ако не знаете за всички злини и криминални деяния в България на т.нар. Червена армия, прочете грамите на Димитров до Сталин – до ден днешен се пазят в руските архиви. В същите тези архиви се намират и криминално откраднатите от вашата „Червена армия“ български държавни архиви.

4. Българско Опълчение е имало – права сте! Само че то е било 67 години по-рано, защитавайки прохода Шипка – Шейново, защитавайки Стара Загора и Самарското знаме, както и защитавайки и опазвайки Вашата империя, г-жо Митрофанова, от ГРАНДИОЗЕН провал! Защото, ако БЪЛГАРСКИТЕ герои от БЪЛГАРСКОТО Опълчение не бяха удържали прохода Шипка, то тогава армията на Сюлейман паша щеше да се съедини с обсадената при Плевен армия на Осман паша и руската армия щеше да бъде издавена на Дунава. А българите, клетите българи, щяха да бъдат отново оставени на ятагана и заколението на османлиите, точно както са били многократна жертва на предишните руско-турските войни, както например тази с главен герой „руският“ генерал Дибич Забалканский.

5. Ако Русия искаше безкористно и от „славянска и православна любов“ да освободи „„братушките““ (тук по санитарни, за нас и голяма част от българите, причини слагаме двойни кавички около думата „„братушки““) можеше да го стори 60 години по-рано, по времето на гореспоменатия Дибич Забалканский и Руско-турската война от 1828 – 1829 г. И защото ние в Атлантическия съвет на България обичаме точните исторически факти ще отбележим, че Дибич Забалканский е поредният „руски“ държавник и генерал с малко по-специфично име, което, сигурни сме, добре знаете: Ханс Карл Фридрих Антон фон Дибич (Hans Karl Friedrich Anton von Diebitsch). Чист „руснак“. Същият като вашата Екатерина II „Велика“ – София Августа Фредерика фон Анхалт-Цербст-Дорнбург (Sophie Auguste Friederike von Anhalt-Zerbst-Dornburg). Предлагаме, да спрем до тук с руското „величие“ и българското Опълчение, г-жо Митрофанова.

6. И още една щриха за опазването на Шипка от българското Опълчение: оказалият решаваща помощ генерал Фьодор Радецки е от германско-силезийски произход, не е руснак (отново!). При кулминацията на боевете (13-14/25-26 август 1877 г.) е убит командирът на Габровския отряд генерал-майор Валериан Дерожински, който е от полски (!) произход. В защитата на Шипка освен славните български Опълченци участват и войниците-герои от 36-и Пехотен Орловски полк – създаден на 19 февруари 1711 г. под името Обер-комендантски полк на Киевския гарнизон. Киев, г-жо Митрофанова! Украинци! Също и 35-и Пехотен Брянски полк, с местодомуване в Кременчуг, Полтавска губерния (според онова време), в днешна Україна, г-жо Митрофанова! Българи, украинци, поляци и прибалтийци са се били на Шипка и са извоювали свободата на България, г-жо Митрофанова! За какви „опълченци“ бълнувате през 1944 г. в България? Та повечето опълченци и техните наследници са били избити от Русия/СССР и техните комунистически марионетки именно през 1944 – 1945 година! Престанете да променяте и насилвате българската история! Ние, българите, държим на нея и не си я даваме. И именно поради това – върнете ни (именно вие, Руската Федерация, наследника на СССР), откраднатите от Червената армия през 1944 – 1945 г. български държавни архиви!

И накрая: благодарим Ви, че така чистосърдечно посочихте руската Пета колона в България – "Възраждане", БСП и АБВ. Ние бихме добавили още две дузини „български“ политически партии и обществени организации, но нека да започнем от трите посочени от Вас лично! Можехме да започнем, ако нямахме спящо (уви!) българско контраразузнаване. Защото, ако имахме контраразузнаване на място, като румънското например, щяхме много отдавна да сме затворили тези пробойни в нашата държава. Но където има воля – има и път. И такова време ще дойде. И връщайки се на волята и пътя, ще кажем, че пътят на България е заедно с европейските демократични народи, далеч от вашата държава. Не ви щем ни меда, ни жилото. Не го казваме ние от Атлантическия съвет, а вашият Драган Цанков – русофил и виден копейкаджия на Азиатския департамент още преди 150 години. Копейкаджии е имало, за съжаление, винаги в България…

Вместо послеслов: До тогава, наслаждавайте се на ролята си на генерал-губернатора Каулбарс – и той като всички видни руснаци е от шведски произход. Сигурни сме, че знаете колко „благотворна“ роля е имал в Следосвобожденска България.

Ние, просветените българи, добре знаем.