Христо Христев: Ние имаме нужда от хора като Кирил, за да преодолеем проблемите

Казусът с гражданството на Кирил Петков трябва да бъде решен на принципна основна. И ние не трябва да променяме разбирането си за принципите, на които стъпваме, според това кого харесваме и кого не. Има си ясни юридически принципи и правила, по които казусът следва да бъде решен, не е необходимо да откриваме ново право.

Това коментира във "Фейсбук" Христо Христев.

Наред с това, не бива да поставяме знак за равенство между юридическата и политическата страна на този казус, като подменяме юридическата му същност с политически съображения. Смятам, че Кирил Петков показа изключителна воля, кураж и въображение в усилието да въведе ред в управлението на икономиката, да разсече обръчите от зависимости, които паразитират на гърба на Министерство на икономиката и подвластните му структури.

И също така смятам, че ние имаме нужда от хора като Кирил, за да преодолеем проблемите, пред които сме изправени днес и да се развиваме като успешна европейска държава. За да излезем от блатото, в което сме след 10 години управление по Модела Борисов-Пеевски. Но това е моята политическа оценка и мнение. Смятам също така, че независимо как ще завърши казусът, Кирил Петков има своето място и отговорност като едно от лицата на демократичната и прогресивна общност в България, като един от хората, които могат да увличат и мотивират много други да работят, както показа, че може да работи той. И се надявам, Кирил да бъде част от разширяването и консолидирането на демократичната, прогресивна и проевропейска общност около Демократична България. Защото промяната няма да стане за два дни, няма да стане по чудо, извършена от един или друг човек, който и да е той.

Промяната ще се случи тогава, когато достатъчно много хора като Кирил Петков обединят усилията си, за да тръгне нашата страна по един друг път, различен от този, по които вървя през изминалите 10-15, че и повече години.

P.S.А въпросът с ограниченията за заемане на публични длъжности от български граждани, които имат гражданство на друга държава, е крайно време да бъде преосмислен, когато нейде около 1/3 от гражданите на България в общи линии живеят през някаква немалка част от живота си извън България.

Времето ясно показва, както и в случая с Кирил Петков, че това не ги прави по-малко българи, нито пречупва отношението им към това, което се случва в страната.

Напротив, много от българите, които живеят извън страната имат много по-ангажирано, последователно и отдадено отношение към проблемите на страната ни, отколкото немалко от тези, които са тук, не са учили, живели или работили в друга държава, и никога не са имали никакво друго гражданство, освен българското.