Сугарев отказа да спре гладуването – по-важен от живота бил гласът на хората

„Благодаря им за загрижеността, но сега не бих могъл да прекратя гладната стачка. Тя е важна – прокарва се границата на търпимост, която е прекрачена. Разбира се, че животът е по-важен, но има ситуации в историята, когато е обратното - при които трябва точно такъв драстичен акт, за да се чуе гласът на хората, да се види абсурдността на ситуацията в България”, обясни пред bTV Сугарев.

По думите му здравословното му състояние към момента е не е много добро - има ниско кръвно и виене на свят. „Но се търпи, успявам да устискам. Проблемът е, че близките ми се тревожат, особено децата ми – те всеки ден са на протестите и се опитват да ме убеждават, че трябва да се откажа”, допълни общественикът.

Според него сложната ситуация в страната има две трудни, но възможни решения – протестиращите да се организират в своя партия или движение, или да излъчат свои представители и те да се включат в листите на десните партии.

Подобно решение изрече и проф. Любомир Халачев, ректор на НАТФИЗ, един от интелектуалците, подписали писмото до Сугарев и Генов с искане те да прекратят протестния глад.

„Протестът показа, че така не може. Трябва вече да се върви към решение – колкото и да не се харесва думата партия, трябва да се създаде партия, която може да управлява и то, както искат хората. Не трябва да си отиват хора, които са част от интелектуалния елит. Кой ще остане на тяхно място, когато точно трябват промени в държавата? Сугарев трябва да е жив, да работи”, коментира Халачев.

Писателят Георги Господинов пък изтъкна основния според него проблем на държавата - ниският праг на чувствителност у правителството. „Ако направиш такъв гаф като Пеевски, в нормалните държави ти се сезираш морално и се самосваляш. Ако видиш лицата на децата си на улицата, ти напускаш. Ако това става 32 дни, ти напускаш”, смята Господинов.