На 2 ноември (20 октомври по стар стил) 1912 г. завършва най-кръвопролитната битка през Балканската война - битката при Люлебургас-Бунархисар. След решително нападение българските войски успяват да изтласкат османския противник от укрепителната линия при Люлебургас и да го принудят да бяга към Истанбул.
Българската победа идва само 9 дни след друг голям успех - Лозенградската операция, която дава психологическо преимущество на нашата армия. Въпреки умората от тежкия преход и ожесточената съпротива на числено превъзхождащите ги османски войски, българите стигат до успешен завършек и в Люлебургаско-Бунархисарска операция, но цената е висока - 20 162 ранени и убити от българска страна в петте дни боеве.
Османските войски отстъпват към Чаталджа, следващата им укрепена позиция, където две седмици по-късно спират българския устрем.
Люлебургас-Бунархисарската операция е най-кръвопролитният и решителен сблъсък през Балканската война. Тя е проведена от Първа и Трета българска армия. Българските войски под общото командване на генерал-лейтенант Радко Димитриев нанасят тежко поражение на османските сили в Източна Тракия. Мащабът на това военно усилие е най-грандиозният в света след Френско-пруската война, припомня за armymedia.bg професор д.н. полк. о.з. Димитър Недялков.
Целта е да се пробие отбраната на противника, основните му сили да бъдат обкръжени и разгромени. За нейната реализация
в двете български армии са привлечени 108 000 души
със 160 тежки картечници и 360 оръдия. За осигуряване на адекватна разузнавателна информация по искане на генерал-лейтенант Димитриев са му придадени два самолета.
Използвайки оперативната пауза в бойните действия, османското командване прегрупира силите на своята основна групировка и я попълва със свежи резерви. Към началото на боевете на отбранителната линия са съсредоточени над 126 000 души, сведени в две армии, с 18 пехотни, една кавалерийска дивизия и една кавалерийска бригада. Тези сили разполагат с 96 тежки картечници и 342 оръдия. Замисълът на командващите Абдулах паша и Махмут Мухтар паша е да сковат ударните групировки на българската армия, да отразят нейното настъпление и с контраудар по направление Бунархисар–Лозенград да постигнат победа и обрат във войната.
На 15 октомври (стар стил) десният фланг на Трета българска армия се придвижва напред и достига Бунархисар. Полковете на 5-а пехотна дивизия атакуват от ход 3-ти османски корпус и го изтласкват от укрепените му позиции. Полковете на 4-та и 6-а дивизия от Трета българска армия също достигат до основните райони за отбрана на османските корпуси при Люлебургас. В това време Първа българска армия се движи в отстъп и достига отбранителните позиции на противника на 16 октомври. В този ден
българската авиация лети за първи път над фронта
за да осигури войската с разузнавателни данни и хвърлят първите бомби от въздуха на европейския театър на войната.
Трите пехотни дивизии на Трета българска армия вече водят ожесточени боеве в опита си да пробият османската отбрана при Бунархисар. Точно там османски съединения организират контраудар и с плътен артилерийски и пушечен огън спират българското настъпление към Караагач. Създава се критична обстановка с жестоки срещни боеве. Съпротивата на противника е преодоляна, след като Първа българска армия усилва натиска в района на Люлебургас. Това помага на полковете от биещата се в центъра 4-та пехотна дивизия да осъществят пробив в отбраната на противника при Караагач. Взети са първите пленници и много трофеи, включително 36 скорострелни оръдия.
Създава се реална опасност цялата османска войскова групировка в района на бойните действия да бъде обкръжена. За да избегне това, командването ѝ взема решение да изтегли своите останали боеспособни сили към Чаталджа. Това оттегляне се превръща отново в паническо бягство с изоставяне на голямо количество въоръжение и войсково имущество. Генерал Димитриев докладва следното на цар Фердинанд: „След тридневни извънредно упорити боеве днес със съвместните усилия на двете съединени армии ние обърнахме противника в пълно бягство”.
Кореспондент на вестник ‘“Таймс“ пише :
„Истински герой на деня е българският пехотински войник
Търпелив, издръжлив, весел и засмян… в решителния момент той се явява в един нов, удивителен лик. На него всичко се дължи – сполуката и победата.”
Лорд Ноел Бъкстон пише за храбростта и непримиримостта на българските войници. Бойният вик „Напред ! На нож” е звучал на турците като „По пет на нож”. Шокът за врага от неспиращите български атаки е огромен.
В ръцете на победоносната българска войска попадат много стрелково, артилерийско въоръжение и 2800 пленници. Заедно с тях общите загуби на османската армия в петдневните боеве и сражения са 37 000 убити, ранени, пленени и умрели от рани и болести. Мащабът на поражението е толкова голям, че османското правителство прави предложение за спиране на военните действия и сключване на примирие.
Цената на тази знаменателна българска победа е 20 162 убити, ранени и умрели от рани
и болести – всички от състава на Първа и Трета българска армия. На 20 октомври (2 ноември нов стил) последните турски сили са изтласкани и Люлебургас- Бунархисарската операция завършва. Желанието на генералите Димитриев и Кутинчев за преследване на противника отново излиза на преден план, за което те докладват: „В намерение сме утре да преминем в настъпление със захождане на дясното рамо на Трета армия, за да ги притиснем към Странджа и отхвърлим от Чорлу”.
Заповедта на Щаба на действащата армия обаче гласи обратното – без преследване и преустановяване на настъплението с цел да се устроят и попълнят запасите. Отново е пропусната благоприятната възможност за пълен разгром на османските войски в Източна Тракия и успешно завършване на войната. Това позволява на вражеските сили да се оттеглят и прегрупират на Чаталджанската позиция, където две седмици по-късно двете армии отново ще се сблъскат в решителни сражения.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Гордостта на Тара
05:08 02.11.2023
2 Гордостта на Тара
05:09 02.11.2023
3 Гордостта на Тара
Коментиран от #6
05:10 02.11.2023
4 Истината
Коментиран от #10
06:17 02.11.2023
5 Бре бре бре
06:31 02.11.2023
6 един от стадото
До коментар #3 от "Гордостта на Тара":
да не забравяме. Никой от царете ни в 3то бълг. царство не е българин. Винаги са вървели след събитията, и са обирали заслужилите лаври на войската и кадърните и военноначалници. От вертепи ги взеха, там си и отидохаКоментиран от #7
06:32 02.11.2023
7 Разпространено е като нарицателно
До коментар #6 от "един от стадото":
"Майорите спечелиха Сръбско-Българската,пък генералите Балканската.А Фердинанд проигра Всичко!".Коментиран от #11
06:37 02.11.2023
8 Де късмет
06:47 02.11.2023
9 Велев
07:15 02.11.2023
10 Татьова прегръдка
До коментар #4 от "Истината":
Не но и да ти обясня няма да разбереш. Иска се умение за разсъждение. Логико - невронните връзки в мозъка ти не го позволяват. Иначе няма проблем, ще ти обясня.Коментиран от #23
07:20 02.11.2023
11 Тцъ
До коментар #7 от "Разпространено е като нарицателно":
Капитаните ! Иначе за другото си прав.08:00 02.11.2023
12 Този коментар е премахнат от модератор.
13 Този коментар е премахнат от модератор.
14 Този коментар е премахнат от модератор.
15 Този коментар е премахнат от модератор.
16 гост
09:27 02.11.2023
17 венци алкаш
10:13 02.11.2023
18 Дурхан
16:01 02.11.2023
19 Настоящата историческа
Подигравка!
Коментиран от #20
03:49 02.11.2024
20 Ганьо
До коментар #19 от "Настоящата историческа":
Толкова им бозата, мързи ги да пишат и върви на copy/paste, но излиза, че и то не е както трябва...06:09 02.11.2024
21 хаберих
Проблемът ни е, че не можем да нахраним богатите.
Коментиран от #33
06:51 02.11.2024
22 муцунка
06:51 02.11.2024
23 Неподписан
До коментар #10 от "Татьова прегръдка":
Напълно съм уверен че не говориш турски.Не познаваш изобщо турците.Дори онези от тях които работят в българските служби и слухтят имат 2 уши.Няколко пъти съм бил в Турция и съм посещаващ точните места и не можеш да си представиш какви неща знам.6 месеца живях във ФРГ като успях да вляза на квартира в голяма къща пълна с турци.Сега работя в България,около мен има поне 15-20 от тях а българите само минават покрай нас с наведени глави.Ти и участник 4 до когото пишеш бихте могли да проверите каква е численосттана турците живеещи в Германия.Уверявам ви че не са 83 милиона в Турция
07:01 02.11.2024
24 00001
Коментиран от #30
07:19 02.11.2024
25 00001
Коментиран от #31, #32
08:35 02.11.2024
26 емил
09:51 02.11.2024
27 комисар Фистинг
Коментиран от #28
10:57 02.11.2024
28 Жълтопаветен канибал
До коментар #27 от "комисар Фистинг":
Не ни споделяй какво си правите в посолствоТО, не ни интересува!Коментиран от #29
11:42 02.11.2024
29 палавнице
До коментар #28 от "Жълтопаветен канибал":
мий ду пагата и идвай15:45 02.11.2024
30 Този коментар е премахнат от модератор.
31 Този коментар е премахнат от модератор.
32 копи пейст
До коментар #25 от "00001":
копи-пейст:..гръцкият крал Константинос отклонява румънското посредничество за примирие. В разгара на битката за Кресна обаче той изпраща телеграма до Елевтериос Венизелос, в която заявява, че гръцката армия е достигнала „пределите на физическата и моралната издръжливост“, и иска от министър-председателя да издейства незабавно прекратяване на огъня.20 Примирието, договорено в Букурещ, настъпва в ранния следобед на 18 юли.След като на 16 юли гръцкият делегат Венизелос продължава да отказва всяко примирие без прелиминарен мир, намира същия ден следобед, връщайки се в хотела си, следната телеграма от гръцкият крал Константин:
"Главнокомандващ. До г. министър-председателя Венизелос, Букурещ,
Вследствие на необяснимото бездействие на сръбската войска с нашето настъпление привлякохме по-голямата част от българската войска срещу нас...
Нашата войска стигна до физическите и морални граници на издръжливостта.
При тези условия не мога да отказвам примирието. Постарайте се да намерите начин за спиране на военните действия".
Константин, цар (22)
Това е съдържанието на телеграмата, с която гръцкият крал Константин инструктира своята делегация на конференцията в Букурещ да да побърза да сключи примирие. Министър – председателят Елефтериос Венизелос отива незабавно при румънския министър-председател и го уведомява, че августейшият му господар милостиво се е съгласил на примирието, като израз на хуманност. Всъщност за господаря му то било по-скоро средство за оц
17:51 02.11.2024
33 Оракула
До коментар #21 от "хаберих":
Богатите немогат да бъдат нахранени, но могат да бъдатизгорени. Никой не е по силен от кибрит гарниран с бензин.23:15 02.11.2024
34 Бейби фейс
Сега епохата е надрон.
А нормалните хора искат да живеят спокойно и да се забавляват, извода е че политиците трябва да бъдат унищожени заедно с богаташите които ги карат да правят това за пари.
Света има нужда от разбирателство.
В историята няма нито един разрешен проблем чрез война,войната само отлага броблема.
00:07 03.11.2024