Противоречива е равносметката за изминалите седем години от членството на България в ЕС, сочат данни от проучване на агенция „Алфа Рисърч“, направено в периода 18-22 януари сред 1050 души.
В началото на осмата година от членството на България в ЕС и на прага на третите поред избори за европейски парламент 32% от българите смятат, че страната е спечелила от европейското членство, но повече от половината (51%) не виждат съществена промяна.
Едва 15% – два пъти по-малко от посочилите, че страната е спечелила от членството в ЕС, отчитат лични ползи, а огромното мнозинство – 73%, заявяват, че до момента не са усетили съществена промяна за себе си.
Три са основните направления, в които българите виждат най-големия и реален ефект от членството в ЕС – възможностите за пътуване (90%) и работа (81%) в чужбина и инфраструктурата - 73%, която бележи най-голям ръст на положителни обществени нагласи спрямо началото на членството.
За мнозинството от хората обаче членството в ЕС не е успяло да повлияе съществено върху развитието на редица ключови сфери като: селско стопанство (49% положителни - 49% негативни оценки), опазване на околната среда (44% положителни-53% негативни оценки), подобряване конкурентноспособността на българските фирми (42%-55%), защита на потребителите (41%-55%), култура и наука (36%-59%), социални политики (35%-62%).
В дъното на класацията, с най-много негативни оценки, остават: борбата с престъпността (68% негативни оценки), корупцията (71%), и работата на съдебната система (74%). В това отношение обществените нагласи съвпадат изцяло с критиките от регулярните мониторингови доклади на Европейската комисия, в т.ч. и последния от януари 2014 г.
Въпреки доминиращото усещане, че българските граждани не са усетили преки ползи от присъединяването ни към ЕС и слабия ефект върху редица ключови социални сфери, общественото мнение запазва умерен еврооптимизъм. 46% от българите имат положително отношение към членството в ЕС, а негативно - едва 16%. Очаквания Евросъюзът да се развива в положителна посока в близко бъдеще споделят 37% от хората. Според 17%, колкото са и европесимистите, ситуацията в Съюза ще се влошава.
С повече оптимизъм към Европа подхождат тези социални групи, които в по-голяма степен са изпитали ползите от членството: по-младите поколения, с по-висок социален и икономически статус, привърженици на десни и дясно-центристки политически формации. „Евроскептицизмът“ е по-разпространен сред хората с ниски доходи и образование, заетите с ръчен труд и безработните, както и сред по-възрастното поколение.
Одобрението на българите за европейското членство е подкрепа за стратегическата ориентация на страната, но то не е константа. От начина, по който България ще се развива през следващите години, от напредъка в сферите, към които общественото мнение е най-критично, ще зависи в каква посока ще поеме то и дали крехкият оптимизъм няма да се трансформира в песимизъм.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА