ПП внася ключови промени в Закона за държавния бюджет

„Продължаваме Промяната“ внася в Народното събрание поредица от предложения за промени в Закона за държавния бюджет за 2025 г. между първо и второ четене, насочени към предотвратяване на възможности за корупционни практики и непрозрачно разходване на публичен ресурс, към подкрепа за младите семейства, мерки за бизнеса и повишаване качеството в здравеопазването.

Ето и мерките:

1. Предотвратяване на непрозрачното разходване на публичен ресурс:

- Ограничаване на държавния дълг: Намаляване на лимита за поемането на държавен дълг със 7 млрд. лв. - от 18,9 млрд. лв. на 11,9 млрд. лв. По този начин ще се гарантират средства за покриване на дефицита и плащанията по стар дълг. Същевременно ще се предотврати възможността за непрозрачно разходване на 7 млрд. лв. чрез наливането им в държавни дружества и Българската банка за развитие.

- Прозрачно разходване на капиталови средства: Отпадане на чл. 111, който позволява неусвоените до 30 септември средства за капиталови разходи да се прехвърлят към текущи ремонти и да се изразходват непрозрачно за приближени строителни фирми с постановления на Министерски съвет.

- Разписване на конкретни дейности, които ще се финансират от централния бюджет – целта е средствата от централен бюджет да се разходват прозрачно и в закона за бюджета да се гарантират средствата за дейности като научни изследвания, фонд „Стамболов“, компенсации за деца, неприети в детски градини, програмата за спорт и изкуства в училищата, ин витро, скрининг за репродуктивно здраве, разходи за култура.

· Въвеждане на обществени поръчки за частни болници, когато ползват публичен ресурс, за да се намали разхода на НЗОК за лекарства.

2. Подпомагане на младите семейства:

- Увеличение на данъчния кредит за деца:

- От 600 на 900 лв. за първо дете.

- От 1200 на 1800 лв. за второ дете.

- От 1800 на 2700 лв. за трето и повече деца.

- От 1200 на 1800 лв. за деца с увреждания.

- 100% изплащане на майчинството за през първите две години, дори при завръщане на работа.

- 3-годишна програма за изграждане на нови детски градини и ясли:

- 150 млн. лв. за детски градини в София.

- 300 млн. лв. за ясли в София.

. Разширяване на обхвата на учениците, които получават еднократна помощ, включително за 5, 6 и 7 клас

3. Мерки за бизнеса:

· Запазване на прага за регистрация по ДДС на 166 хил. лв., което ще намали административната тежест за малките фирми, а същевременно предвиденото в бюджета намаление на прага на 100 хил. лв. няма да доведе до повишаване на приходите от ДДС.

· Облекчения при болничните: Намаляване на дните, които се изплащат от работодателя, от 2 на 1 ден.

· Увеличаване на ваучерите за храна: От 200 на 300 лв. на месец, което ще намали данъчната тежест за бизнеса.

· Увеличение на дневното обезщетение за безработица с процента на увеличение на максималния осигурителен доход

4. Засилване на превенцията и профилактиката в здравеопазването:

· Безплатни лекарства и лекарства с намалено доплащане: През 2024 се въведоха безплатни лекарства и лекарства с намалено доплащане за сърдечно-съдовите заболявания. Внасяме предложение през 2025 тази мярка да се разшири и да покрие и лекарствата за белодробни и неврологични заболявания.

· Безплатни лекарства по лекарско предписание за деца до 7 години.

· Допълнителни средства за медицински изделия за диабет.

· Увеличаване с 20 млн. лв. на бюджета за лични лекари за профилактика.

· Увеличаване с 22 млн. лв. на средствата за възнаграждения на медицинските специалисти в областните и общинските болници.

5. Промени в националната капиталова програма, описана в приложение 2

Целта е включване на проекти, свързани с преодоляване на водната криза и отпадане на покупка на правителствен самолет и хеликоптер.

Мерките в сферата на здравеопазването и осигуряването са самофинансиращи се (разходите за прилагане на мерките се покриват напълно от приходите, които те генерират или от намаление на други разходи). Мерките за младите семейства се финансират от намалени разходи за персонал в МВР в следствие на правилно изчисляване на увеличението на заплатите в МВР. По данни на НСИ средната работна заплата без допълнителните възнаграждения е 1790 лв., а не 2296 лв., върху която сума е сметното в момента увеличението в МВР. Следствие на правилното преизчисление, общият разход за персонал в МВР ще се увеличи с 20% и ще се освободи ресурс от 600 млн. лв. От тях 255 млн. лв. ще се използват за покриване на разходи по предложените мерки и с 345 милиона ще се намали дефицитът.

С тези мерки от „Продължаваме Промяната“ поясниха, че целят да осигурят устойчиво развитие, подкрепа за младите семейства, облекчения за бизнеса и по-добро качество на здравеопазването в България, като същевременно се взема по-малко дълг и се намалява дефицитът.