Адвокат Петър Славов пред ФАКТИ: Последните години показват, че близо 60% от гражданите предпочитат да гласуват машинно

Какви изводи можем да си направим, след като Конституционния съд излезе с решение, което пренареди партиите в парламента. Как правим избори… Пред ФАКТИ говори адвокат Петър Славов.

- Адвокат Славов, какви са поуките от правния казус, който се завъртя от Конституционният съд и влизането на партия „Величие“ в парламента. За първи път председателят на КС Павлина Панова поиска да използва правото си на телевизионно обръщение по БНТ, за да съобщи, че институции, които трябва да подпомагат КС, пречат на неговата работа…
- Действително за първи път Председател на Конституционния съд използва това свое право по реда на чл. 52 от Закона за радиото и телевизията и това само по себе си е достатъчна индикация, че причините бяха много сериозни. Подобно право на обръщение към нацията по Българската национална телевизия имат само още президентът, председателят на Народното събрание, министър-председателят, главният прокурор и председателите на ВКС и ВАС и то наистина се използва при изключителни случаи. В случая причината бе опитът да се забави, а дали и да не се осуети произнасянето на Конституционния съд по к.д. 33/2024г. по оспорването на изборите. На практика, всички видяхме с очите си как дни наред, да не кажа седмици, ЦИК и фирма "Информационно обслужване" си прехвърляха топката и не извършваха разпореденото преизчисляване на изборните резултати, съобразно установеното от повторното броене от КС в над 2200 секции и отстранените нарушения при отчитането на вота там. Логично остава отворен въпросът - какво ли щеше да се случи, ако Конституционният съд бе разпоредил отваряне и повторно броене във всичките близо 13 хиляди секции, каквито искания имаше в една от жалбите?

- Защо отдел „Специализиран“ на Софийска градска прокуратура изиска документи от неприключилото конституционно дело №33. Как гледате на това?
- Много ирония има в искането на този "Специализиран" отдел, че и 6-и при това и аналогиите, които някои колеги направиха с начина на действие на 6-и отдел при 6-о управление на комунистическата „Държавна сигурност“, а и на вече закритите "спецпрокуратури" не са случайни. Не просто абсурдни бяха исканията на въпросната прокурорка от 6-и отдел на СГП, те демонстрираха явно непознаване както на Конституцията и Закона за конституционния съд (в който изрично е посочено, че КС е независим държавен орган, извън системата на съдебната власт, който функционира по реда на посоченото в Основния закон и ЗКС), така и на изборното ни законодателство. Защото поисканите "жалби от политически партии" просто несъществуваха - отделните искания за частично или пълно касиране на изборите бяха направени от 48 и повече народни представители от различни парламентарни групи. А какво да кажем за изискването да се предоставят "мотивите, с които КС е образувал дело №33"? И не беше ли това опит за пряко вмешателство в работата на конституционните съдии и формирането на тяхното вътрешно убеждение, съобразно закона?! Наистина един много срамен прокурорски акт, който изисква вътрешна проверка най-малкото на компетентността на прокурорката, която го издаде!

- Това бе поредната война между институциите, или надцакване с право… Другите участници бяха ЦИК, прокуратурата и „Информационно обслужване“ – все фактори, които са свързани с изборния процес. Как хората вече да вярват, че изборите са честни…
- Всъщност, именно решението на КС и категоричното и независимо поведение както на председателя, така и на останалите конституционни съдии, които приеха единодушно решението по дело №33 и не се поддадоха на натиск, демонстрираха пред гражданите, че в България все още има институции, които не са "завладяни" и си вършат добросъвестно работата! Самото решение пък съдържа изключително задълбочен анализ на конкретни проблеми в изборното ни законодателство, включително и насоки как те да бъдат преодолени от законодателя - в това число за подмяната на цели секционни комисии в изборния ден; за фалшифицираните бюлетини в редица секции, попълнени с един същ почерк; за многобройните разминавания между реалния вот на гражданите и отчетеното в изборните протоколи и т.н. Крайно време е законодателят наистина сериозно да се заеме с възстановяването на Изборния кодекс от безумията, които сътвори "хартиената коалиция" в 48-то НС, превръщането на машинните терминали за гласуване в принтери и недопустимо обезсмислянето така до голяма степен на машиннния вот.

- Имаме решение на КС, което пренареди партиите в парламента, а това някак бе очаквано. Но очаквано ли бе да липсват бюлетини в чували… Къде е вотът на хората…
- Всъщност, липсващите бюлетини имат едно много просто обяснение и то е, че в немалко секции заради несъответствията на контролните проверки в протоколите, при предаване на книжата в РИК, членовете на немалко СИК-ове са били принудени на място да изсипват чувалите и да броят отново. Можете да си представите какви са били реакциите на хора, силно преуморени вече в малките часове на нощта да трябва да преповтарят процеса по броене и как много вероятно при последващото ново опаковане на чувалите, при някои секции бюлетините или да са били забравени, или са останали захвърлени някъде по пода на зали като "Арена Армеец" и затова и не бяха открити при повторното преброяване в Конституционния съд. При машинния вот в неговия оригинален вид с отпечатване на контролна разписка и машинно броене, през 2021 г. такива проблеми просто нямаше и хората от секционните комисии в 21 вече си бяха по домовете, а не по опашките пред РИК-овете!

- Защо прокуратурата чака 4 месеца след изборите, въпреки установените с видеонаблюдение многобройни манипулации, за да правят мащабна проверка на изборните нарушения? Ако не беше това дело №33, щеше ли изобщо да се повдигне темата…
- Чудесен въпрос, който подсказва и отговора за това, доколко действията на прокурорката от 6-и отдел на СГП са били "спонтанни" или случайни. Очевидно е, че след като месеци наред по никакъв начин не си реагирал на видяните още в изборната нощ с видеонаблюдението нарушения, то е недопустимо буквално часове преди постановяването на решението на КС след извършено обстойно повторно преброяване, изведнъж да се сетиш да изискваш събраните от самите конституционни съдии доказателства. И то по висящо дело, вместо по реда на НПК прокуратурата да бе събрала междувременно свои. Явно е, че се е преследвала съвсем друга цел с тези действия и никак не е трудно да се досетим каква е била тя!

- Беше ли подложен Конституционният съд под натиск, въпреки че решението му бе единодушно?
- След всичко, което видяхме последните седмици, а и от казаното дотук, за мен ясно индикира това, че бе направен опит да бъде поставен под натиск Конституционният съд, но както обръщате внимание - единодушието при приемане на решението по оспорване на изборите показва, че този опит не бе успешен. Нещо повече - решението е подробно, издържано, ясно мотивирано и вече широко се цитира в рамките на работната група към Правна комисия по промените в Изборния кодекс. Убеден съм, че ако изводите на КС бъдат съобразени при промените в изборното ни законодателство, ще имаме един далеч по добър и справедлив избирателен закон.

- Да се сформират преброителни центрове, за да се елиминира работата в Секционните избирателни комисии. Това разумно ли ви се вижда...
- Дебатът по формирането на преброителните центрове тепърва предстои в рамките на работната група по ИК, но едно е ясно - необходими са гаранции, че вотът на гражданите няма да бъде манипулиран и фалшифициран по начина, по който видяхме това от експертизите в рамките на дело №33. Има различни начини това да бъде постигнато - като започнете с най-лесния, а именно - възстановяване на машинното гласуване и машинно преброяване с издаване на контролни разписки, по модела от 2021 г. . Минете през професионализация на изборната администрация, качествен подбор и провеждане на сериозно обучение на членовете на секционни комис ии и стигнете до преброителните центрове, които при възстановено машинно гласуване биха били облекчени, защото ще се занимават само с преброяване на изцяло хартиения вот. А последните години показват, че неговият дял прогресивно намалява и близо 60% от гражданите предпочитат да гласуват машинно, независимо от явната кампания, която партии от т.нар. "хартиена коалиция" водиха месеци наред срещу този начин на гласуване.