Американски 7-и и 8-и блок в АЕЦ „Козлодуй“? Или нещо друго… Д-р Иван Хиновски пред „ФАКТИ“

Ще се случат ли 7-и и 8-и блок на АЕЦ „Козлодуй“, след като американският президент Доналд Тръмп наложи мита на ЕС в размер на 20%. Остават ли двата реактора икономически рентабилни… Пред ФАКТИ по темата говори енергийният експерт д-р Иван Хиновски.

- Г-н Хиновски, Доналд Тръмп пренареди дневния ред на света, буквално го преобърна, а ние имаме със САЩ договорка за изграждане на 7-и и 8-и блок на АЕЦ „Козлодуй“. В този смисъл митата, за които се говори, че Тръмп налага на Европа, как ще се отразят на проекта. Остава ли икономически изгоден?
- Никой в момента не може да каже какво ще се случи. Стресът е голям. Всичко от сега нататък зависи в голяма степен от ответните мерки на ЕС, спрямо митата на Тръмп. Ако Европа наложи адекватни вносни мита на тези, които Тръмп наложи от 20%, тогава бизнесът ни със САЩ в енергетиката ще бъде сериозно затруднен. Ако митата се случат, нашите проекти ще поскъпнат, ще поскъпне вносът на ядрено и конвенционално оборудване, ще поскъпнат инженерните услуги, ще поскъпнат цените на консултантските услуги от американски фирми, проектирането, доставките на резервни части и така нататък. Ще поскъпне и договореното ново оборудването за разширение на газопреносната мрежа, защото в момента България планира да внася компресорите за природен газ оттам. Отворен остава и въпросът за цената на самото американско ядрено гориво, което АЕЦ“Козлодуй“ вече внедри. За късмет обаче, заводът, който произвежда такова гориво, е на европейска територия – в Швеция. Но това не означава, че ако Швеция наложи вносни мита на американските доставки на елементи за това гориво, то пак няма да поскъпне за нас?!

- Какви бяха разчетите за стойността на двата блока, когато започнахме преговорите със САЩ и „Уестингхаус ?
- По темата за цената на проекта се спекулира, защото никой в момента не може да каже крайната цена, дори някои „мастити“ ядрени професори, които се упражняват по темата, но много неща не са им известни. Моите очаквания, които се базират на екстраполации на база цени на типово оборудване за такива проекти в други страни, са двата блока да струват около 15-18 милиарда долара.

- И ако сложим върху тези 15-18 милиарда 20% мито, то излиза ли сметката. Двата нови блока в АЕЦ „Козлодуй“ ще бъдат ли рентабилни?…
- Когато говорим за точно такъв тип модерни проекти, нещата са много относителни. Ако правиш нещо спешно, защото за нас към 2033-2034 г. нов ядрен блок ни е абсолютно необходим за енергийната система, в редица случаи цената е на второ място по важност. Иначе като стратегия и принципи на планиране е много важно да имаш съпоставката с други проекти. Тоест, да е спазен принципът на най-малките разходи в енергетиката. Лошото е, че този принцип отдавна не се е прилага у нас, което ощетява точно нас – потребителите.

- Какви са ни алтернативите в момента. Да се преосмисли този проект или договорът със САЩ е такъв, че трябва да се изпълнява?
- Тепърва ща се договаряме за цени, финансиране и условия за реализация. През месец април 2026 година, когато ще излязат разчетите за пълния инженеринг – проектиране, изграждане, строително-монтажни работи, под доставчици и така нататък, ще стане ясна и крайната цена. В момента никой не може да каже точно колко ще струва. Само може да се спекулира. Но държа да се изтъкне едно важно предимство на този проект, че той притежава високата вероятност да бъде кредитиран, при това от две експортни агенции – на САЩ и на Южна Корея, което е сериозно преимущество за такива тежки инвестиционно интензивни проекти.

- А може ли тук, при положение че Европейският съюз ще вземе някаква позиция спрямо митата от САЩ , когато става въпрос за ядрена енергетика, за ядрено оборудване, да има някакво допълнително споразумение, което да не е толкова тежко и да не утежнява изграждането на американски реактори в Европа?
- Би било добре, но въпросът, който поставяте, е изключително сложен геополитически казус, защото Европа вече няма да има интерес от развитие на нови американски ядрени проекти на своя територия. И това е логично, защото най-големият конкурент на САЩ в ядрената енергетика е френската фирма "ЕДФ-Фраматом“. Тя е доставчик на подобни технологии и изгражда такива централи във Великобритания и във Финландия. Аз очаквам, че на някакъв етап в Европа ще се прояви протекционизъм да се „затрудняват“ нови американски ядрени проекти. Това е мое интуитивно очакване и е в следствие на очаквания отговор на американските мита за европейски стоки.

- Но това няма да е добре за нас, ако ние продължим с американските технологии?
- Какво значи няма да е добре за нас… Никой не е казал, че ние твърдо ще строим американските реактори АР 1000. Ако те се окажат обществено неприемливи като цена, защо да ги правим? Ние може да изберем други алтернативи. Една отлична алтернатива са точно френските ядрени централи и технологии. Става въпрос за реактори, които имат европейски лиценз, има такива изградени в Европа, във Великобритания и ние няма да имаме никакви проблеми по тяхното лицензиране, включително и използването на средства и грантове като пари от европейски фондове. Друга алтернатива са корейските ядрени реактори САР-1200. Корейците показаха отлична организация и работа, след като за рекордните пет години завършиха такъв проект в Абу Даби в Обединените Арабски Емирства. Този проект, който всички оценяват като уникален, е един от малкото, ако не и единствен в света в последно време, който бе завършен „в срок и в предвидения бюджет“. Този проект привлече вниманието на Полша, която преговаря за реализирането му там, но поддържа и опция за АР-1000. Не на последно място може да се замислим на даден етап дали да не се „сприятелим“ с Китай, защото те отдавна произвеждат китайски еквивалент на АР-1000. В момента всичко е в ръцете на политиците ни и е въпрос на геополитика. А иначе и като възможна друга алтернатива аз (като инженер, а не като политик!) не изключвам след година-две да се „размразят“ отношенията ни с руската компания „Росатом“ и току виж възникнат подходящи условия за подновяване на проекта за изграждане на АЕЦ „Белене“ с доставеното руско оборудване.

- Това и щях да питам още. Ние, реално, си имаме голяма част от оборудването и сме свършили неща по проекта „Белене“, а гледаме как да строим други реактори…
- Това, което е изградено като площадка за АЕЦ „Белене“, е компрометирано в голяма степен след като се наводни, и бе наречено „блато“ от един политик… Съвременните изисквания за безопасност изискват разширяване на тази площадка, изграждане на много допълнителни системи като например т.н. „система за улавяне на стопената активна зона“, ново дълбоко драгиране на река „Дунав“ и т.н. Просто тази площадка трябва да се „разрови“ основно. Че сме купили част от оборудването на ядрения остров – да. Но това е не повече от 20% от цялата себестойност на една нова атомна централа.