ИПБ: Разсипахте я тази пътна безопасност, за пореден път изнасилват закона

Разсипахте я тази пътна безопасност. За пореден път се изнасилва Закона за движение по пътищата. Не разбрахте ли, че ако закона можеше да спре смъртта по пътищата цяла Европа щеше да е с един закон. Планът за действие на АПИ е кризисен пиар, с който се прикриват дълбоки зависимости. Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“ (има ли изобщо такова нещо?) прави неуспешен опит да се събуди от шестгодишния си сън. Това заявиха от Института за пътна безопасност и допълниха:

Често даваме Гърция за пример. Ами вижте ги гърците - още през 2021 година са установили 7000 опасни отсечки (В България са 36 засега) и пари намерили от Европа да си ги оправят. Докато ние днес протестираме срещу обществото, което било виновно за трагедиите по пътищата. Обществото, видиш ли, било виновно! Скоро сигурно и оставката на обществото ще поискаме. Страхът ни убива, скъпо общество. Страхът да посочим с човешките имена проблемите. Ето, за това сме виновни, заради страха у нас!

Ще променяме системата, ама няма да пипаме политиците. Като че ли системата не се управлява от политици и те са извън нея. Коя система ще променяме тогава? Протестите не били политически, не искаме оставки на никого, благодарим на правителството, че набелязало 37 мерки за пътната безопасност (същите мерки, които бяха набелязани и през 2018г. след трагедията при Своге) и днес протестираме срещу себе си ?!

Становище на Института за пътна безопасност:

На 11.04.2025 година Агенция "Пътна инфраструктура" публикува на интернет страницата си карта на участъците с концентрация на пътнотранспортни произшествия. Публикуван е и План за действие за обезопасяване на отсечките. Тази новина звучи доста въздействащо за обществото.

Експертите на Института за пътна безопасност извършиха преглед на картата и плана за действие и констатираха следното:

Ø Установените участъци са само по републиканската пътна мрежа.

Ø Основното обезопасяване се състои от подмяна на знаци, маркировка и ремонтни дейности по пътната настилка.

Ø Крайният срок за изпълнение на строително-монтажните работи варира от 30 юни до 30 юли

Ø Почти всичките отсечки са с дължина 100 метра.

При така представения ни план за действие се виждат множество недостатъци:

Не е извършена цялостна оценка на риска на РПМ и общинската пътна мрежа. От таблица 1 (виж долу) се вижда, че в градовете стават повече ПТП с пострадали и по-малко с убити. Съотношението на убити и ранени при ПТП в населено и извън населено място ни показва, че 45% от черните точки се намират на общински пътища.

Съгласно международния стандарт за управление на риска БДС ISO 31000:2011 рискът се квалифицира като нисък, среден и висок. Понятието „повишен риск“ не съществува при оценяване на риска, защото трябва да се уточни спрямо какво е повишението. През 2023 година ИПБ представи оценка на риска на цялата пътна мрежа на България. Идентифицирани са 1380 точки със среден и висок риск. Близо половината от тях се намират в градовете. Само за информация Гърция през 2021 година установи 7000 точки с висок риск и поиска 450 млн. евро финансиране от Европейската инвестиционна банка за целенасочено понижаване на риска от ПТП.

Съгласното установената методология би следвало оценка на риска да се извърши на географски принцип, след това да се идентифицират пътищата с висок риск от настъпване на ПТП в съответните области и накрая да се установят така наречените черни точки. След това се извършва обследване на всички черни точки и им се поставя номер. Точката с най-нисък номер е с най-висок риск от настъпване на тежко ПТП. Съгласно ресурсите се прави план за действие и започва да се въздейства върху точките с най-висок риск. Всичко това трябваше да бъде направено от Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“ преди няколко години. Въздействието върху черните точки се осъществява от МВР, ИААА, АПИ и ДАБДП съгласно одитните доклади от извършените инспекции на черните точки.

Видно е, че всички тези действия не са извършени и категорично можем да заключим, че планът за действие на АПИ няма да постигне ефективно управление на риска от ПТП. Той е насочен единствено към подобряване на инфраструктурата, но в голяма част от черните точки е необходимо да се приложат и други мерки.

Пропуснато е ценно време от ДАБДП, за да не се налага в момента този реактивен подход, който цели единствено да успокои общественото напрежение. АПИ не е в състояние сама да се противопостави на некомпетентността и безхаберието, което е обхванало цялата транспортна система.

Категорично настояваме да бъде сменен подходът за управление на риска и да се действа съгласно международния стандарт за управление на риска БДС ISO 31000:2011.