Март с априлски температури - защо е така… Пред ФАКТИ говори климатологът Николай Петков

Как се променя климътът, какво да очакваме и защо март бе по-топъл от април. Също така и каква е ролята на емисиите на метан… Пред ФАКТИ говори климатологът Николай Петков.

- Г-н Петков, защо в България март се усети като април?
- Причината да беше толкова топло у нас, особено в средата на месеца, когато температурите достигнаха летни стойности, беше преобладаващият южен пренос на топъл въздух над страната ни, включително и на сахарски пясък.
Отклоненията на температурата от нормата за март са от 1,7 °С до 4,7 °С, според Националния институт по метеорология и хидрология. Като вземем предвид и факта, че тази норма е на база на периода 1991-2020 г., който вече е значително по-топъл от предните 30 години, спокойно можем да кажем, че в голяма част от България месецът беше с априлски температури.
За София специално, ако погледнем достъпните архиви, ще видим, че това е един от най-топлите месеци в метеорологичните наблюдения изобщо, които са започнали през 1887 г.

- Какво направи месец март втория най-топъл в света и с глобална средна температура от 14,06 °C, което е с 0,65 °C над нормата за периода 1991–2020 година?
- Като цяло причината е продължаващата тенденция на затопляне от последните десетилетия. Според почти всички учени и водещи организации, това затопляне е причинено преди всичко от нарастването на концентрацията на парникови газове в атмосферата в следствие на изгарянето на изкопаеми горива.
Последните близо 2 години е особено топло отчасти и поради явлението Ел Ниньо, когато температурата на повърхността на водата в екваториалната част на Тихия океан е по-висока от обичайното, което временно затопли целия свят. През последните месеци бяхме в противоположната фаза - Ла Ниня, когато температурата на водата става по-ниска от обичайното, най-вероятно поради което избегнахме нов рекорд.

- И сега пък видяхме през април обилни снеговалежи?
- Мокър сняг през април за 1-2 дена, особено по високите полета, не е нещо необичайно за нашата страна, случва се на няколко години. По-тревожни бяха отрицателните минимални температури, които унищожиха голяма част от плодовите растения, тъй като те вече са почнали своето развитие по време на доста топлия март.
Като цяло динамиката на времето нараства от климатичните промени поради повечето енергия в атмосферата. Въпреки че основна е тенденцията на затопляне, някои учени смятат, че има парадоксално увеличаване или поне по-бавно намаляване на студовете в някои райони на Северно полукълбо, преди всичко в Северна Америка. За България основната тенденция е тази на затопляне – с увеличаване на горещите и намаляване на студените явления.

- Почти всяка следваща година се оказва по-топла от предишната. Докога ще е така?
- При липса на катаклизми като сблъсък с голям астероид или значително вулканично изригване това ще продължи, докато човечеството не прекрати отделянето на своите емисии или не успее да компенсира емисиите с масово улавяне на въглерод от въздуха - нещо, което на този етап почти не се случва, тъй като технологиите не са достатъчно развити. В момента годишно се улавят едва 0,1% от емисиите.
Ще имаме и нерекордни години, но те най-често ще са сред най-топлите, на второ или трето място например. И ако поглеждаме само с 5 или 10 години назад, „студеното“ в момента ще е пак рекордно горещо.

- Започва ли Земята да „ври“, след като последните 12 месеца са били с цели 0,71 °C по-топли от обичайното…
- Глобално сгорещяване го наричат журналистите от „The Guardian“, които се опитват да изтъкнат сериозността на процесите.
Според последния оценъчен доклад на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC), концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата през последните десетилетия е най-високата от 3 милиона години насам, когато температурата на Земята е била с около 3 градуса по-висока от настоящето.

- Серията от рекордно или почти рекордно високи температури за цялото земно кълбо продължава вече близо 2 години. Колко ще продължи?
- Не е ясно. Вероятно е да сме прекрачили нов дългосрочен праг и почти да не видим спад обратно през следващите десетилетия. Виждаме, че затоплянето често има периоди с по-стабилна температура и бавното ѝ нарастване, като това през периода 1998-2012 г., последвано от години на рязко затопляне. В момента сме в нов период на затопляне.

- Кога Земята ще започне да се охлажда…
- След стабилизиране на концентрацията на парниковите газове в атмосферата, затоплянето ще спре след няколко десетилетия, но ще отнеме хилядолетия, докато температурата се понижи до тази от края на 19 век.
Интересен е случаят с метана – вторият по значение парников газ, тъй като неговото затоплящо действие е 28 пъти по-силно от това на въглеродния диоксид. Той обаче има много по-кратко време на задържане в атмосферата, поради което, ако веднага спрем всички емисии на метан, ще следва охлаждане с около 0,5 °C през следващите 100 години или поне затоплянето ще се забави с толкова, ако емисиите в следствие от други газове продължат.

- Какво се случва с морската вода, когато навън става все по-топло?
- Морската вода също се затопля, макар и по-бавно от сушата, тъй като водата може да поглъща повече топлина. Но температурата на морската повърхност също вече е рекордна в голяма част от света. Според доклада на агенция „Коперник“ за състояние на климата в Европа през 2024 г. тя е била рекордно висока в Средиземно море и в по-голямата част от Черно море.

- Топенето на ледовете продължава. Кога ще видим трева в Арктика?
- Според IPCC, има голяма вероятност Арктика да остане без морски лед още до 2040 г. Въпреки че от 2012 г. не е отбелязван нов абсолютен минимум на леда (такъв може да има през септември по време на годишния минимум на количеството на леда в края на полярния ден), продължават да се отчитат рекордно ниски площи за други месеци от годината и сега имаме рекордно нисък максимум на леда за месец март.

- По всичко личи, че световната температура ще остане над прага от 1,5 °C и за тази година, защото…
Тази година най-вероятно е по-хладна от миналата поради края на явлението Ел Ниньо. Очакванията на учените са да бъде третата най-топла, поради което е възможно 2025 г. да остане под прага от 1,5 °C. Тук вече зависи и анализите на коя научна организация разглеждаме, тъй като всяка една изчислява световната температура по различен начин. Например според НАСА температурата може да остане по прага от 1,5 °C, но според агенция „Коперник“ да е над него.
------------------------

Николай Петков е завършил магистратура специалност „Метеорология“ във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Магистърската му теза е на тема „Климатични индекси – анализ на климата над Югоизточна Европа в близкото минало и настоящето“. Работи в екологично сдружение „За Земята“ като експерт и координатор. В момента следва магистратура специалност „Интегрирани науки за климатичната система” в университета в Хамбург в Германия, автор в Климатека.