Арх. Николай Пърпов пред ФАКТИ: Не е ролята на главния архитект да е послушен администратор на кмета на София

Архитект Николай Пърпов е внесъл възражение срещу провеждането на последния конкурс за главен архитект на София. Както е известно, от "Продължаваме промяната" също поискаха да се проведе нов конкурс и подчертаха, че арх . Богдана Панайотова няма качествата и интегритета за този пост. От ПП атакуваха както процедурата, чиято организация предизвика критики, така и предизвестения победител арх. Панайотова заради участието ѝ в "проекти с висок корупционен риск". Как е минал конкурсът… Пред ФАКТИ говори архитект Николай Пърпов.

- Архитект Пърпов, мина конкурсът за главен архитект на София. На теста отпаднахте пет кандидати, но какво е впечатлението ви за това как бе организирана цялата процедура?
- Като организация не мога да се оплача. Беше нормално организиран, но беше, според мен, неправилно подходено като цялостна концепция на конкурса, защото главният архитект не е един обикновен администратор, един държавен служител. Напротив, той един визионер, който трябва да мисли как да се развива градът, как да стане по-красив. Изобщо в неговата компетенция има много въпроси, които са свързани със самия град. За мен конкурсът не беше правилно организиран като концепция и затова пуснах възражение. Главният архитект не е само служител, той е човек, който трябва да мисли за развитието на целия град, да организира работата на направление „Архитектура и градоустройство“ и то точно с идеята как да се развива, и как градът да става по-добър.

- Всеки от вас успя ли да изложи концепцията си за развитието на София преди да се стигне до теста?
- Никой не е искал такова нещо като концепция. Аз съм участник в трети конкурс за главен архитект на София.

- И ако ги степенуваме, кой от тях беше най-добре и разумно проведен?
- При първото ми участие в конкурса, когато избраха архитект Петър Диков за главен архитект на София, тогава от „Отворено общество“ направиха среща на кандидатите с граждани и журналисти. Това беше много положително, за да могат всички желаещи да добият представа всеки кандидат какво мисли, как смята да реши проблемите на града и така нататък. Вторият конкурс също беше интересен, когато избраха архитект Здравко Здравков. Тогава по инициатива на холандския посланик в София в сградата на Европейската общност и под ръководството на Соломон Паси също имаше среща с кандидатите, където хора ни задаваха въпроси точно свързани с развитието на града. Интересното е, че и в двете срещи, за които говоря, кандидатите, които ги избраха, не присъстваха. Но това няма значение.

- А сега просто нямаше дори и дебат…
- Да, сега нямаше нищо. Затова пуснах и възражение, защото, пак ще кажа, не е ролята на главния архитект да е един послушен администратор на кмета на София. Напротив, той трябва да му е съветник, трябва да е човек, който по всички въпроси, свързани с устройствено планиране, със строителство и така нататък да помага на кмета на София градът да се развива.

- Познавате ли другите колеги, с които се явихте на конкурса. Да очакваме ли и друго възражение…
- Познавам двама-трима човека. С другите се запознахме на място, буквално преди теста.

- А преди теста събраха ли ви поне на едно място, за да обсъждате нещата?
- Не. Събирането ни беше пред залата, преди да влезем на теста. След това изтеглиха кой от трите варианта ще се падне и това беше. Имахме една пауза, след като всеки беше попълнил теста, а в нея обсъждахме някои въпроси с кмета, с част от кандидатите и това беше всичко.

- От „Продължаваме промяната“ също искат този конкурс да бъде обявен за невалиден и да се проведе нов конкурс. Може ли да стане това?
- Аз от 1979 година съм архитект. Тогава работих в „Софпроект “ – предприятието, което се занимаваше с проектирането на града. Още от тогава, но и не само, защото съм кореняк софиянец, винаги ме е вълнувал този проблем с развитието на столицата. Не случайно преди 6-7 години гостувах често при ваш колега в една телевизия и обсъждахме проблемите на града. И досега това ме вълнува и искам по някакъв начин градът ни да се развива в по-добра посока.

- Но това не може ли да се случи, примерно, през Съюза на архитектите, през Камарата на архитектите с предложения…
- То може да се случи през много неща, но не го виждаме да става. Аз вече смятам, че предварително на всички конкурси са си избрали човека, а самите конкурси ги правят абсолютно формално. Без да се интересуват от концепция за града, от идеи и така нататък. Ще ви дам пример какво се случи в първия конкурс, в който участвах. След моето кандидатстване ме бяха поканили четири-пет телевизии и тогава гостувах при господин Коритаров, а на другия ден ме изхвърлиха от списъка с кандидатите и обявиха, че и те не могат да имат медийни изяви. Ето това буди съмнение във всичките тези конкурси. Явно хората, които управляват града, а и не само, казват „… ето този ще е - и край“. Не ги вълнуват нито концепции, нито идеите на хората, които всеки може да предложи. Вижте, главният архитект на един град не е просто една длъжност. Ролята му не е само на администратор. Започвайки работа на такава една длъжност, тогава вече трябва масово да използваш съвета на Съюза на архитектите, на Камарата на архитектите, на Камарата на строителите, на Камарата на инвеститорите, за да се изгради концепция как градът да се развива спрямо желанието на всички. Още преди седем години, когато беше конкурсът за главен архитект, се свързах чрез познати с една американска фирма, за да се направи дигитален модел на целия град с точност до 5 см . Много пари струваше този дигитален модел или да кажем макет, но той щеше да ни даде възможност да гледаме всякакви нови сгради къде и какво е най-добре да се строи, как да се строи, да се произнесат специалистите, гражданите и тогава да се дава разрешение за строеж. А не както е сега, господин еди кой си си купил едно място и ще стои небостъргач и край, иска небостъргач.

- А вие как си представяте работата на главния архитект. Какви бяха основните точки в концепцията ви?
- При второто ми участие в конкурса бях предложил план за организацията на самата работа. Тогава бях предложил една система - и продължавам да държа на нея, на база опита на частни компании и фирми в Европа за ежедневен контрол на работата на администрацията. Кой какво е направил, какво е свършил, как го е свършил. Отговорността на всеки един по веригата каква е. Също трябва да вземем предвид и това, че всеки трябва да носи своята отговорност за работата и решенията си. А не както е сега, когато се стигне до проверка от ДНСК или съдът се произнесе с решение, общината да му плаща глобата. Не, от джоба му да се вземе тази глоба. Важно е също самите членове на експертните съвети, които взимат много важни решения, също да носят материална и всякаква отговорност за решението си. А знаем, че в България на всички тези колективни органи никой не търси отговорност.

- Защото така е най-удобно, когато се прехвърля отговорността и всеки си измива ръцете с другия…
- Е, крайно време е това да спре и да се търси такава отговорност.
-----------------------------------
Арх . Николай Пърпов е работил 12 години в Дирекция "Архитектура и градоустройство" на Столична община. Носител е на първа награда в конкурса "Сграда на годината" за 2013 г. за болница "Надежда". Негови проекти са награждавани в Индия и Швеция. Автор е на проекти за хотели в цялата страна, офис сгради. Освен у нас е работил и в Албания.