Коментар на водещия: Светът такъв, какъвто е

Тази седмица се сбогувахме с папа Франциск. Не съм католик и не се вълнувам особено от Великата схизма от 1054 година, макар да съм я изучавал подробно.

Искам обаче да споделя, че думите и посланията му, чисто човешки, достигаха до мен и ми харесваха.

Точно като основната цел на християнството – да достигне до всеки човек и всяка душа, без да е нужна прекомерна демонстрация. Вярата винаги е нещо лично и съкровено и достига до нас чрез думите, за да моделира делата.

Това припомни за "120 минути" по бТВ Светослав Иванов.

В тези думи нямаше агресия, нито горделивост. Може би защото този човек принадлежеше на друго време, а не на този полудял, високотехнологичен и роботизиращ се свят, в който живеем днес.

Вчера имахме възможност в ефира на bTV да разгледаме подробно ритуалите и символиката в служението и традициите на Ватикана. По същия начин, по който направихме това преди няколко месеца при интронизацията на патриарх Даниил, а преди това и на Неофит. Това е достатъчно, за да си дадем сметка, че религията описва света такъв, какъвто днес той не е.

Свят, в който все по-често ключовата дума е „сделка, сделка, сделка“, а въпросите за мира и войната сякаш са част от някаква зловеща телевизионна игра, в която цели народи се борят за оцеляване.

Време на агресивен лобизъм, който се превръща в правило в политиката, а най-шумните викат заклинания на висок глас, пълни с правописни грешки. Лобизъм, който ни води към авторитаризъм.

Всичко, срещу което се бореше и папата, и милиони хора, се случва в днешния свят пред очите на всички ни.

В книгата си „Папска дипломация“ Кирил Карталов разглежда подробно какво представляват мирът и войната според християнството. Мирът, според Новия завет, е обречен да се осъществява само в неразривна връзка със справедливостта - през мира на съвестта, до мира, който гарантира живота на всеки народ.

Като виждаме какво се случва днес около нас, намираме още едно доказателство, че това е описание на света, такъв, какъвто не е. А може би и никога не е бил. Но е светът, към който трябва да се стремим.

Затова, когато гледаш новините в последните месеци и си дадеш сметка какво се случва, ти иде да крещиш — сделка, мир, сделка, има мир, сделка — няма мир. Сякаш обществата се оглеждат в огледалото, за да видят едно изкривено лице с блеснал поглед, със сенки под очите от писане на коментари в социалните мрежи и клеймящо всичко и всички.

Но кой съм аз, за да съдя? – казваше многократно папа Франциск.
Той ясно си даваше сметка, че ставаме все по-разделени и жестоки едни към други. Въпреки че наричаше интернет „дар от Бога“, и папата виждаше в социалните мрежи опасностите, които в момента блъскат света в крайности, но с уговорката, че технологиите не са нито добри, нито лоши. Хората са.

„Не технологията определя дали комуникацията е автентична, а човешкото сърце“, казваше той.

И тъй като живеем във времето на все по-кратките форми и скролването нагоре, не трябва да забравяме, че има неща, които не могат просто да се скролнат. Защото след такива личности следващи вече не идват.

Така е и при хората, които си тръгват от света, който днес е такъв, какъвто вече не е.