Европейският съюз отхвърли в понеделник идеята за преустановяване на политическия диалог с Израел във връзка с нарушенията на правата на човека в ивицата Газа. Предложението беше направено от оттеглящия се от поста върховен представител на Европейския съюз по външната политика и сигурността Жозеп Борел. Той предупреди само няколко дни преди края на мандата си: "Историята ще съди всички, всички нас", обобщава Европейският нюзрум – платформа за сътрудничество между 23 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.
В понеделник Борел заяви, че "няма повече думи", с които да опише кризата в Близкия изток, като направи мрачна оценка на потенциално последната си среща на външните министри. На брифинг за пресата Борел заяви, че мнозинството от 27-те държави от Европейския съюз - както се очакваше - са отхвърлили неговия призив за прекратяване на политическия диалог с Израел във връзка с войната в ивицата Газа.
Едва прикривайки разочарованието си от липсата на влияние от страна на ЕС върху израелско-палестинския конфликт по време на петгодишния си мандат, по-рано Борел заяви, че е "изчерпал думите, за да обясни какво се случва".
Очакваше се предложението на Борел за прекратяване на политическия диалог на ЕС с Израел - част от по-широкообхватно споразумение за търговските отношения - да срещне съпротивата на много държави членки, сред които Франция, Германия, Нидерландия, Чехия, Унгария, Италия и Белгия.
Съветът на ЕС по външни работи (ежемесечно заседание на министрите на външните работи в рамките на Съвета на ЕС - бел. ред.), който се проведе на 18 ноември, може да се окаже последният, председателстван от Борел. Предполагаем негов наследник е бившият министър-председател на Естония Кая Калас, която вероятно ще поеме поста от Борел в рамките на следващия състав на Европейската комисия, председателствана отново от Урсула фон дер Лайен.
"Това е война срещу децата"
"Това е война срещу децата", заяви 77-годишният ръководител на външната политика на ЕС пред журналисти след заседанието на Съвета на ЕС по външни работи. Той описа "апокалиптичната ситуация в Газа, където 70 процента от жертвите са деца и жени“, а два милиона души са били разселени. Борел също така призна страданията на израелските заложници, държани в плен от палестинската въоръжена групировка "Хамас" и други въоръжени групи след атаките срещу Израел на 7 октомври 2023 г.
Атаките на "Хамас" доведоха до смъртта на 1206 души, предимно цивилни, според преброяване на официални израелски данни, направено от френската новинарска агенция Франс прес. Министерството на здравеопазването в управляваната от "Хамас" ивица Газа твърди, че от 7 октомври досега там са загинали 43 922 души, предимно цивилни.
Мнозинството от държавите членки на Европейския съюз са против замразяването на диалога между ЕС и Израел
"Повечето държави членки смятат, че е много по-добре да продължат да поддържат дипломатически и политически отношения с Израел", потвърди Борел. Той изтъкна, че предложението му е подкрепено от доклад, изготвен от специалния представител на ЕС по правата на човека Олоф Скуг. Докладът се основава на компилация от данни за нарушения, публикувани от агенции на ООН и други международни организации, работещи на територията на Газа, Западния бряг и Ливан.
Върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността заяви, че неговите служби "поне са предоставили на разположение" цялата информация, изготвена от органите на ООН и международните организации на място, "за да се прецени начинът, по който се води войната".
Борел добави, че е направил това, след като Европейската комисия "не е предложила нищо", откакто през февруари Испания и Ирландия поискаха "спешен преглед" на това дали Израел спазва задълженията в областта на правата на човека съгласно Споразумението за асоцииране между ЕС и Израел.
ЕС е разделен по отношение на израелските действия в Газа и Западния бряг
Откакто Израел предприе опустошителна ответна офанзива в Газа, държавите от ЕС са дълбоко разделени по отношение на конфликта.
Германският министър на външните работи Аналена Бербок отхвърли предложението на Борел за прекратяване на редовния политически диалог с Израел. "Винаги сме за това каналите за диалог да останат отворени. Разбира се, това се отнася и за Израел", каза тя. "Хуманитарната помощ е твърдо прикрепена в международното право", каза тя. Бербок ясно заяви, че не трябва да има колонизация на Газа и изселване от територията.
Франция се обяви против замразяването на диалога между ЕС и Израел, но подкрепя санкциите срещу израелските заселници, обвинени в нападения над палестински цивилни в окупирания Западен бряг. "Ние сме дълбоко привързани към сигурността на Израел", заяви френският външен министър Жан-Ноел Баро на Парижкия форум за мир, но "в интерес на Израел, на израелската сигурност, трябва да се спазва международното право и да се постигне справедливост". По време на посещението си на Западния бряг на 7 ноември Баро вече беше заплашил с нов кръг от санкции и поднови ангажимента на Франция за постигането на решение за две държави във връзка с израелско-палестинския конфликт.
Държавният секретар по европейските въпроси на Португалия Инеш Домингуш заяви, че Португалия също се противопоставя на предложението на Борел, като подчерта, че "сега не е идеалният момент" за това. Домингуш заяви, че има основания по същество, тъй като Лисабон смята диалога "за положителен", но това е и въпрос на време, тъй като в момента има преход на ниво изпълнителна власт на ЕС". Процесът на одобрение на новата Европейска комисия (ЕК) е в ход - изслушванията на новите комисари продължават и се очаква новият състав на ЕК да започне работа през декември. "В момента смятаме (...), че е важно да се запази политическият диалог", каза тя.
Министърът на външните работи на Нидерландия Каспар Велдкамп заяви: "Има нов израелски министър (Израел Кац - новият министър на отбраната), скоро ще има и нов върховен представител на ЕС по външната политика и сигурността; ще изчакаме тези две възможности, за да започнем диалога, защото има много неща за обсъждане, включително катастрофалната хуманитарна ситуация в ивицата Газа".
Италианският външен министър Антонио Таяни подчерта, че "бойкотирането на диалога с Израел е безсмислено. Ако искате да работите за мир, не можете да избягвате разговорите с Израел".
Заместник-министърът на външните работи на България Елена Шекерлетова подчерта необходимостта от деескалация на конфликта, подновяване на дипломатическите усилия и предотвратяване на ескалацията на военните действия в региона. "България подкрепя изпълнението на Резолюция 2735 на Съвета за сигурност на ООН за незабавно и безусловно освобождаване на всички заложници и прекратяване на бойните действия", заяви Шекерлетова.
От името на Словения министърът на външните работи Таня Файон заяви, че страната е готова да разгледа предложението на Борел за прекратяване на диалога с Израел. Според нея фокусът трябва да бъде поставен върху Член 2 от Споразумението за асоцииране между ЕС и Израел, който се отнася до зачитането на правата на човека. "Това е ключовото, което трябва да бъде запазено. Но има и други въпроси, поради което си заслужава да се обмисли възможността за временно прекратяване".
Файон отново призова за по-строги санкции срещу израелските заселници, които упражняват насилие над палестинците на Западния бряг. Първият дипломат на Словения призова и за санкции срещу израелските политически лидери, които подкрепят случващото се. Освен това тя призова за ембарго върху вноса, обозначен като произхождащ от окупираните палестински територии.