Наемите растат 5 пъти по-бързо от заплатите

Проучване на консултантската фирма Ernst & Young установи, че за жилище от 107 кв.м наемът през 1997 г. е бил 28% от средната заплата на работника, а през 2020 г. той е скочил до 67%. Общоприето е, че наемът не трябва да надвишава 35% от месечния доход, в противен случай тежестта му става твърде голяма за домакинството.

В Испания е особено трудно за тези, които живеят сами, особено за възрастните хора. През 1997 г. средният наем е бил 46% от редовната пенсия. Днес тя съответства на 103% от средната пенсия.

Според експертите на компанията 35% от тези, които ще започнат работа в близко бъдеще, ще наемат жилище. Това е средното ниво за Европа. Сега те са само 17%. За служителите под 35 години тази цифра нараства до 45%. „Част от испанското общество беше принудено да изостави класическия модел на собственост върху жилище и да избере жилище под наем поради икономически обстоятелства, липса на сигурност на работното място, постепенно повишаване на цените и някои по-неблагоприятни данъчни условия“, посочват от Ernst & Young.

Необходимо е да се стимулира ръстът на предлагането на обекти с достъпни наеми, както и покупката на жилища. Те критикуват ситуацията, при която младите предпочитат да наемат, а не да купуват, тъй като това не решава, а отлага жилищните им проблеми.

Миналата година испанското правителство прие закон за контрол на наемите. Той, по-специално, включва жилищни субсидии за млади испанци. Подобен модел ще доведе до по-високи цени в дългосрочен план, както се случи в други страни.

Докладът също така поставя под въпрос преките интервенции в цените на жилищата, по-специално това, което беше направено в Барселона през 2020-2022 г. Въвеждането на "тавана" на лизинга доведе до спад в предлагането с 50%. Още по-рано, между 1964 г. и 1985 г., в цяла Испания действа система на „стар наем“, която ограничава цените на общо ниво. Това маргинализира сектора до 90-те години на миналия век.