Дали реалните виновници ще бъдат наказани

Според властите в Турция близо 13 милиона души в 10 града са били засегнати от земетресението. Над 33 хиляди сгради са напълно или частично разрушени или трябва да бъдат съборени. Броят им навярно ще расте в хода на проверките за строителството, които предстоят. С отминаването на първоначалния шок, хората започват да си задават и друг въпрос - кой носи вината за това бедствие? “Това е съдба, подобни неща се случват”, заяви турският президент Реджеп Ердоган пред е един оцелял от земетресението. Но дали всичко е въпрос на съдба?

Турското правосъдно министерство вече е учредило специализирани органи за разследване на престъпления, свързани със земетресението. Има вече и арестувани строителни предприемачи. Досегашния опит на Турция в разследванията след земетресения обаче повдига въпроса дали отговорните служители, които са провели небрежно инспекциите на сградите и не са контролирали както трябва процесите по строежа, наистина ще бъдат наказани?

Това не е първият подобен случай в Турция. След земетресението от 1999 година през 2001 г. беше прието ново законодателство за безопасно строителство. “Искрено вярвахме, че сградите, строени след 2001, ще са по-безопасни”, казва Халюк Суджуолу, професор по инженерни науки в университета в Анкара. Според турски статистически данни 51% от засегнатите хора в сегашното земетресение са живеели в сгради, построени след 2001 година. “Това е като да имаш много добри закони срещу престъпниците, но никой да не ги прилага”, казва професорът.

Измами и политическо влияние

Суджуолу обяснява, че дори хора от местните власти признават, че строителните фирми, особено в по-малките градове, имат политическо влияние, което използват, за да строят без надзор. Сигурността явно е по-маловажна от печалбите. Според регулациите, въведени през 2001, всички сгради трябва да минават проверка от експертни фирми. Доскоро обаче одиторските фирми са били избирани от самите строители. Това, разбира се, поражда конфликт на интереси. “Знаем дори за строителни фирми, които си създадоха одиторски фирми, за да правят сами инспекциите на сградите си”, казва Суджуолу.

Тези фирми не са единствените, които отговарят за проверката на строителните конструкции. Общините също издават лиценз за всяка сграда. Но дори местната община да откаже да го издаде, той може да се получи и от централните власти в Анкара.

Борба за избирателски гласове

Амнистия за строителни обекти

се използва особено активно в предизборни кампании. С нея се легализират сгради, обявени за незаконни. Това е един вид амнистия срещу заплащане за постройките, които нямат разрешително за строеж или дори не отговарят на стандартите. На практика това е просто още един начин да се печелят гласове.

“Амнистиите на практика показват, че строителството не е безопасно”, казва Еюп Мухджу, председател на Камарата на архитектите в Турция. Сградата на Камарата в Кахраманмараш е единствената в околността, която не е разрушена.

Амнистиите се издават с уточнението, че това решение се взима с изричното съгласие на собствениците. Така държавата прехвърля отговорността върху тях. Според Мухджу това противоречи на основните отговорности на държавата.

“Причината за незаконното строителство е правителството, което издава амнистиите”, казва Мухджу. “Някои хора печелят от незаконното строителство. Факт е, че всички тези хора, които загубиха живота си под развалините, загинаха под надзора на самата държава”.

“Нарушенията се толерират”

В десетте провинции, засегнати от земетресението, близо 295 000 сгради са получили строителна амнистия. Експерти смятат, че хиляди са загинали в тези постройки. Вместо да бъдат разрушени или обезопасени, те просто са получили амнистия. Съществуването на тези амнистии показва на хората, че “нарушенията в строителството се толерират”. Това увеличава броя на незаконно построените сгради и легитимирането на строителни дефекти. Смята се, че строителството е един от най-силно засегнатите от корупция сектори в Турция.

Строителството е особено важна сфера за турската икономика. Секторът създава много работни места, особено за нискоквалифицирана работна ръка. Той е движеща сила и за растежа на други сектори, а правителството прилага политики в подкрепа на строителния бранш, като предлага изгодно финансиране.

"Небрежност на века"

Професорът Суджуолу казва, че за последните две десетилетия правителството е предпочело да инвестира в представителна инфраструктура като пътища и мостове, защото те имат политическа тежест в очите на избирателите. "Намаляването на риска от земетресения не осигурява никаква добавена политическа стойност", казва той пред ДВ. "Ресурсите, които влагате в това, създават работна ръка само за известно време. Но това не е като откриването на промишлено предприятие или транспортно съоръжение".

От пресслужбата на президента Ердоган заявиха, че земетресението в Турция е "бедствието на века", докато много експерти в страната смятат, че то е било предотвратимо. Вместо това те говорят за "небрежност на века”.

* Заглавието е на редакцията