Сградите, които със сигурност ще станат норма в бъдеще

Сгради и екология. Това са двете думи, които в последно време се използват все по-често заедно. Енергийната ефективност, възобновяемите източници и щадящото околната среща строителство са темите, върху които тепърва ще се работи. На дневен ред обаче е въпросът как вече построените сгради да функционират по-енергийно ефективно. Отговор на този и други въпроси по темата дава в специално интервю за най-големия сайт за недвижими имоти imot.bg Тодор Брешков, председател на съвета на директорите на „Фонд за недвижими имоти България“ (ФНИБ).

Господин Брешков, допреди няколко години на дневен ред беше използването на екологични материали за построяването на една сграда. Днес обаче фокусът се премести към екологично експлоатиране и управление на тези сгради. Какво означава това?

Двете концепции не си противоречат, едната е по-скоро естествено продължение на другата. Терминът "екологично експлоатиране и управление на сгради" се отнася до устойчивото управление на сградите, което се основава на опазването на околната среда и намаляването на негативното им въздействие върху нея. Този процес включва използването на екологично приятелски материали при строежа на сградите, както и въвеждането на системи и технологии за енергийна ефективност, водно управление, управление на отпадъците и други.

С други думи, екологично експлоатиране и управление на сгради цели да намали отрицателното въздействие на постройките върху околната среда чрез постигане на по-високо енергийно ефективни сгради, намаляване на водната консумация и управление на отпадъците. Това може да се постигне чрез използване на екосъобразни материали, ефективни системи за отопление, охлаждане и осветление, както и използване на водни и енергийни ресурси по-ефективно.

Именно заради това във ФНИБ АДСИЦ ние се стремим да инвестираме единствено в екологично ефективни сгради и материали, които имат възможно най-малък отрицателен ефект върху околната среда и осигуряват здравословна и комфортна среда за пребиваване и работа на хората.

Какво е възприятието на клиентите, когато им се предлага помещение в енергийно ефективна сграда?

Възприятието на клиентите при предлагане на помещение в енергийно ефективна сграда може да бъде двупосочно, в зависимост от няколко фактора.

Едно от основните предимства на енергийно ефективните сгради е намаляването на разходите за енергия, което може да бъде много привлекателно за бъдещите наематели. Когато се предлага помещение в енергийно ефективна сграда, потенциалните наематели може да видят това като възможност да намалят разходите си за енергия, което е предимство както за тях, така и за околната среда.

Също така, много от наемателите са наясно с нарастващата глобална загуба на енергия и търсят начини да намалят своя въглероден отпечатък върху околната среда. В този контекст, предлагането на помещение в енергийно ефективна сграда може да бъде възприето като положителна стъпка в тази насока.

От друга страна някои от наемателите не са свикнали с част от нововъведенията в зелените сгради и първоначално това създава объркване в тях. В този случай е важно да се дадат ясни и конкретни обяснения за начина, по който работи една такава сграда и как реално се постига енергийната ефективност.

В крайна сметка, възприятието на потенциалните наематели при наемането на помещение в енергийно ефективна сграда зависи от няколко фактора, като ефективността на системата за отопление и охлаждане, нивото на комфорта и разходите за енергия. Важно е да се даде ясна информация и да се отговори на всички въпроси, които клиентите могат да имат, за да се изтъкнат дългосрочните предимства на т.нар „зелени сгради“ и в крайна сметка по-големият комфорт и предимства, които осигуряват те.

Колко пести един наемател от наемането на помещения в енергийно ефективна сграда спрямо наемането на офис площи в конвенционална такава?

При различните сгради нивото на енергийна ефективност е много различно и зависи от много фактори, които могат да окажат влияние върху това. Нашата най-нова сграда Синерджи Тауър например е проектирана и изпълнена съгласно изискванията на американския стандарт за зелени сгради LEED. В резултат на това сградата получи златен сертификат, което съответства на едно много добро ниво на ефективност.

Съгласно проучванията за такива сгради при тяхната експлоатация може да се намали с около 25% потреблението на енергийни ресурси, да се намалят с 19% разходите за поддръжка и да се редуцира с до 11% потреблението на вода. Всичко това води до намаляване на въглеродния отпечатък на всеки един наемател, което е бъдещата цел на съвременното ни общество.

От какви фактори зависи дали една сграда, която не е енергийно ефективна да бъде съборена и на нейно място да бъде построена такава или старата да бъде реновирана така, че да стане енергийно ефективна?

Това зависи от редица фактори. Възрастта и състоянието на старата сграда, цената, оценката на енергийната ѝ ефективност, регулаторните изисквания, общественото мнение и околната среда, могат да оказват влияние върху решението.

Ако старата сграда е в много лошо състояние и не може да бъде ремонтирана с цел енергийна ефективност, от икономическа гледна точка може да е по-ефективно да се събори и да се построи нова енергийно ефективна сграда.

Реновирането на старата сграда може да бъде по-скъпо, отколкото построяването на нова енергийно ефективна сграда, в зависимост от местоположението, размера, конструкцията и други фактори.

Ако старата сграда има потенциал да се превърне в енергийно ефективна сграда, то реновирането ѝ може да бъде по-ефективно и по-устойчиво за околната среда от събарянето ѝ и построяването на нова сграда.

Регулаторните изисквания и общественото мнение могат да бъдат важни фактори при решаването на въпроса, особено ако старата сграда е значима за местната общност.

Накрая, важно е да се отбележи, че различни проекти могат да имат различен отрицателен екологичен отпечатък, и това може да бъде важен фактор при вземането на решение.

Къде се намира България на европейската карта по отношение на енергийно ефективните сгради?

България все още е сравнително ниско поставена на европейската карта на енергийно ефективните сгради, но има някои положителни тенденции. Според последните статистически данни на Европейската комисия от 2020 г., България има най-малкия брой енергийно ефективни сгради сред държавите членки на Европейския съюз, като те представляват само 0,06% от общия брой сгради в страната.

Въпреки това, през последните години България въведе мерки за насърчаване на енергийната ефективност на сградите, като например програми за финансиране на реновации на сгради, въвеждане на стандарти за енергийна ефективност за новостроящи се сгради и други. Тези мерки са насочени към намаляване на енергийната бедност и подобряване на енергийната ефективност на жилищния и офисен сектор в страната.

Пазарът обаче все повече засилва тази тенденция. Това важи особено силно за сферата, в която „Фонд за недвижими имоти България“ оперира. Все повече от нашите контрагенти и наематели търсят именно енергийно ефективни и екологични сгради за помещаването на офисите си и все повече хората държат да намалят въглеродния отпечатък, който оставят в природата. Именно затова и вече все по-трайно се налага тенденцията на инвестиция и строителство на такъв тип проекти.

Все още има много работа, която трябва да се свърши в България, за да се постигне по-високо ниво на енергийна ефективност на сградите, но страната се движи в правилната посока и въведените мерки трябва да помогнат за постигане на по-добри резултати в бъдеще.

Как виждате бъдещето на енергийно ефективните сгради?

Енергийно ефективните сгради имат огромен потенциал за бъдещето на градската среда и нашата планета като цяло. Те не само че помагат за намаляване на въглеродните емисии, но и спестяват енергия и средства в дългосрочен план.

През последните години има значителен ръст на интереса към подобен тип проекти, както в жилищния, така и в офисния и търговския сектор. Нови технологии и материали се разработват, за да се постигне по-високо ниво на енергийна ефективност и комфорт за хората, живеещи и работещи в тези сгради.

Такива сгради могат да играят ключова роля в борбата срещу изменението на климата и намаляването на енергийната бедност в световен мащаб. Следователно, те със сигурност ще станат норма в бъдеще, особено ако се продължат усилията за насърчаване и финансиране на тези проекти по света.