БСК е обезпокоена от подготвяната промяна, касаеща собствеността на индустриалните паркове

Премахването на възможността за държавна собственост в индустриалните паркове ще доведе до неравнопоставеност и нарушение на конкуренцията между вече съществуващите паркове и новосъздадени такива, се посочва в становище на Българската стопанска камара (БСК) по проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за индустриалните паркове (ЗИП), който е предложен за обществена консултация със срок на представяне на предложения 9 февруари.

Според БСК чрез премахването на възможността за участие на държавата или държавни дружества при създаването и управлението на индустриални паркове се отнема съществен инструмент за управление и провеждане на целенасочена национална политика. С предложените промени се ограничава участието на предприятия, в които държавата няма решаващо участие във вземането на решения, т.е. има миноритарен дял, но те по принцип се оказват изключени от възможността за участие в подобна инициатива.

От БСК обръщат внимание, че по Националния план за възстановяване и устойчивост в края на миналата година бяха представени 23 предложения от индустриални паркове в страната по Програмата за публична подкрепа за развитието на индустриални райони, паркове и подобни територии и за привличане на инвестиции (AttractInvestBG). Допустими кандидати бяха вписаните по Закона за индустриалните паркове, индустриални паркове, включително държавни, когато собственикът е държавата. Бюджетът на безвъзмездната финансова помощ по процедурата бе определен на 212,5 млн. лв., като сумата на проектните предложения надвишава два пъти осигурените безвъзмездни средства.

В мотивите към законопроекта и предварителната частична оценка на въздействието няма информация и анализ за дейността и структурата на действащите индустриални паркове в България, които да позволят да се направи обоснована преценка за необходимостта от предложените промени. Не е направен отчет и анализ на изпълнението на приетата през 2015 г. Стратегия за развитие на индустриалните зони, а новоразработваната стратегия все още не е налична за обществено обсъждане, посочват от БСК.

Според Камарата не е обоснован размерът от минимум 150 дка за индустриален парк, специализиран в един вид производство, тъй като икономическите дейности, както са класифицирани по NACE (КИД), изискват различни условия за осъществяване на дейността - площ, енергия, суровини, инфраструктура, работна сила и др.

От БСК предлагат да се предвиди възможност за финансово подпомагане за изграждане на вътрешната техническа инфраструктура на парка както на собствениците на ключов индустриален парк, така и на операторите. По смисъла на Закона за индустриалните паркове оператор на индустриален парк е лице, което извършва дейностите по експлоатация на индустриалния парк и изпълнява функциите, които има самият собственик. По тази причина според БСК е "нелогично и дори дискриминационно възможността да се ползва предвиденият приоритет да е относима към ключов индустриален парк само в случаите, когато този парк се експлоатира директно от собственика, но не и в случаите, когато дейностите в същия ключов индустриален парк се извършват чрез оператор". Поставеният въпрос има и практическо значение в случаите, когато кандидатстването за подкрепа на ключов индустриален парк се извършва не от собственика, а от оператора на същия парк, допълват от Камарата. В §11 от Проекта се предвиждат изменения в чл. 20 от ЗИП, като се създава нова ал. 3, регламентираща приоритет при равни други условия при кандидатстване за подкрепа по ал. 2 за собствениците на ключов индустриален парк и инвеститор в ключов индустриален парк. От БСК предлагат предвиденият приоритет да се отнася за операторите на ключов индустриален парк, като в предложения проект по §11, в новата ал. 2 на чл. 20 след думата собственик да се добави "и оператор".

Подробна статистика за средните цени на имоти в България по градове и квартали може да видите ТУК