Надзорници предлагат шест помени в Закона за устройство на територията

На свое заседание от края на 2004 година ръководството на Българската асоциация на архитектите и инженерите консултанти (БААИК) реши да постави някои въпроси за належащи промени в нормативната уредба по Закона за устройство на територията.

Те засягат взаимоотношенията на консултантите с общинските и държавните органи, лицензирането на консултантите, както взаимодействието между министерството, Българската асоциация на архитектите и инженерите консултанти, камарите на архитектите и на инженерите в инвестиционното проектиране, Университета за архитектура строителство и геодезия.


Предложения на БААИК за промени в нормативната уредба:

1. С разпоредбите на чл. 239, ал. 3 и ал. 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е въведен необжалваемост на наказателните постановления, с които е наложена глоба до 100 лв. или имуществена санкция на юридически лица и еднолични търговци до 5000 лв. включително. Този текст накърнява правата на консултантите, тъй като ЗУТ предвижда, че техните лицензи могат да бъдат прекратени предсрочно:
- с влязло в сила наказателно постановление е наложена имуществена санкция на консултанта;
- с влязло в сила наказателно постановление е наложена глоба повече от три пъти за срок една година на физическите лица, които упражняват дейностите от и за сметка на консултанта.
Следователно е възможно да се отнеме лиценз на консултант въз основа на издадени наказателни постановления, чиято законосъобразност не е потвърдена от съда, тъй като поради своята необжалваемост те не подлежат на съдебен контрол.БААИК предлага ал. 3 и 4 от чл. 239 на ЗУТ да бъдат отменени или в случай, че бъдат запазени, да се предвиди нова изрична разпоредба с която да се забрани отнемането на лицензи на консултантите въз основа на съставени необжалваеми наказателни постановления.

2. Параграф 24 от Заключителните разпоредби на ЗУТ поставя българските консултантски фирми в неравностойно положение спрямо международните. Разпоредбите в него предвиждат за проекти, финансирани изцяло или частично от програми на Европейския съюз - присъединителни фондове, програми ФАР или други, да се прилагат разпоредбите и процедурите на Рамковото споразумение между правителството на Република България и Европейската комисия, ратифицирано на 4 април 1995 г., както разпоредбите и процедурите на годишните финансови меморандуми по съответните програми. За проекти за изграждане на обекти с национално значение, финансирани изцяло или частично чрез финансови договори, страна по които е Република България, ратифицирани от Народното събрание, се прилагат условията и процедурите, предвидени в договорите, сключени по правилата на Международната федерация на инженерите консултанти (ФИДИК), освен ако във финансовия договор не са уговорени други процедури. В тези случаи функциите и актовете на лицата, осъществяващи строителен надзор се осъществяват и издават от инженера по договора, сключен по правилата на ФИДИК. БААИК предлага правилата на ФИДИК да се прилагат за всички обекти и да бъдат въведени като основно правило в Закона за устройство на територията в унисон с практиката на страните членове на Международната федерация на инженерите консултанти.

3. В офиса на БААИК са постъпили множество въпроси и предложения във връзка с разпоредбите на Наредба № 1 към закона за номенклатурата на видовете строежи. В процеса на прилагането на наредбата се установяват противоречия между нейните текстове и разпоредбите на чл. 137 от Закона за устройство на територията, където е извършена категоризацията на строежите. Управителният съвет на БААИК предлага да се актуализира и прецизира Наредба № 1 за номенклатурата на видовете строежи като се приведе в съответствие с принципите за категоризиране на строежите, залегнали в Закона за устройство на територията.

4. С изменението на чл. 168, ал. 1, т. 4 от ЗУТ от юли 2003 г. на консултанта е вменена отговорността по спазването условията за безопасност на труда. Тази поправка в редакцията на текста е неудачна и той би трябвало да се прецизира, като консултантът да има задължението да контролира, а не да носи цялата отговорност дали се спазват изискванията за здравословни и безопасни условия на труд в процеса на строителството.

5. С Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи бе въведено изискването на изработване на план за безопасност и здраве. От направените промени в Наредба № 3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството може да се направи извода, че планът за безопасност и здраве замества проекта за организация и изпълнение на строителството. Това обстоятелство не е отчетено чрез съответна промяна в Наредба № 4 за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, където все още се съдържа част за изготвяне и на проекти за организация и изпълнение на строителството. Необходимо е обемът и съдържанието на проектите за безопасност и здраве по отделните части да бъдат определени в Наредба 4 или разпоредбите относно тях в Наредба № 4 да се синхронизират с текстовете на Наредба № 2.

6. Налице е противоречие между разпоредбите на чл.139, ал. 3, който предвижда, че всички части (графични и текстови) на инвестиционните проекти се подписват от проектанта, от лицето, извършило оценката за съответствие, от възложителя и от инженер-конструктор с пълна проектантска правоспособност за част "Конструктивна", когато оценката за съответствие не е извършена от консултант" и чл. 142, ал. 8 от ЗУТ, съгласно който „оценката за съответствието на част "Конструктивна" на инвестиционните проекти във фази технически и работен проект се извършва по отделен договор с възложителя от физически лица, упражняващи технически контрол по част "Конструктивна", включени в списък, изготвен и ежегодно актуализиран от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране. Ръководството на БААИК предлага в сила да остане чл. 139, ал. 1 от ЗУТ, а чл. 142, ал. 8 да бъде отменен.

С оглед на тези предложения БААИК предлага да бъдат включени нейни представители в работната група по измененията в ЗУТ и на всички подзаконови нормативни документи, които засягат консултантската дейност.