Спор за плажа-некропол в Созопол

В Созопол тлее конфликт между археолози и собственици на имоти, които желаят да строят. Проблемът е, че където да копнеш в античния град, изскачат древни паметници. За археолозите строителството е голям проблем, тъй като върху античния некропол на Аполония израстват хотели. Учените предупреждават, че се строи върху уникални исторически забележителности. От другата страна са интересите на собствениците, които са успели да реституират имотите си и естествено желаят да ги застроят и да печелят от тях. Според юристи големият проблем е, че поземлените комисии са връщали земи неправомерно и че не се спазва новият Закон за паметниците на културата.

Като се добавят и крайните позиции и невъзможността да се постигне баланс, проблемът се изостря още повече.

Какво представлява античният паметник

Аполония Понтийска е най-старият град със статут на град-държава на територията на България. Създаден е през VII в. пр.н.е. От няколко години учени проучват некропола на селището, функционирал до края на ІІІ в. пр.н е. Открити са уникални предмети - рисувани съдове в червенофигурна техника, съдове с пластична украса. Изследвани са повече от 1500 гробни съоръжения с останки от погребални обреди с дарове. Некрополът има оградна стена, от която досега са проучени около 40 метра. Подобни ограждения има в некропола в Атина в кв. "Карамейкос", но созополското съоръжение е много по-добре запазено. Античната стена и гробниците в Созопол, които археолозите наричат Градът на мъртвите, нямат световен аналог от този период, казват учените.

Позицията на археолозите

В последните две години археолозите са принудени да провеждат непланирани спасителни разкопки заради строителството по крайбрежната ивица, казва проф. д-р Кръстина Панайотова от Археологическия институт към БАН. Тя разказва, че през 2004 г. тук е открит фигурален съд, който представлява Ерос, държащ на коленете си петле. Такъв съд досега не само не е намиран в България, но за една година учените не са открили изобщо негови паралели в известните публикации за атическа и фигурална керамика. “Принудени сме с много забързани темпове да работим на няколко обекта едновременно, за да можем да спасим тези забележителни останки буквално пред багерите”, споделя проф. Панайотова.

Според директора на регионалния музей в Бургас ст.н.с. Цоня Дражева частната собственост има права, но има и задължения за опазване на историческите ценности.

“Биха могли да запазят фрагменти от некропола или цели стени, да остъклят водопроводна тръба отпреди 2500 години като част от екстериора на имота си”, допълва Марко Бонев, който помага на археолозите.

Гледната точка на собствениците

Според местните собственици Националният институтът за паметниците на културата (НИПК) няма право да накърнява частната собственост, а археолозите не могат да влизат в чужд имот да копаят. "Трябва да има план и след като се започне строителството, тогава да бъдат направени евентуално разкопки. Ако се открие нещо ценно, тогава да се експонира", казва Димитър Крушков, представител на собственици и инвеститори от Созопол. И илюстрира с пример от Стария град, където в частен имот била намерена житница на античната крепостна стена. Археолозите поискали да се спре строителството, но собственикът направил ресторант под житницата, при това му били осигурени пари от специална програма.

Ролята на общината

“Абсолютно съм възмутена, защото археолозите са разкопали половината плаж Харманите и продължават да натрупват пръст върху пясъка. Сигурно е много хубаво да изкарат пет гроба, но защо да е за сметка на плажа. На мен лично ми е мъчно за него”, коментира главният архитект на Созопол Диана Карабаджакова. Тя изрази недоволството си от това, че археолозите тормозят собствениците на имоти: “Ако основите на къщите са по 2.5-3 метра, те ги карат да слизат по на 5-6 метра. Ако това го прави държавата - добре, но всичко това се плаща от джоба на хората.”

Какво казва законът

Законът за паметниците на културата, който влезе в сила от 1 януари 2005 г., предвиди, че собствениците са длъжни да инвестират и опазват паметниците на културата. Той задължава инвеститорите да финансират археологическо проучване и да съхраняват тези останки, които междуведомствена комисия им предложи да бъдат консервирани.

Има само един случай в Созопол, когато археолозите и комисията са успели да постигнат единомислие със собственици на строителен обект. В момента се работи на втори такъв обект, където ценностите ще бъдат запазени, казва проф. Панайотова. Миналата седмица комисията е дала предписания на собственик - три от гробниците, които са най-интересни и имат експозиционен вид, да бъдат експонирани в зелените площи на дворното пространство в къщата му. “Ако не го направи, тук е мястото на контролните органи”, коментира Цоня Дражева.

“Общинските органи, които първи издават строително разрешение, носят отговорност. Те първи трябва да уведомяват собствениците или инвеститорите, че това е паметник на културата и да им обясняват процедурата, която ги задължава да искат съгласуване на строителните визи с Националния институт на паметниците на културата”, обяснява проф. Панайотова.

“Миналата година поискахме площ от 120 м, където е най-интересната част на некропола, да се извади от частните имоти и да се включи в общинската част. Античностите могат да влязат в зелените площи и да се експонират като атракция, но общинското ръководство на Созопол подписа с особено мнение. Нищо подобно за запазване на тази част от некропола не се случи, понеже строежите са на специални хора, понеже става въпрос и за мафиотизирани структури”, категорична е Дражева.

За всеки конкретно проучен парцел и открита находка археолозите отправят сигнали, сформира се комисия, назначена от министъра на културата по предложение на Института за паметниците на културата, и междуведомствената комисия трябва да реши съдбата му.

Според конституцията крайбрежната ивица е публична държавна собственост. Това е първото нарушение, което е допуснато, когато там са връщани земи. Второто е, че Аполония Понтийска и нейният некропол от 1964 г. са обявени за паметник на културата. Затова не е било допустимо решението на поземлената комисия от 2000 г., която върна този паметник като частна земеделска земя, и то в момент, в който се проучва.

Историята също има пазар

“Единственото, на което можем да разчитаме, е договаряне с инвеститорите или собствениците и слабата подкрепа от страна на главния архитект на община Созопол да забавя строителните разрешения, за да можем да успяваме с проучвателната работа”, обяснява проф. Панайотова. Тя с горчивина прогнозира, че на това място след две-три години ще има хотел до хотел. А там би могъл да се оформи интересен архитектурен комплекс, който ще подхожда на един древен град като Созопол, обект на международен туристически интерес. За да стане това обаче, археолозите имат крещяща нужда от средства за разкопки, консервация и реставрация на откритите находки, които се предават в музея. Те са на мнение, че собствениците могат да бъдат компенсирани със земя встрани от некропола.

Димитър Крушков, представител на собственици и инвеститори от Созопол: Никой не може да спре строителството, животът е такъв

Няма ли градът да спечели повече от културната история? - Не може в XXI век да се отварят гробове. Созопол и Несебър са градове, в които, където и да копнеш, излизат гробове. И ако някой смята, че заради едни гробове трябва да вземе частна собственост, това няма да се получи. А това, че археолозите заличиха част от плажа и нарушиха екологията? Плажът храни този град. Защо не направите инициативен комитет и да се разберете къде да се строи и къде не? - Има протокол от около 2000 г., когато цялата местност Буджака беше обявена за паметник на културата. Това означава, че който дойде да строи без разрешение на НИПК, спукана му е работата и софиянци ще има да копаят, докато са живи и правнуците им. Ние местните много страдаме от това нещастие. Подиграват се пет години с инвестиционните ни намерения. Бави се строителство, има инфлация. Това е мое мнение, но и всички останали в Созопол са пропищели от археолозите и НИПК. На Буджака сега се строят хотели, семейни жилища, защото там е частна земя, вилна зона, строи се върху лични имоти. Няма ли опасност Созопол да се презастрои и да отблъсне туристите? - Никой не може да спре строителството, животът е такъв. Ако не им е приятно, да отидат другаде.