Бивш банкер, лежал с Пелов: От затвора всеки може да избяга

Познавах лично Пелов. Всеки може да избяга от затвора. Това заяви за Дир.бг бившият банкер-затворник Ярослав Матоуш.

Бягството на двамата затворници и протестите на затворническите надзиратели са наглед антиподни събития, но нещата отвътре явно изглеждат по-различно. Вероятно малцина си спомнят за Ярослав Матоуш - банкерът, който излежа присъда в Ловешкия затвор и написа книгата "Един от тях", визирайки живота си сред останалите затворници.

Той е роден в Горна Оряховиц, завършил е икономика и философия. Започва работа в Първа частна банка през 1991 г. като счетоводител, а не след дълго става и главен валутен дилър. Сам разказва: "След фалита на банката имах винарска изба, чейндж бюро, бях президент на футболен отбор. През 1999 г. спечелих конкурс и станах директор на ДСК - клон Горна Оряховица. Бях осъден на 6 години и половина затвор, което – държа да подчертая - няма нищо общо с работата ми в банковата сфера". Матоуш не обича да се говори за него като за измамник - има собствена версия за престъплението, за което е осъден.

В затвора се среща със съдбите на много хора и характери, граничещи с патологията. Примерно, докато известно време е санитар в психиатричното отделение, точно когато там лежи серийният убиец Станислав Методиев-Сиси, Матоуш описва следната история:

"Серийният убиец Сиси плака за... майка си. Едно от задълженията ми като санитар в лудницата беше, когато има свиждане на болните с техните близки, да ходя до портала на затвора и да им вземам багажа. Станислав Методиев-Сиси бе настанен в отделна килия като особено опасен. Беше сам и при него дори и надзирателите влизаха със страх, като се имаше предвид колко хора бе утрепал!.. Та на едно свиждане ме извикаха да му взема багажа. Бяха дошли техните. Майка му беше много красива жена. Взех му пратката и след 5 минути бях пред килията му. Бай Иван - едно старо добро ченге, бавно отключи четирите врати. По устав трябваше да влезе първи, но бутна мен напред. Сигурно се боеше да му скочи Сисито!... Но, нищо подобно! – Сиси беше седнал на земята и държеше главата си в ръце. Приличаше не на масов убиец, а на юноша, когото майка му е хванала да онанира пред компа. Уведомих го, че техните са тук и му наредих да опразни багажа си от касетката. И, чудо! - Страшният убиец се разплака като малко дете, като чу за майка си. Плачеше и хълцаше поне 2 минути. Чак бай Иван полицая се притесни от гледката. Беше абсурден момент, но уверявам ви - 99 % от всички хора се превръщат в това, като влязат в пандиза!... Не си спомням колко общо престоя при нас килърът Сиси, но никога нямах проблеми с него - беше тих, свит и уплашен до смърт... килър!"

Оказва се, че Ярослав Матоуш познава лично и единия от наскоро избягалите - Владимир Пелов. Ето каква е реакцията му:

"Наслушах се на глупости относно бягството на двамата затворници. И ви казвам от опит: От затвора всеки може да избяга! Достатъчно е да наостри като нож лъжица на каменния под на килията си и да я опре до гърлото на някой по-слаб физически надзирател. Повярвайте ми, всички врати ще му бъдат отворени - никой няма да стреля срещу колегата си-заложник. Абсурдно и смешно е твърдението, че пищовът бил вкаран от надзирател. Надзирател може да ти внесе ракия, трева, телефон, дори жена, но оръжие никога! Защото при едно меле той също може да изгуби живота си. Отделно от това, между надзирателите е силно развито чувството за колегиалност - познавам и станах приятел с много от тях..."Кучето", казано на затворнически език - т.е. човекът, който е внесъл оръжието, трябва да се търси между персонала и хората, които имат достъп до затвора всеки ден - шофьори, магазинери, чистачки и пр. Това с дрона е смешно! Човекът, внесъл оръжието, е от цивилния персонал!

Убийствена грешка на ръководството на затвора е, че при сигнал отпреди година, не са били взети мерки. През 2009 г. в Ловешкия затвор имаше подобен случай - петорен убиец се мъчеше по различни канали да си вкара оръжие. Управата разбра и го премести в друг затвор - не чакаше да види какво ще стане. От втория затвор го преместиха в трети, и така, докато изгуби връзките и се осуетят всичките му планове...

Що се отнася до надзирателите и техните искания, като цяло това са свестни момчета, които наистина си вадят хляба достойно, при нечовешки условия на труд. Не знам дали знаете, че дори един шамар нямат право да ти ударят. Сила се използва само при изключителни ситуации - масови сбивания, или бунт. В същото време тия надзиратели са ежедневно псувани и обиждани по всякакъв начин от всеки гурелив циганин!...

Такава е ситуацията в затворите. Така че да не търсят големите шефове виновниците там, където не са, а да се огледат в цивилните с достъп до затвора.