Започнаха честванията за 100-годишнината на храм-паметник "Св. Ал. Невски"

Започнаха тридневните чествания за 100-годишнината от построяването на катедралата "Св. Александър Невски". Празниците съвпадат с отбелязването на 98-ия рожден ден на българския патриарх Максим. По този повод България получи като дар чудотворно копие на иконата на Пресвета Богородица "Достойно ест".

Честванията започнаха с отслужването на съборна света литургия в храма. В нея участват български архиереи, представители на православните църкви и свещенослужители от Света гора. 
 

Основният камък на катедралата “Св. Александър Невски” е положен на 19 февруари 1882 г.
Първоначалният проект е дело на руския архитект Богомолов, а окончателният -­ на арх.  Померанцев. Новият проект се различава от предходния не само мащабно, но и като архитектурна концепция. Померанцев претворява творчески идеите на византийското изкуство, без да го повтаря буквално. Вътрешното пространство е единно, но създава илюзията, че е разделено на четири етажа. Детайлите на фасадата и многобройните арки и фризове са украсени с каменна пластика като дантела.

Те са проектирани с елементи от плетеници, старобългарски мотиви и пр. Изключение правят само дървените входни врати. Отвън се влиза през 11 врати, три от които са обединени в главния вход и водят към притвора. Общата кубатура на сградата е ок. 86 000 куб. м, а застроената площ ­- 3170 кв. м.
След дълъг подготвителен период истинското строителство започва едва в началото на XX век. Сградата се строи около 9 години и за градежа й отива рекордната за времето сума от 5 и половина милиона лева. Най-мащабната от последните строителни операции е позлатяването на част от куполите. Строителството е завършено през 1912 г. Тържественият звън на най-голямата храмова камбана оглася София за първи път през 1913 г. след победата на българските воини при Одрин, а официалното освещаване на храма се прави едва през 1924 г. Тъй като храмът има три престола, освещаването се извършва в три поредни дни ­- 12, 13 и 14 септември. Тогава се поставя и началото на редовни богослужения, в които на празници участва и голям смесен хор.

На 4 януари 1953 г. Българската православна църква провъзгласява храма за Патриаршеска катедрала. Същата година Министерският съвет отпуска 30 млн. лв. за ремонт на сградата, засегната от бомбардировките през Втората световна война. Възстановителните работи продължават до 1956 г. Реставрирането на мозаичните икони с емайл от Чехия завършва едва през 1994 г. Едновременно с ремонта и реставрацията са извършени модернизации в отоплителната и електрическата система, създава се и озвучителна уредба в храма.

През 1964 г. криптата на храма, предназначена за пантеон на именити българи, се реконструира в изложбена зала за икони, щампи, графика и приложно изкуство, която се открива през 1965 г. В криптата се намира и основният камък на храма.

По своя размер и украса, по своята архитектура и монументалност днес храм-паметникът “Св. Александър Невски” съперничи на най-известните паметници от този вид в целия свят. Гледан отвън, дължината на храма е 72 м, а ширината ­- 55 м. Височината му е 50,52 м, а покривният мостик -­ 28 м. Над главния сводест вход с три врати се издига камбанарията, която завършва с купол. Той е опрян на три колони, между които има широки отвори и през тях се виждат 12-те камбани. Общата им тежест е ок. 25 тона. Най-голямата тежи 11 758 кг, езикът й - 374 кг, диаметърът й е 2,70 м, а височината ­- 2,80 м, втората е­ 6002 кг, а най-малката ­- 10 кг. При хубаво и топло време звънът на голямата камбана се чува на около 30 км от София. Най-големите камбани са украсени с релефни изображения и икони на Господ Иисус Христос, св. Богородица, св. Александър Невски, св. София, св. Кирил и Методий, както и възпоменателни надписи, изпълнени със старобългарска плетеница. На западната фасада по камбанарията е поставена мозаична икона на св. Александър Невски, дело на българския художник Антон Митов.

В храм “Св. Александър Невски” има над 400 образци на християнското изкуство. Изографисан е с фрески, изобразяващи Света Троица, сцени от Стария и Новия Завет, пророци, български и руски светци.
Днес в храма има 82 кавалетни икони, от които 34 са на централния иконостас и по 17 на двата странични, 11 в преддверието и 3 кивотни. Площта покрита с фрески е много голяма -­ само сводът на централния кораб е 412 кв. м. Работата по тях е завършена до декември 1913 г. Така е приключена монументалната живопис в храма и са изписани общо 247 изображения на светци, апостоли, великомъченици и т. н. В горните части на храма е разкрита общата космогонична християнска идея за началото и края на света, а в по-долните пояси са представени сцени от Стария и Новия Завет и образи със символично значение. На 40 м височина, в централния купол е изобразен Бог Саваот.

Иконостасите, големият и малкият архиерейски трон, царският трон, амвонът и цялата подова настилка са изработени от оникси и мрамори от цял свят. Амвонът е издигнат на 1,8 м от пода, с катедра от бяло-жълт мрамор от Сиена, поддържащите я колонки са с разнообразни алабастрови капители.
Царският трон е изработен на площ от 13,5 кв. м, като подът е от зелен мрамор, издигнат на 3 стъпала. От двете страни на стълбището са скулптирани лъвове, като повторение на лъвската фигура от амвона. В арката над трите трона е монтиран мозаичен портрет по проект на А. Митов. На него цар Фердинанд и царица Елеонора са в цял ръст, облечени в церемониални одежди и държащи макет на храма. Солеят е издигнат над пода на храма и е отделен с нисък, богато орнаментиран парапет от бял мрамор с изображения на християнски символи.

Архиерейският трон се намира между главния иконостас и царския трон, върху квадрат от зелен мрамор. Тронът е увенчан с четиристранен пирамидален балдахин от бял алабастър.
Хорбалконът се намира на 6,5 м височина до западната стена, на площ от 50 кв. м, оградена с парапет.

Облицовката на стените и колоните на храма е с височина 2 м и е от чудесно изработен светлозелен изкуствен мрамор, поразителен с естественото си излъчване, продукт на известната берлинска фирма "Братя Аксерио". Мозаичните изображения са по проект на проф. Антон Митов и са изработени в Италия. Централният олтар е посветен на св. Александър Невски. Иконите на иконостаса са от руски художници. Северният олтар е посветен на св. братя Кирил и Методий. Иконите за този иконостас са от български художници, като централните са от Ив. Мърквичка.

Южният олтар е посветен на св. цар Борис I. Иконите са от български художници - ­ общо 17 икони, както е и в северния олтар. Царските двери на трите иконостаса и дверите на параклиса в притвора са от бронз и позлатени от лицевата им страна.

В храма има общо 18 полилея, 8 полиелейни кандила, свещници и подсвещници, всички те са с двойна позлата. Най-големият полилей е с три обръча, има 136 гнезда за електрически свещи и тежи около 2000 кг. Окачен е на височина 27 метра.

Използването на много и различни архитектурни форми, на художествено-скулптурни детайли, разнообразието на техниката и материалите не нарушава единството в художественото звучене на ансамбъла, а се постига органична сплав с голяма стойност за цялата вътрешна украса и интериор на храма. Изображенията и сцените в храма са своеобразна славянска православна антология. Наред с българските светци, великомъченици и мъченици са изографисани и образите на руски, сръбски и други славянски царе и светци. Идеята за благодарността към руския православен народ е доразвита в апотеоз на всеславянското православно единство.