Борис Мархолев пред ФАКТИ - за стихосбирката "66 сонета" и класическия сонет във времето на свободните стихове

На 24 септември се състоя премиерата на първата авторска стихосбирка на Борис Мархолев. Това обаче далеч не е първият поетичен труд на Мархолев, той е преводач на поезия от английски и руски език, а сред авторите, преведени от него на български са Шекспир, Байрон, Едгар Алан По, Пушкин, Лермонтов и Ахматова.

Стихосбирката се казва „66 сонета“ и съдържа поезия, написана във формата на т. нар. "шекспиров" сонет. Самата стихосбирка беше издадена в края на март тази година. От ФАКТИ се свързахме с Борис Мархолев – за „66 сонета“, за темите им и за антологията, която се готви да издаде, четете в следващите редове:

- Г-н Мархолев, Вие сте преводач, включително и на Шекспир на български език, от там ли идва Вашият интерес към "шекспировия" сонет?

- Така започна, да. Любовта към "английския" или "шекспиров" сонет тръгна от превода, а след това започнах да пиша и авторски сонети. Част от сонетите в „66 сонета“ са писани доста отдавна, а пък повече от половината буквално за последните 6 месеца преди издаването или 1 година.

- Какви са темите, които засягате?

- Темите са универсални – философска поезия, любовна и смесица между двете. Класическите теми за сонета, като има и малко по-модерни интерпретовки.

- Откъде идва любовта Ви към поезията?

- Майка ми възпита любов към литературата и аз от доста млад чета. Допада ми. Човек се привързва към това, което му е приятно и му импонира.

- Писането при Вас спонтанен акт ли е или целенасочен?

- Абсолютно спонтанно, поезия насила не може да се пише.

- В тези 66 сонета какво можем да открием?

- Основно се делят на две групи – философски и любовна лирика, но са разнообразни. Има разсъждения за смъртта, за смисъла на живота, за красотата на мига, любовното чувство, разочарованието, обожанието. Класически сонетни теми.

- В България поезия напоследък много поети се изкушават да пишат в бял стих.

- Даже не в бял стих, а в свободен. Белият стих, за разлика от свободния, поне съдържа стъпка. В свободния няма никакви правила. В него се пише доста трудно, между нас казано и това, че всеки драска напоследък не означава, че това е поезия. В свободен стих пише Буковски примерно. Ценят се големите майстори в световен мащаб.

Разбира се, има и много приятни неща, но като цяло – особено откакто се появи Facebook, се наблюдава това явление всеки да пише нещо и да си мисли, че е поет. Понякога просто най-обикновени изречения се разделят на няколко реда, което е далеч от поетичните стандарти, но в края на краищата всеки има право да пише каквото му е на душата, пък времето и читателят ще отсеят доброто от плявата.

- Именно във връзка с белия и със свободния стих – как се възприемат Вашите сонети?

- Имам доста отзиви. Общо взето добре се възприемат, защото публиката има нужда от класическа поезия. Даже доста хора бяха изненадани от появата на стихосбирката, защото все по-рядко се появяват подобни неща.

- Вие какво искате да кажете с поезията си?

- Това, което чувствам на мига, в който я пиша. Поезията – като изключим епическата поезия, която описва случки, лирическата описва чувства. Човек спонтанно написва нещо, което му на душата. Творческият акт е спонтанен. Ако говорим за написване на роман или някое обемно, сериозно произведение, там, разбира се, човек прави планове, развива теми, герои, докато в лирическата поезия, особено в по-кратките форми, човек описва това, което чувства на мига. Изпитва някаква нужда да го постави на хартия.

Това е моята първа авторска стихосбирка. Имам доста материали, но това е първата стихосбирка, която издавам. Пиша много отдавна, но много малко хора знаеха за това нещо. Има подготовка за още доста. На първо време мисля да издам една антология на англоезична поезия.

Тя ще съдържа английски автори, ирландци, шотландци и американци. Американците са по-малко. Най-старите автори са от предшекспирово време – Едмънд Спенсър, Филип Сидни, и се стига до съвременни – Буковски, Хемингуей, Джойс. Далеч не всички автори са обхванати, но преводната стихосбирка ще съдържа доста нови произведения. Една огромна част и от авторите не са превеждани, и от произведенията. Има и някои, които са вече превеждани на български език, но това е нов превод. Има доста знакови произведения за авторите – например Уилям Блейк и „Тигърът“, Едгар Алан По и „Гарванът“, „Ако“ на Киплинг. Много значими произведения за творчеството на съответните поети, които ще се появят в тази антология, като голяма част са преведени за първи път на български език – включително и доста голяма част от авторите.

Има 5-6 английски поетеси, на които не съм срещал преводи. Има и няколко поета, които са изключително значими, изучават се в Англия. В България никога не са превеждани.

- Кога да очакваме тази антология?

- Скоро ще започне подготовката. Тя в суров превод е готова. Не е редактирана, трябва да се уредят и правата на някои от авторите. Авторското право важи до 70 години след смъртта на автора. Има автори, чието авторско право е изтекло, но има и такива, чието изтича през 2030 година и ще трябва да ги уредим или да чакаме, а това ще е много жалко.

- Кои са поетите, които ще бъдат преведени за първи път?

„Дамата от Шелот“ на Алфред Тенисън, Ан Финч, Ан Килигрю, Шерлот Смит, поезия от Елизабет Браунинг също не съм срещал, Джейн Остин е известна с романите си, поезия не съм чел на български, Кетрин Филипс, Мери Дарби Робинсън, Франсис Бейкън, поезия на Джойс – аз лично не бях попадал, бях изненадан, че е писал поезия, нови произведения на Милтън. Има непревеждани автори, има и превеждани автори с нови творби, както и такива, които са с нов превод.

Има и няколко американци – Ема Лазаръс с един много известен сонет за Статуята на свободата, Хемингуей с две стихотворения, Лонгфелоу, Робърт Фрост е с доста преводи, той е изключителен американски поет и един от тези, чиито правя трябва да се уредят, Силвия Плат. Много богата антология, включва може би над 40 автора.