Наричаха я „Руската Мария Калас“ може би защото беше най- ярката оперна артистка в своята страна, с най- мащабния глас и силен актьорски темперамент. Разбира се, тя бе доста различна от великата гъркиня, но остави трайна следа в операта на ХХ век.
Пътят ѝ към върховете на операта беше труден
Ражда се преди 95 години, на 25 октомври 1926, под знака на Скорпиона, в Кронщад, Ленинград. В много бедно семейство, в СССР или по- точно в Сталиновата Русия в трудно време. Майка ѝ я оставя съвсем малка и напуска града. Възпитава я болната ѝ баба. Момичето има силен, природно поставен глас. Веднъж, при една от редките си срещи с нея, майка ѝ подарява комплект плочи със запис на операта „Евгений Онегин“ от Чайковски. Момичето се влюбва в операта, в този красив и поетичен свят, който започва да живее в неговото въображение. От този момент, Галина твърдо решава да стане оперна певица и да пее в Болшой театър!
До началото на войната успява да завърши седми клас. Започва Блокадата. Умират повечето от нейните роднини, както и баба ѝ / умира през февруари 1942/. Остава сама. Мобилизират я в МПВО / местната противовъздушна отбрана/, където служи две години и на 16-тия си рожден ден получава медала „За отбраната на Ленинград“. Вече е „голяма“ и започва да се прехранва сама. Работи като помощник- осветител в един от културните домове в града на Нева. Там има възможността да се срещне с вокален педагог. Това е италианският възпитаник Иван Дид Зурабин. Постъпва в Музикалното училище. Започва уроци, но учителят ѝ повежда неправилно гласа ѝ от великолепния природен сопранов диапазон високите тонове просто се изгубват… Отчаяна, напуска училището.
Момичето Галина обаче продължава упорито да пее, но вече без блестящите си височини, с по- нисък глас като мецосопран. На седемнайсет е вече хористка, а скоро и солистка на Лениградския областен / пътуващ/ оперетен театър. Омъжва се. Сякаш вече животът ѝ се урежда. Но съдбата ѝ нанася нов удар – новороденото ѝ дете умира, не успява да го кърми от слабостта и преживените през войната и Блокадата страдания. Боледува тежко, повече от година. След като се възстановява отново отива на работа. Чете много, самообразова се, подготвя репертоар.
Един ден, още е в Ленинград, среща известната вокална педагожка проф. Вера Гарина, учила във Виена. Тя я прослушва и решава, че гласът ѝ е богат, перспективен и постепенно възстановява диапазона му. Но от преживения ужас през Блокадата има още последствия – разболява се от туберкулоза. Кариерата ѝ като певица вече виси на косъм. За щастие, попада на добри лекари и като по чудо се възстановява.
Продължава уроците си при маестра Гарина, явява се на изпит през 1952 в Болшой. Изпълнението и на едната от ариите на Аида направо смайва журито и веднага бива назначена, въпреки липсата на диплом за висше образование. Става редовна артистка, като бързо се утвърждава и като примадона сред сопраните. Съдбата ѝ дава възможността да работи още в началото на творческия си път с най- големите: режисьора Борис Покровски, диригентите Генадий Рождественски, Борис Хайкин, Евгений Светланов, Николай Голованов. Нейни партньори са: прочутите тенори Лемешев и Козловски, Ирина Архипова, Владимир Атлантов,, Юрий Мазурок. Пее заедно и с нашите Гяуров, Гюзелев, Димитър Узунов, които тогава са в Москва.
Репертоарът на Галина Вишневская е наистина впечатляващ.
Повече от 30 са главните ѝ роли в Болшой. Като се започне от руската класика /Глинка, Бородин, Римски- Корсаков, Рахманинов, Чайковски/, премине се през Белини, Верди, Гуно, Пучини, Маскани и се стигне до модерните класици: Шостакович, Прокофиев, Бритън, Пуленк. Тя е недостижимата Катерина Измайлова в прекрасната драматична опера на Дмитрий Шостакович / през 1965 Мосфилм прави „филм- опера“ с нея/, Норма на Белини, Татяна от „Евгений Онегин“, Тоска на Пучини, Лиза от „Дама Пика“, Маргарита от „Фауст“, Аида, Леонора, Амелия, Елизабет Валоа, Виолета Валери на Верди, Жената от „Човешкият глас“ на Пуленк… Голям и обширен е и концертният ѝ репертоар с музика от Бах и Хендел до съвременността. Благодарният Шостакович ѝ посвещава своята 14- та симфония, както и два песенни цикъла по стихове на Александър Блок и Саша Чьорни.
С появата на Вишневска на сцената в руския оперен театър се променят изискванията на диригентите и режисьорите: те започват да търсят предимно по- млади изпълнители за ролите, по- добри актьори и музиканти. Галина е много взискателна към себе си, много амбициозна, винаги недоволна от постигнатото, истински представител на своята зодия, Скорпион! На сцената тя е перфектна - от фигурата, грима, походката до безпроблемното преодоляване на най- трудните във вокално и музикално отношение пасажи, както, разбира се, и задълбоченото и вълнуващо изграждане на сценичния образ на своите героини, а те са били винаги сред най- трудните. В това отношение тя се доближава до великата Мария Калас, която също бе перфекционист и търсеше винаги съвършенството. Даваше го от себе си, изискваше го и от партньорите си.
На един прием след оперна премиера в Болшой, Вишневска се запознава с прочутия виолончелист Мстислав Ростропович. Срещата се оказва съдбовна. Любов от първи поглед. Бракът им беше рядко хармоничен. При това бяха и отличен творчески тандем. Направиха доста концерти и записи. Но се случи така, че решиха да приютят преследвания от комунистическата власт в СССР писател Александър Солженицин, който току- що бе получил Нобел за антисъветската си проза. Този благороден жест струваше доста на двамата вече прочути и високопоставени в СССР музиканти, народни артисти, лауреати, носители на редица държавни награди.. Властите просто ги лишиха от работа и принудиха да напуснат родината си. Да започнат живота си от нула. Лишиха ги от съветско гражданство! Спомням си, че по онова време се честваше юбилей на Болшой. Печатаха се статии, направиха се филми, телевизионни предавания. Издаде се голям албум. Купих си го от руска книжарница в Русе. Каква беше изненадата ми да видя в него заснети афиши за премиери в Болшой през 50-те и 60-те години, в които Вишневска е била първата изпълнителка, но името ѝ в албума беше заличено! Сякаш не бе съществувала!
Въпреки всичко, двамата велики музиканти не се огънаха
и започнаха да концертират активно, да правят записи, да преподават, като това бе и принос към руската култура в световен мащаб. Живяха последователно в Щатите, Англия и Франция. И навсякъде бяха приети като световни знаменитости. През 1984 година Галина издаде в Америка своята автобиография на английски, а през 1991 година и на руски.
След промяната с радост се върнаха в родината. Концертираха, организираха майсторски класове, студии, правиха записи, обучаваха млади таланти. Ростропович почина през 2007 година. Вишневска направи цял оперен театър в Москва и студия за млади певци. До смъртта си / 2012 г./ работи упорито и всеотдайно за културата на Русия, която обичаше силно, всеотдайно.
Четете ни и в Google News
